Как да съобщя на дъщеря ми,че съм бременна ?

  • 23 831
  • 716
# 45
Разбира се, че носа и има работа в леглото на майка и, когато това легло е в съседната стая. И пряко я касае, натрисането на непознати мъже в живота и.

И е в правото си, защото създавайки я, майка и е поела ангажимент да я отглежда в нормална среда. А не в любовни гнезда, защото биологичния часовник цъка и заживяваме с любовници срещнати преди 3 месеца. Бездомни, естествено. Чудно.

Само факта, че авторката се притеснява да говори с дъщеря си, означава, че има от какво да се притеснява.

Никое дете няма работа в кревата на родителите си.
Родителите също нямат право да налагат вето с кого порасналите им деца ще мачкат чаршафите.
Това е някакъв отвратителен ориенталски манталитет ..


И като е на 40 години жената,та какво?
Да ляга да мре ли?!?
Има право на личен живот,както и на грешки,особено имайки предвид,че щерката е на прага на пълнолетието.
Айде да беше малко дете,по-различна щеше да е ситуацията,но не е.
И да,дъщерята постъпва егоистично.
Но,дете е,простено и разбираемо е.

П.п.Авторке,директен разговор с детето и не показвай,че си объркана и смутена,подготви се за всякакви реакции за да съумееш да запазиш спокойствие.
Виж целия пост
# 46
Тук май съм на мнението на Кукумицинка и Салсиша. Малко бързичко са станали нещата, особено предвид и активната съпротива на дъщерята. Лично аз в тази ситуация вероятно бих избрала да изчакам още година, да мине завършването, да си хване живота в ръце (студентство или работа) и тогава да развивам ново семейство. Ако детето ми се съпротивлява толкова време на новия мъж, сериозно бих се замислила.

И да, за мен е червена лампа това, че мъжът е влязъл в техния дом, а не те в негов.
Виж целия пост
# 47
Аз имам собствен дом и няма сила на света ,която да ме накара да си сменя жилището,освен ако миуото не ми предложи някое шато,пълно с произведения на изкуството и безброй прислуги:)

Сериозно,това кой в чие жилище живее не е показател.
Като съм в тристаен примерно,а партньорът разполага с гарсониера,трябва ли да се бутаме на тясно,само щото нали..той е мъжът и трябва той да осигури покрива?

П.п.Инак си права,че е трябвало още малко да изчакат с бебето,но станалото е вече факт..
Виж целия пост
# 48
Салсиша, под наузуст имам предвид, че нямате тийнове с Кукумицинка и хал хабер си нямате от тяхното поведение. Не са като едновремешните деца.
Моята дъщеря е на 19, много добре знам за какво става дума.
Преди недоволстваше, че нямам приятел и ме караше да се женя, сега недоволства, че се срещам с баща ѝ. Mr. Green Mr. Green Няма угодия. Laughing

За жилището - и аз съм така. Не се местя за нищо на света. Peace
Виж целия пост
# 49
Не считам, че е коректно да се разнищва избора на авторката. Може би някои от вас са били в нейните обувки, но това не дава право никому да се превръща в неин съдник. Освен това, тя не пита дали е постъпила правилно, всичко е при свършен факт и молбата и е за съвет как да съобщи на дъщеря си новонастъпилите обстоятелства, така че всякакви завоалирани или неприкрити укори са безпредметни. Или може би някоя от вас се чувства абсолютно праведна и безгрешна, за да хвърли камък?
Сигнални лампички или не - нанасянето му в жилището на авторката ни най-малко не променя факта, че така или иначе промяна ще настъпи. Дали той при тях или те при него - статуквото така или иначе ще бъде нарушено. По-скоро, оставайки в същия дом - стереотипът в някаква степен се запазва непроменен за момичето, а не тепърва да свиква с нов дом, че и партньор за майка и. Не по-малко от всички останали изпадам в ужас, при мисълта за почтеността на партньор, живеещ с майка и почти пълнолетната и дъщеря. Плашещо е какво може да отключи това, но както споменах по-горе - всякакви предположения и хипотези в тази връзка са ирелевантни, изхождайки изначално от заглавието на темата. Общественото порицание на направен избор не би довело до нищо повече от допълнително вменена вина, докато практическите съвети как да постъпи правилно и разумно са това, от което авторката, реално, има нужда.
Виж целия пост
# 50
Защо наричате мъжа "непознат"? Салсиша и Кукумицинка? Все едно буквално от улицата го е прибрала?
Виж целия пост
# 51
Защо наричате мъжа "непознат"? Салсиша и Кукумицинка? Все едно буквално от улицата го е прибрала?


Баласт,за повечко тежест..

П.п.То всеки човек е непознат докато не се запознаете,ма карай ся..
Виж целия пост
# 52
Жената може да е бързала да забременее от страх да не би да не може с наближаването на 40-те години.
Виж целия пост
# 53
Синът ми е 19 годишен ,но още от съвсем малък ясно заяви,че той братя и сестри не иска,стигайки в един момент до заплахата,че ще скочи от терасата,ако се случи и аз пак ще имам само едно дете.Още тогава ясно и категорично му заявих ,че това е само и единствено мой избор и той няма думата по въпроса та ако иска да му отворя вратата на терасата и да решаваме въпроса.Само да добавя,че тогава все още живеехме с баща му,беше много преди развода.Много бързо му мина мерака да скача  след моя категоричен отговор.И не че после дълго не го следих ,когато излиза на терасата  Blush Blush Blush.Сега как точно щяха да се развият нещата не мога да кажа,защото на мен така и не ми се случи да имам второ дете,а и съм на 41 ,без сериозна връзка в момента.
Но не мисля,че децата трябва да заплашват родителите по какъвто и да е повод,касаещ личния живот на родителя.Било майка или баща.
Аз също не бих се преместила в жилището на мъж,докато детето живее все още с мен.По-приемлив е варианта ,който сте избрали.Поне средата на девойката не се е променила,много.
А как да и съобщиш -също за мен варианта да подметнеш първо като нещо евентуално и след известно време ,примерно две седмици или три да съобщиш ,че е факт.
Каквото и да решиш ,желая ти успех.Леко бременеене.
Виж целия пост
# 54
Стига бе! Според вас излиза, че щом имаш дете, нямаш право на личен живот. Ами не, не съм съгласна. Създала съм деца и съм осигурила всичко необходимо. А от там нататък си е моя работа дали ще създавам нови връзки и с кого ще спя. Ако децата ви имат проблем с новия, явно има нещо много сбъркано във възпитанието им. Моите винаги са били наясно, че мама си е мама винаги, но си има и свой живот.

Кой е споменавал, че няма право родителят на личен живот и доживот не трябва да има други партньори? Защо скачате като ощипани, след като става дума просто да се даде достатъчно време за опознаване, чрез срещи на неутрална територия, и за приемане на ситуацията? Не смятам, че чак толкова щеше да ѝ спадне фертилността, ако беше отпуснала на дъщера си половин-една година време, че да приеме и опознае новия, преди да го прибере. Смятам, че един родител има дълг преди всичко към съществуващите си деца, пред евентуалните бъдещи, и е по-добре да поеме този риск. Ако беше срещнала мъжа година-две по-късно, на третия ден ли щеше да го прибере, че няма време за раждане?

А сега много трябва да внимава как точно ще отиграе нещата. Да създаде една спокойна и ненапрегната атмосфера още преди да роди. Когато бебето се роди, дъщерята ще е точно в кандидатстудентския период. За повечето хора това е много тревожен и нервен период и е кофти точно тогава да не може да си намери едно местенце у дома си, където да се чувства спокойна и да може да си отпочива. Бебето също ще има нужда от една спокойна атмосфера, без враждебност във въздуха.
Виж целия пост
# 55
За съжаление, момичето е твърде вероятно да се настрои срещу бебето и да започне са изисква повече внимание от майка си в опит да я откъсне от новото дете. А кандидатстудентски изпити и документи са чудесен повод за това. Майката ще се види в чудо къде да огрява по-напред - в така важния за дъщерята момент или при бебето, което естествено изисква почти на 100% времето й.
Виж целия пост
# 56
За съжаление, момичето е твърде вероятно да се настрои срещу бебето и да започне са изисква повече внимание от майка си в опит да я откъсне от новото дете. А кандидатстудентски изпити и документи са чудесен повод за това. Майката ще се види в чудо къде да огрява по-напред - в така важния за дъщерята момент или при бебето, което естествено изисква почти на 100% времето й.

Това момиче има и баща, и с отиването при него плаши майка си.
Какво пречи наистина да поживее и с него?
На 18 не е нормално да се държиш като на 8.
Виж целия пост
# 57
Абе, отиването при бащата може да е по-малкото зло, отколкото да реши да играе сечено на майка си и новия й мъж с кофти държание. Като гледам майката как още от сега се чуди какво да направи, едва ли ще се справи с агресивно поведение от нейна страна. А новия мъж, на него колко ще му издържи търпението да мълчи и да понася доведената си дъщеря, която явно не го трае изобщо? И дали няма всичко това да се отрази на техните отношения, които и без това са от твърде скоро време за да се справят с шока от появата на бебе и тоталното отхвърляне от страна на тинейджърката? Добра попара е надробила авторката, дума да няма.
Виж целия пост
# 58
Напоследък често чета изказвания "Много си избързал/а с новата връзка, с бебето, със съвместния живот". Колко е нормата всъщност?
Виж целия пост
# 59
Ами то вече казахме,че това са строго индивидуални неща,и ако за някой три месеца са малко,за друг са много.
Като с чашата която е пълна до средата..За един е полупълна,за друг - полупразна
Не виждам смисъл да се налага личното възприятие като меродавно такова.
Пък и..Щерката не е бебе,че да я мислят толкова..
Жената е на 40,за кога да чака?
Кандидат-студентски изпити,после ще са сесии,после ще е реализация,връзки,гаджета..
Момичето тепърва навлиза в живота и следващите няколко години,все ще е в някаква неподходяща "фаза"..
Ако трябва да я чакат да се осафери,после пък моралистите ще скачат,що майката бременее на такава възраст и как няма да има сили да тича след бебето..
Угодия на форума няма:)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия