Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Хипоспадия 6-Как стигнахме до Сърбия след 4 неуспешни операции в Пирогов

  • 6 433
  • 85
     Здравейте мами, позволявам си да отворя нова тема, защото ще бъда многословна. Надявам се и полезна.  За онези които смятат че темата е губене на време и разтягане на локуми, моля да я подминат. Преди време обещах на един татко от форума да споделя нашата история по повод "шамарът наречен хипоспадия". Благодаря на този човек ,той знае кой е и на две други майчета от форума с които се свързах, че ми дадоха своята подекрепа без да ги познавам, че ми разясниха всичко, което знаят и всичко което могат, всичко което ме плашеше и ми помогнаха да взема надявам се правилното решение - да оперирам детето си в Сърбия. Операцията предстои на 26.09.2018.
         Убедена съм че има много родители, които не могат да си позволят финансово този вид операция там, вярвайте ми, ние също не можем/ще стигна и до там/. Но мисля че по-големият страх е че не знаем. Не знаем кое как се случва, не знаем кое как се прави, не знаем дори как се комуникира ако щеш със сръбските лекари, как да стигнем там, къде да отседнем, какво се случва с децата, пред какви трудности се изправяме /особено ако до сега децата ни не са били оперирани/. Аз получих много информация от добри хора и обещах, обещах да предам нататък. Обещах да изготвя дневник в който ще разкажа стъпка по стъпка какво сме направили, какво се е случило с детето, как сме се свързали с доктора, как сме пътували, какви трудности сме имали, къде сме отседнали, как сме се финансирали... За да не минават хората по нашия път през Пирогов и да няма деца, които да изживяват ужасът на 4 неуспешни операции. Ще разкажа и за двете страни на палачинката - Пирогов/Сърбия. Ако даде Господ тази година вярвам, че и нашето дете ще оздравее, ако не стане, поне ще знаете.
    Детето ми е родено с пеноскротална хипоспадия. Когато го изписаха от родилното ми казаха: "Не се притеснявай майче, това се оправя с една лека пластика, ама ще я направите в Пирогов защото в Русе не се правят такива операции". Ама какво е хипоспадия? Не получих отговор. И започнах да ровя в Интернет. Знаете, всички които имат момченца с тази диагноза какво четат, вярвам всяка от вас го е изчела сто пъти. Отиваме на първи преглед /детето беше на 4-5 месеца/ при най-добрия детски уролог в града за да ни насочи към добър специалист в Пиргов. Д-р Хаджимитев от старата генерация доктори, слага очилата... гледа, гледа, цъка с език, почесва се, пак гледа и ми забива шамара:" Ами майче не е леко положението. На детето каналчето му свършва чак навътре между тестисите. Най - малко 3-4 операции ви чакат, ама в Пирогов защото за тук тези операции са много сложни". Вярвате ли ми...., краката ми се подкосиха. Доктора каза: "Към когото и от детските уролози да се обърнете в Пирогов няма да сгрешите, ама изчакайте детето да направи 6 месеца и тогава идете на преглед".
   Стана детето на 6 месеца, отиваме в Пиргов. Приема ни д-р Мочилов като завеждащ детска урология и ни препраща към един млад и доста амбициозен доктор Попов. Каза, че негов специалитет била хипоспадията. Човекът много подробно ни обясни какво е състоянието на детето и защо се налага операция. Обясни ни че ще имаме поне две операции, защото при първата ще се срежат едни връзки, които изкривяват члена и не му позволяват да расте и да се развива правилно, а при втората операция ще изградят каналче което да стига до върха на главичката както при всички нормални деца. Поолекна ни така, на фона на четирите операции които прогнозира предишния лекар две звучаха приемливо. Освен това наистина добре обясни дктора, изгради у нас чувство за доверие, увери ни че често се правят такива операции. Е, нашият случай бил от по-тежките затова ще се наложат две интервенции, ама ще ни оправят.
И се започна ходенето по мъките......
/следва продължение/
Виж целия пост
# 1
И така, дойде моментът за първата операция 01.09.2015. Отидохме пред кабинета както ни беше казал доктра в 7.30 часа, гладен и жаден. Да вметна само че пътуваме от Русе и сме готови да влизаме в болница. Почуках на кабинета, никой не отговори, почаках..., почуках пак. Отвътре се чува едно троснато "ЕЕЕЕееееее" и нищо. Явно ядосах някого, спрях да тропам по вратата и продължих да чакам. След 10 мин излиза една кисела мадама и пита "Кой толкова настоятелно чукаше, какъв е проблема?". Започвам да обяснявам: "така и така доктор Попов ни даде дата за операция за днес и ни каза да дойдем за да постъпим в отделението". Поглежда тя презрително багажа ни и казва "Дайте си документите да го въведа" Давам аз личната карта, а тя като отвори една уста, като почна да вдига панаири и да вика като циганка на женския пазар дето са се опитали да я излъжат... "Вие от къде идвате бе хора, нямате попълнени формуляри, връчвате ми личната си карта като че ли съм длъжна тука да ви попълвам документите за приемане в болницата?!! Какви сте, що сте, как може да ми тропате по вратата при положение че с нищо не сте готови....?!"  Казвам ви, потънах в земята от срам, от гняв и възмущение. Прехапах си шест пъти езика, поех дълбоко въздух и като човек заобяснявах, че незнам за какви формуляри говори, но ще попълня каквото е нужно ако ми каже откъде да ги взема. Онази ми тръшна вратата под носа и след малко излезе, натика ми в ръцете едни книжа и през зъби изсъска да стоя в ъгъла и да си чакам доктора.
    Докторът дойде към 9.30 часа и се държа много по - човечно. Прегледа детето, направихме консулт с анестезиолог, прегледа го  дали не е болен и каза утре сутринта пак 7.30 часа гладен, жаден пред кабинета с багажа  за приемане в отделението. "Ама чакайте малко,... как така утре, нали днес щеше да се случи операцията? Нали като идвахме преди така ни казахте, затова детето е гладно, жадно, пътували сме през нощта, не сме запазвали ни хотел, ни нищо. Мажът ми си е пуснал отпуска за един ден, сам колкото да ни докара и после се връща в Русе... Защо сега така?" Ами това е положението, не сте разбрали. Тръгваме ние пак с дисагите, търсим къде да отседнем. Намираме в близост хотел. Естествено дадохме всичките пари, които имахме, отръскаха ни като брашнян чувал и така. Отиваме на следващия ден, приеха ни в отделениет чак в 10 часа. Настаниха в трета стая. И зачакахме. През трета и четвърта стая минават всички операции на деца които няма да престояват в болницата. Когато отделението е пълно и няма места, тогава слагат престояващите в стая 3 и 4. Няма легла за майките, има едно детско столче на което стои майката. Има малък хладилник и самостятелен санитарен възел в тази стая. В боксовете няма тоталетна в стаята /оставяш детето само след операцията и ходиш до тоалетна/ Влезнахме на операция в 13 часа. Два часа подлудях. Носят ми го след два часа в стаята, тръшнаха го на леглото и казаха да не го будя. До два часа да не му давам вода, а после на малки глътки. Събуди се към 16 часа с рев, крясъци, буинстваше, абе ужасно беше. Не мога да го усмиря. Викам сестрата за помощ, оная идва и като почва да му крещи, да размахва ръцете, извади бинтове и го върза. Разпъна го в четири посоки като жертвен агнец. Оставих го да се поуспокои, милвах му главичката, говорих му, целувах го, дойде на себе си и веднага го развързах. Дадох му вода и малко по малко изпи около половин литър за час. Като дойде доктора на визитация каза, че трябвало повече вода да давам и аз започнах да давам. Поих го малко по малко. После мина друг доктор. Стомаха му се бил подул, защо толкова вода съм давала, абе с две думи - побъркаха ме. Вечерта решавам, че няма да си разпъвам леглото, ще спя на стола, за да го усетя ако се разшава много, да не си осуче катетъра. Не исках да спи вързан. През нощта детето пищи реве, давам нурофен, той катетъра го дразни, кошмар. Мина първата нощ. На втория  ден минават на визитация, превръзката суха ли е, суха е, добре сте, хайде чао. И така седем дни детето ми стоя зад решетките на леглото. Минаваха други деца през стаята и си заминаваха. Във всяка една минута някой за нещо отваря вратата, излиза, оставя отворено, течение, става. Накрая той се разболя. Мисля че беше петия ден... Тръгнаха едни сополи за чудо. Казвам на сестрата, че детето е болно и тя ми се изцепва: "Оффффф сега заради вас трябва да търсим педиатър". Предсавяте ли си.... ние сме в болница Пирогов и за тях представлява трудност да намерят педиатър който да прегледа детето. Педиатър така и не дойде. Изписаха ни с бронхит, който устаовихме чак когато се прибрахме в Русе, защото нямаше в цял Пирогов лекар, който да излекува настинката на детето ми.

Следва продължение...
Виж целия пост
# 2
   След шест месеца се чухме по телефона с доктор Попов, за да ни насрочи преглед. Отидохме в София, отново в кабинета. Приеха ни три часа след уречения час, но хайде това ще го преглътнем. Все пак с предимство са децата с назначени операции или за прием в отделение. Нищо че логиката в една нормална ситуация би била децата след операция, които са само за преглед и децата които са за операция да бъдат преглеждани в различни кабинети. Прегледа ни и насрочи следващата операция. През този шест месечен период обаче, не ни се размина без урологични инфекции. Неееее, тъкмо три. Имунитет детето изобщо нямаше. Де що вирус съществуваше не го подмина. Тръгна хлапето на детска ясла, ама само за коло месец разпокъсано, защото пстоянно боледуваше. Освен това го изкараха агресивен заради операцията. Бил удрял децата в яслата и това според учителките било в следствие на операцията. Бил крещял и се тръшкал пак заради операцията. Опитаха се да ни кажат, че сме негодни за родители защото не го бием когато се опита да ухапе или удари, което поведение междувпрочем пак се дължало на операцията. Абе изобщо, какви такива ненормални родители сме, че си позволяваме да правим операция на детето си, след като не е животозастрашаващо?!
     Както и да е, дойде моментът и за втория ни кошмар. Този път подготвени с всички документи, строени като войници цъфваме пред кабинета на 22.03.2016, естествено в 7.30 часа, пак гладен и жаден. Този път ни приеха в същия ден, не помня колко часа по-късно, но операцията му се проведе следобяд. Отново във въпросната трета стая, на същото легло, но този път бяхме четири майки с четири деца в една стая. Въздухът не стигаше. Аз вече си бях свикнала да спя на детското столче и спах на разпънат шезлонг само две от седем нощи. Този път излизането от упойката беше по - нормално и тъй като операцията беше късно, първият ден мина сравнително леко. На другия ден следобед детето става изнервено, мрънка, вижда се че го боли. Моля сестрата за нещо по-силно обезболяващо от Нурофена, казвам че нещо не е наред. "Ами ще извикаме ликар ама не мога да кажа кога ще дойде, не мога давам обезболяващо." Чакам лекар, чак на визитация, че кое е моето дете че ще си прави труда да дойде по-рано. Обяснявам аз детето изпитва болка, чак се препотява, прави някакви напъвания, започва на моменти да трепери. "Глезенко ти е момчето майче е отговорът на доктора, ще свикне той." През нощта детето започва да пищи истерично, поглеждам катетъра, кръв в урината, поглеждам превръзката, мокра. Викам сестрата на пожар, търся лекар. Няма лекар перз нощта... Ама как така, няма ли дежурен? Чакам, чакам няма лекар цяла нощ. Минават сутринта Великите "лекари", разказвам всичко на докатор Момчилов като завеждащ на отделенито, пък и нали трябва да дам рапорт защо детето е с мокра превръзка. Все едно говорех на стената. Смениха му превръзката, естествено последни бяхме, тъй като преди нас имало предвидени други деца за превръзка. Нищо че Даниел цяла нощ е мокрил превръзката при уриниране, какво толкова, нали все пак му предстоят и други операции. А уж щяха да са две. Забравих да кажа, че когато излезнаха от операция докторът ми заяви, че било невъзможно толкова голям канал да се изгради наведнъж и затова са успели да направят само част от него. Щяло да се наложи трета интервеция. Моля, след като знаете че не е възможно наведнъж да се изгради целият канал, защо не ни казахте това миналият път? Както и да е, преглътнах и този горчив хап. Вече се примирих някак си. И така изтикахме и останалите пет нощи. Направо сърцето ми се късаше, че за миг детето ми не стана от леглото. Дойде време да се маха превръзката. Свалят я и познайте, почти целият канал, който бяха изградили се отвори. Изкараха ме мен виновна, че съм допуснала да се намокри превръзката и затова  цялата операция се провалила. Аз бях в такъв шок, че дори не се защитих, бях в абсолютен амог и не можах да кажа и дума, в гърлото ми и маше топка, започнах да получавам панически пристъп. Наложи се да ми дадат успокоително. Тръгнахме си. Но в мен остана чувството, че нещо не им е чиста работата на тия "лекари".
  После пак минахме профилактичен преглед, насрочиха ни трета операция. Влезнахме на 05.12.2016 г. Нямам спомен от първите два дни, затова мисля, че са преминали добре. Но на третия ден в през нощта се повтори случкато с мократа превръзка. Този път нещата бяха още по-зле. Ревах, тръшках се на сестрите, молих се за лекар, ходих на всяка минута да търся някого. Мъкне се в два часа през нощта някакъв дропльо и ми вика, "ами майче като не си гледате децата че си дърпат катетрите." Казвам, че детето въобще с ръка не е докосвало катетъра, обяснявам за ситуацията от миналия ни престой, че ме притеснява да не стане като предишния път. Оня се врътва и ми казва, "ами нищо не мога да направя сега посред нощите утре на визитацията като дойде вашият лекар, на него се жалвайте." Окей тогава, на него ще се жалвам. Звъня му на пожар и му казвам какво става и го питам кой ще смени превръзката на детето, а той ме успокои че не била се отворила операцията вследствие на това и няма да е чак такава болка ако го оправят сутринта. Какво мога да направя освен да чакам?  И така детето прекара нощта с мокра превръзка отново. На следващия ден я смени нашия лекар, направи ме на две стотинки, че детето много шавало, че си бил дърпал катетъра, а това не е истина. Едва изтикахме 7 дни. Другите деца ставаха от леглата се разхождаха с катетрите, моето не маръдна 7 дни. После зацепих, другите не са с хипоспадия. Имаше още едно момченце с хипооспадия, но по лек случай, то и то горкото не стана от леглто. Сигурно и то си е "дърпало" катетъра. Този път не се беше отврила операцията когато свалиха превръзката, но и не бяха изградили отново канала до край. Зашивали дупката и направили няколко бода още, защото както казаха не можело толкова голямо място да се обработи на един път. Междувремено в болницата се запознах с една майка, която ме светна, че детето подлежи на категоризация в ТЕЛК. Когато се прибрахме задействах процедурата, изкарахме ТЕЛК решение. Тръгнах отново на работа, детето боледува отнво много пъти. Добре, че работодателите ми са разбрани хора и ме подкрепяха безусловно. Толкова болнични ползвах, че ми свършиха полагаемите дни и накрая си използвах и отпуските, взех и неплатена.
   Отидохме на четвърта операция 12.05.2017 г. Аз вече враждебно настроена към всички лекари. На третия ден отново се повтаря ситуацията с мократа превръзка. Този път вдигнах скандал на сестрата и я заплаших че ще я удуша ако посмее да каже че детето ми се лигави. Ясно ви е, че на никого не направих впечатление. Решиха да ме накажат като не минаха дори на визитация, било неделя и нямало дежурен детски уролог, а само педиатър за нощната смяна. Откъде го намерихте тоя педиатър бе хора, нали беше мноого трудно да издирвате такъв при първата операция когато детето ми се разболя?!. Мина се още една нощ с мокра превръзка. Сестрите обърнаха тона към мен, явно им дожаля и споделиха, че катетрите им като цяло са калпави. На сутринта катетъра наистина не издържа. При един напън на детето да се изака, направо изхвърча. Причерня ми, грабнах го на ръце и излязох в коридора с него. Започнах да крещя за помощ. Застанах в центъра на коридора с гърчещото си се от болки дете, седнах на земята и започнах да викам колкото сила имам да ми помогнат. Питах защо няма дежурен лекар, не сме ли в болница, на улицата ли трябва да изляза че да ми помогне някой, в медиите ли трябва да разкажа, за да ми се обърне внимание. Казах, че ще ги осъдя за немърливст и не помня вече какво още наговорих. Ясно ви е как набързо се намери лекар след паниката която всях. Тогава и други майки се включиха как нищо не правели лекарите, не си гледали работата, как катетрите били скапани и т. н. Натикаха катетъра на детето ми без упойка, без обезболяващо в набъбналата прясна рана. Детето пищи, а аз го държа да го измъчват и обиждат, че е глезен, а знам колко е силно и смело момчето ми и колко много носи на болка. Накрая толкова се стахуваше, че ме молеше да не го водя на превръзка. Вече не знаех какво да правя, идваше ми да го  взема и да си тръгна от там, но как да го направя като нямам пари да го заведа в друга клиника, там съм сама. Както казах мъжа ми ни закарва до там и се връща в Русе на рабта. Нямах избор, трябва да остана. До вечерта падна и този катетър. Нашият доктор беше на смяна. Дойде веднага. Вместо да наведе глава и да има по-човешко отношение той взе да ми вдига гири, че предишният път съм имала наглостта да му звъня посред нощ и да притеснявам него и бременната му в осмия месец жена. Как съм смеела да правя такива панаири и скандали, кого съм плашела със съд, заплаши ме че щял да ме прати в Русе да си търся хирург. Той много добре знае че в Русе такива операции не се правят. Те били давали всичко от себе си за сина ми, пък аз съм била неблагодарна. Вкараха го втори път в операционна, упоиха го и му поставиха и цистофикс/маркуче през коремчето, което стига директно в бъбрека и от там излиза урина/ освен катетъра. Така изтикахме до края. Махнаха превръзката. Каналчето стигаше до главичката на пениса, но отново не беше до края. Тогава доктора ни каза, че детето е готово. Как така готво, това не е вярно, не трябва ли каналчето да стига до върха на главичкита? Отговорът беше "Майче, така го е създал Гспод, ние не сме магьосници, можем да се намесим само до някъде. За съжаление в негвия случай повече от това не можем да направим нищо." Питах за чужбина, може ли някъде да ни препоръчат където да видим дали не може да го довършат, а докторът ми заявява. "Абе майче, няма на къде повече да изграждат каналчето при него, това е, повече където и да отидете няма да могат да направят нищо. Детето е излекувано, ще може да води полов живот, пък ако Господ реши и деца ще може да направи". И така, замазаха ни очите. Прибрахме се обаче мен ме глождеше нещо през цялото време, имаше нещо което не ми казаха. Разбрахме се да отидем на контролен преглед декември месец.
Следва продължение....
Виж целия пост
# 3
И така, минаха няколко месеца. Аз си наложих да се съглася със становището на доктор Попов. Междувременно забременях. По някаква случайност декември месец се падаше осмият месец от бременността ми, която междувпрочем не бе никак лека. Реших, че няма да рискувам да пътувам, а и в последствие се оказа че и да бях искала, нямаше как да се случи, защото влезнах в отделениет по паталогична бременност. През това време трябваше да се явим за втори път на ТЕЛК комисия. Тъй като „знаех” че е излезкуван, си мислех, че няма да ни одобрят и се явяваме просто проформа. Обаче, когато докторката го прегледа каза, че според нея детето въбще не е оправено. Каза още че дори не е сигурна, че членът е изправен достатъчно. Бааааам, забиха ми вторият шамар. Тогава се разплаках и я попитах какво да правя след като в Пирогов твърдят че е оправен? Къде да го оперираме. Тя ми каза „Защо не опитате в Сърбия, там има специализирана клиника по хипоспадия и придружаващите я болести?” Моля? Цяла клиника?! Ама как така, защо никой не ми каза? Нали уж състоянието му не се води дори заболяване?! Нали беше проста интервенция?! Какво се оказва, нима подценяват здравето на децата ни?! Тогава ми светна лампичката... ами щяха ли децата да имат право на ТЕЛК от 50% в една държава, която се опитва всячески да не дава на никого нищо, ако състоянието им беше толкова безобидно?! Тези деца не само че се раждат с малфрмация, ами са обречени да бъдат социални инвалиди ако не се оперират. Може да се получи стеснение на пикчопровода в следствие на неправилна операция, от там инфекции, заържане на урина, увреждане на бъбреците. Или разширен канал, навлизане на външни замърсители, пак инфекции и увреждане на вътрешните органи. Да не говорим за половата дисфункция и невъзможността да имат деца. Одобриха ни заТЕЛК и ми казаха за Сърбия. По-голям подарък не бях получавала. Първото нещо за което се сетих е да отидем при Д-р Хаджимитев, който при първия преглед много точно прогнозира четирите операции. Неговото становище беше същото. Когато му казах, че Пироговци смятат детето за излекувано, той ми каза така: „Не съм съгласен с това! Детето ще бъде излекувано едва когато каналчето свършва на върха на пениса както при всички нормални деца. Едно време, за да намалят популацията на индианците в резерватите са ги подлагали на една малка интервенция - пробивали са дупчица в основата на главичката в каналчето, за да отклонят пътя на спермата и така са затруднявали възпроизвежданет им. Сама си направете извода дали трябва да оставите детето така?” За съжаление докторът не можа да ми каже нищо за клиниката, не бил чувал. Странна работа. Както и да е, започнах да търся в Интернет. Първото нещо до кето се добрах беше този форум. Изчетох абслютно всичко и в петте теми, най-нахално се свързвах с няколко майки чрез постве за помощ или направо им писах на лични съобщения. Един татко много ми помогна като ми даде информация за каквито се сетих въпроси. Извинявам се ако съм била нахална, но в Пирогов оставих не само вярата ми в българските доктори, но и чувството ми за неудобство когато се отнася за здравето на детето ми. И така намерих имейла на доктора от форума djinovic@gmail.com и му написах първото си писмо. В няколко писма уговорихме операцията. Ще ви покажа основната част от кореспонденцията ако се притеснявате как да пишете, как точно да си опишете случая. Пишете колкото може най-много информация в малко количество текст, докторът няма време за губене. Аз изпращах писмата предимно петък късно към 22 – 23 часа, тогава преглежда пощата си. Сложих грабващо вниманието заглавие и винаги препращах писмата вместо да пиша нови. Всяко писмо беше придружено с едни и същи снимки, независимо дали случаят го изисква. Логично предполжих, че по снимките ще се ориентира за кой случай става въпрс.

„Здравейте Д-р Джинович, майка на ваш пациент ми препоръча да се бърна към вас за помощ. Случайно тази година научавам за вашето съществуване и моля за помощ защото синът ми се роди с хипоспадия пеноскротална. Каналчето свършваше в основата на тестисите. Направихме 4 операции в Пирогов, но краят на каналчето все ще се намира под главата на пениса. Лекарят който ни оперира твърди, че детето е излекувано, но аз не съм сигурна дали това е така. Не знаех, че в Белград има клиника, която е специализирана за такива малформации и затова се доверих на нашите лекари, но се страхувам дали не съм направила грешка. Как мога да се свържа с вас, да доведа детето, да чуя вашето мнение като специалист? Детето вече е на четири години и не искам повече да го мъча в България, ако се налагат операции искам да са при вас. Майки твърдят че ви изпращат снимки и епикризи, има ли такава възможноост, ще се съгласите ли да го прегледате? Изпращам ви снимки и клипче докато детето пишка, за да видите до какво положени е в момента. Ако ни дадете адрес и час ще дойдем на място в клиниката.”

Три дни по късно получих отговор:
„Draga Anelija, 
Kod Vaseg deteta se radi o tvz. neuspeloj hipospadiji koja podrazumeva polozaj otvora uretre ispod glansa, otvoren glans, koza treba da se popravi a obicno se nadje i zakrivljenost penisa nadole u erekciji.
Ono sto se operacijom postize je formiranje normalne uretre I glansa, tako da se otvor uretre pomera na vrh penisa, penis se ispravlja a koza se rekonstruise da cela duzina tela penisa bude lepo pokrivena, tako da penis treba da izgleda kao normalan, cirkumciziran (obrezan) penis. Takodje se penis ispravlja ako je zakrivljen u erekciji , sto proveravamo u toku operacije.
Operacija se izvodi u opstoj anesteziji I traje oko 2-2.5 casa.
Operacije su tehnicki slozene za hirurga, ali su za dete minimalno bolne i invazivne, jer je penis povrsan organ.
Dete sa majkom lezi jednu noc u bolnici, a previjanja su na 2-3 dana.
U toku operacije se plasira kateter kroz trbusni zid direktno u mokracnu besiku, koji se skida nakon 14 dana, kada dete pocinje da mokri.
Cena operacije je 4.000 eura, sto ukljucuje sve troskove i kontrole.
Operacije se zakazuju obicno 2-3 meseca unapred. 

Srdacan pozdrav, 

За всеки случай използвах гугъл преводач за най-сигурен превод, но и така на първо четене смятам, че се разбира. Следващото писмо го изпратих седмица по-късно защото все пак нямаме толкова пари в наличнст и трябваше да измислим как да ги намерим. Тръгнахме по банките да питаме за потребителски кредити. Повечето банки имат изискване да имаш открита банкова сметка при тях и рабтодателя да ти превежда рабтната заплата там. Шефът на мъжа ми обаче не желае да се занимава с банки и затова не иска да превежда заплатата му по банков път, а му я дава на ръка. Освен това заплатата му е минимална, а с такъв осигурителен доход не отпускат големи заеми. Аз съм по майчинство и няма как да кандидатствам за кредит. В няклко банки ни гледаха леко пренебрежително, но нали ви казах, вече от нищо не ми пука, стига да постигна целта си. И така стигнахме до банка ДСК, където се съгласиха да ни отпуснат потребителски кредит в размер на 10000 лв. ако се съгласим да си отворим сметка при тях и имитираме превод на работна заплата. За целта рабтодателят трябва да подпише декларация, че заплатата на този работник ще се превежда по банков път, като ние се ангажирахме сами да правим тези преводи. Тоест, открихме си сметка и в друга банка и когато си получи мъжа ми заплатата вкарва я в сметка по другата банка, от там превежда парите в банка ДСК, като в обяснение пише „работна заплата”, а те си дърпат вноската по кредита. Малко сложничко, но това е положението, няма как. Направихме врътката с банковите сметки, подписахме договор за кредит и веднага изпратих вторто писмо:
„Здравейте Докторе, пиша ви отново защото решихме в крайна сметка да направим операцията при вас. Намерихме финансиране чрез банка, затова моля преди да сме изтеглили кредита, отново да потвърдите цената от 4000 евро. Изпращам ви пак клипче и снимки на детето, за да се сетите за какво става въпрос. И искам да насрочим дата за операция ако може. Да ми кажете също има ли някаква предоперативна подгтовка? Какви изследвания трябва да направим за операцията? Кога трябва да сме в Сърбия? В коя от двете клиники ще се случи операцията? Ако може да ми напишете също точен адрес на клиниката, тъй като ще разчитаме на навигационна система, за да стигнем до там, а и ще търся квартира в близост до клиниката. 

С благодарности, Анелия Цонева”

Седмица по-късно получих и отговор:
„Draga Anelija, 
Operacija bi mogla biti 26.9 najranije - da li vam to odgovara?
Operacija ce biti na klinici “Bel Medic”, Koste Jovanovica 87.
Da bi se mogla raditi operacija dete mora biti zdravo,
pa je nekoliko dana pre operacije potrebno je odvesti dete na pregled pedijatra, 
I da mu se urade sledece analize:
Krvna slika, 
PT (Protrombinsko vreme), 
PTT (Parcijalno Tromboplastinsko Vreme) I
Analiza urina.
Sve papire trebate poneti sa sobom.   
Na kliniku trebate doci na dan operacije do 7.30h I tog jutra dete ne sme nista da jede (6h pre) niti pije (4h pre).
Operacija traje obicno oko 2-2.5 casa.
Majka I dete borave u bolnici jedan dan.
Prvo previjanje je nakon 2-3 dana, a sledece isto tako.
Katetere skidamo 14 dana nakon operacije I za to vreme je najbolje da budete u Beogradu.   cenu - da bude 4000 e za vas.
Posaljite mi sledece podatke: 
Ime i prezime deteta:
Datum rodjenja:
Adresa:
E-mail: 
Telefon:

Srdacan pozdrav, „
 
Изпратих само още едно писмо с което потвърдих, че приемам датата и цената на операцията, питах за крема Андарктим, дали ще ние нужен като предоперативна подготовка. Получих отговор и на това си запитване и това беше. В рамките на 3 имейла, ние се разбрахме с ЧОВЕКА. Имаше известно забавяне между последните ни писма, но няколко пъти го препратих и в рамките на около 3 седмици получих отговор. От там нататък започнах да разпитвам майки и бащи, които вече са минали по пътя какво, как се прави. Ето някои от основните насоки които ми дадоха тези добри хорица на които съм безкрайно благодарна.
Първото нещо, по добре да не ходи сама майка с детето. Не е лошо да е с бащата. Защо? Има двуседмичен престой в града през който се ходи до болницата. Колкото и да е, всичко се случва. Не е лошо да имаш поне малко подкрепа и помощ. Другото, за да напусне страната детето ще се нуждае от нотариално заверено разрешение на бащата, разтакаване си е.
Второ: Децата трябва да имат задграничен паспорт. Вади се в паспортна служба по район в града в който живеете. Освобождавате си един ден от работа и отивате вие, детето и бащата в паспортна служба възможно най-рано сутринта, защото има доста да си почакате. Трябват ви 10 лв за дете, оригинал и копие на акт за раждане на детето и лични карти на родителите. Снимките вече се правят на място. Обикновената поръчка става за 2 седмици. Има и бърза и експресна поръчка, но подробности за тях не знам.
Трето: Осигурете си предварително квартира, поне месец /а ако можете, още по-отдалече/, ПРЕДВАРИТЕЛНО!!! Имам и мейл на Оля, която е жена наета от доктора, за да помага на хората които ще се оперират : ok149@yandex.ru  Жената има и сайт в който може да разгледате апартаментите  и да се свържете с нея belgrad.in Трябва да го направите доста преди датата на операцията, защото напливът е голям. Преди да и пишенте имейл погледнете календара дали апартаментите са свободни за вашия престой, защото ако не са е напъллно безсмислено да си губите времето, вашето и нейното. Ако не успеете с Оля, може да резервирате квартира чрез airbnb.com . Друг контакт на удобна и много добра квартира - Марко Иванович +381 66365113, може и по вайбър да комуникирате с него.
Четвърто: Транспортът, от разговори с други родители /не съм проверявала лично/, най-удобно и евтино е с личен автмбил, особено ако е на газ. Ние сме на бензин, но ще сме с дете на четири години и бебе, най-удобно ни е с личен автмобил. Русе –Белград + известно време транспрт из града, заложихме го в бюджета си към 800 км. Накрая ще изчислим и разходите. Знам че на границата има някакви такси от 20 евро нещо такова.
Мислим да използваме карта от Google Maps и някаква оф-лайн навигация. Трябва да знаете за случая адреса на клиниката и адреса на квартирата. Адреса на клиниката е написан по-горе в и-мейла от доктора. Ще споделя когато стигнем премеждия от ориентирането ни по пътя.
Пето: Необходими документи: лични карти на пътуващите, акт за раждане на децата /аз съм нагласила оригинал и копие/, паспорти на децата и изследванията за операцията. Изследванията са стандартен пакет. Полагат ви се безплатни направления за тях по здравна каса /от личния лекар на детето/. Заплаща се само убождането за кръвната картина 2 лв. Ако има нещо друго, докторът изрично ще го упомене или ще направят изследването там. Съвет: направете изследванията в последния момент, защото ще са най-актуални и ако детето има някакъв друг прблем по изследванията може да се улови, а и време кървене и време съсирване са важни елементи и е хубаво да са непосредствено преди операцията. Важно е за да се улесни перативния прцес. Ние ще пътуваме в понеделник през нощта 24.09. срещу 25. 09. Ще направя изследванията в петък.
Шесто: Телефон. Ако сте богаташи, ползвайте си роуминга, ама да знаете доста е солено. Някои оператори обаче предлагат изгодни пакети от български към сръбски номер, които може да активирате и после да ги спрете. Проверете чрез връзка с оператор. Това е страна извън евросъюза, особено интернета е.... немам думи. В клиниката има безплатен wifi, в повечето квартири също. Няма да останете откъснати от света. Майката остава само един ден в болницата с детето и след това е свободна да си ходи в квартирата, така че най-важната връзка /с бащата/ е непрекъсната през цялото време.

Това се сещам на първо време отнсно подготовката. Когато стигнем ще разкажа и за пътуването, и за престоя, ще направя една по-подробна калкулация на разходите. За сега сме си предвидили 6000 евро. Вярвам, че ще ни стигнат. До колкото разбрах, цените не са много по-различни от тукашните, пък и българи сме, знаете, можем с 2, можем и с 200.

Следва продължение....
Виж целия пост
# 4
Успех!
Виж целия пост
# 5
Благодаря
Виж целия пост
# 6
Чакаме края на историята.Вече трябва да сте в Белград.Хепиенд ще има.
Виж целия пост
# 7
Успех!Ще добава линк към тази тема в Хипоспадия 5 понеже не е изписана темата.
Виж целия пост
# 8
Успех. Взели сте най- правилното решение. Сама ще се убедите, че разказите на другите родители били при д-р Джинович са истина, без грам преувеличение.
Виж целия пост
# 9
Успех! Всичко ще е наред
Виж целия пост
# 10
Пожелавам Ви успех от цялото си сърце! Просълзих се на историята Ви . Жалко , че е трябвало да минете през всичко тези мъки! Операцията е днес и стискам палци, всичко ще  бъде наред и се надявам да бъде последна операция !!! 👍🏼🍀❤
Виж целия пост
# 11
Тази вечер ще съм кратка. Операцията мина, и мина успешно. Видях отвора на върха на пениса, където трябва и да бъде. Вече сме в квартирата, юнака има болки, но няма как операция е. Скор ще разкажа сам да преминат критичните два три дни.

Благодаря на всички за подкрепата.
Виж целия пост
# 12
Браво щом сте вече в квартирата. Нас ни държаха 3-4 дена в болницата, но операцията беше дълга и сложна. Детето ми стана на седмият ден.
Леко и бързо възстановяване.
Виж целия пост
# 13
Здравейте и от нас, вече имаме дата за операция и се надявам всичко да мине без проблем. Има ли някой с дата края на ноември?
Виж целия пост
# 14
В момента в който прочетох постовете ти, бях попаднала в един безумен кръг от посещение ежедневно на лекари и безумното им отношение на моменти, и просто ме разрева. И аз пожелавам Успех от сърце.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия