Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

В мен ли е проблемът ?

  • 5 240
  • 97
# 90
Скрит текст:
Сирено, Сирено, закъсала си го.

Споко, не съм го закъсала чак толкова. Моето поколение за щастие все по-малко говори по тел.
Ако не е в чата, не се е случило. И в работата е така - хората са измислили Slack и от време на време видео конференция, да не си звъним телефони като в соц ведомство.

Аз съм от хората, за които ако има паразитен шум, разговорът по тел. е мъка.

По тел. например ти задават въпрос...и не си готова с отговор. В чат имаш минути на разположение да помислиш, и няма да изглежда странно. По тел. 3 секунди мълчание и отсреща си мислят, че връзката се е прекъснала.

И това не съм само аз, има някои националности дори, при които разговорите по тел. са тегави. Азиатците например - защото е прието отсреща човекът да си обмисли отговора. И затова чатят непрекъснато.

Пък и имаш писмена следа кой какво е казал. Ако някой ти каже нещо по телефона, най-доброто е да кажеш - сега напиши същото в мейл, да го има черно на бяло. Че по телефона - той рече, тя каза.
Аз ли нещо не разбирам, или...?Уговаряш се с приятелки за по кафе и за това ти трябва "документ черно на бяло"?
Сериозно?
А не дай си Боже, да се наложи да се решава проблем сериозен по телефона, сигурно ще си назначиш и "маши"нописка....
Виж целия пост
# 91
Не, за други неща ми е хубаво да са написани.

А и за кафе дори - случвало ми се е да забравя къде трябва да съм. Поглеждам чата и се сещам.

Ако е сериозен проблем, се разрешава наживо.

Има и още едно ценно нещо: по телефона може да не ти вдигнат, да се скатаят...в чата няма как да не видят и не само - аз ще видя, че са видели.
Виж целия пост
# 92
А аз си казвам - добре, че бях само по купони навремето, че сега едвам намирам време да пия кафе с приятелка Simple Smile Времето не стига и когато го имаш, трябва да се кефиш и да си супер щастлив!
Виж целия пост
# 93
А и за кафе дори - случвало ми се е да забравя къде трябва да съм. Поглеждам чата и се сещам.
Ами, пий си гинкобилобата редовно .......   Smiley   друго не знам какво помага при все по-намаляващи мозъчни клетки.
Виж целия пост
# 94
Авторката е едно непораснало дете. Дилемите ѝ са по-подходящи за възрастта с около 5 години преди нейната. Някаква закъсняла сoming-of-age драма изживява. Типичното хленчене, обърканост и пасивен гняв срещу света, който (ебаси колко странно) не ще да се адаптира към нея, а ще трябва тя да се адаптира към него. Welcome Simple Smile

Виж целия пост
# 95

Не е така, примерно работиш по нещо,  и като звънят - уговаряте се, но не слушаш много детайлно, защото бързаш да приключиш това, което правиш. И после - къде беше, кога беше.
Виж целия пост
# 96
Бих ти казала, че сега е моментът да си правиш експерименти с всичко и да гониш целите си. Сега си във възраст, която е много градивна, оформяща и важна за професията ти. Изобщо не се отказвай, кой каквото и да мисли. Винаги съм съжалявала, когато съм приела чуждо мнение и съм отстъпила от това, което аз смятам че е правилно и добро за мен. Гони си нещата, които си намислила. Това дали обичаш да говориш по телефон или не са дребни досадни детайли. Когато имаш цел, ще говориш и няма да ти прави впечатление даже. често в живота възгледите и целите се менят, така че споко, животът е шарен, не можеш отсега да го предвидиш и планираш.
Виж целия пост
# 97
Здравей, аз съм с 2 години по-голяма от теб и дори сме от една зодия. Но като цяло нищо от поведението и мисълта ти не ми напомнят за скорпион. Беше ми интересно да прочета как разсъждава някой на моята възраст, също прочетох и много полезни коментари след това.

Още в началото пишеш, че не си принцеса и си живяла в общежитие (що за доказателство...), а към края на същия пост казваш, че си прекалено претенциозна и принцеса, която седи сама. Хайде първо реши каква и коя си, чак след това питай дали проблемът е в теб. Друго - искаш някакви мнения, но не казваш нито какво работиш, нито какво си завършила, нито какви са мечтите ти и какво точно възпрепятства тяхното осъществяване. То е ясно, че всеки човек има мечти. Колкото по-малко детайли скриваш от картинката, толкова по-адекватни съвети ще получиш.

За някаква несподелена любов споменаваш бегло в два поста. Разбирам че ти тежи някакво неизживяно чувство, но постоянно като го мислиш, това няма да ти помогне да влезеш във връзка с някого. Сигурно всеки евентуален кандидат сравняваш неволно и подсъзнателно с този образ и това ти пречи. За да не се е получила тази любов, значи си има причина и така е трябвало да стане. Насочи мислите си в бъдещето. Всяко нещо, което ни се случва, ни изгражда като личности, но си остава в миналото. Малко по-смело пусни клонът, за който си се хванала, за да хванеш здраво следващия и да продължиш напред, иначе увисваш.

Броят на мъжете, с които си спала и като цяло всякакви интимни неща са нещо толкова индивидуално и лично, че там няма такова нещо като "трябва". За твоите приятелки 10 може да е малко, за мен са много, а теб не бива да те интересува какво е нашето мнение.  Иначе поздравления за това, че си осъзнала, че е по-добре да си сама, от колкото с някой циркаджия.  Аз от 18 годишна - от както започнах да се занимавам с гаджета, до 25 - винаги съм била в сериозна връзка. С първия - 4,5 години, с втория - 3,5. Реално сега за пръв път съм сама и все още свиквам, но се чувствам все по-самодостатъчна и себеоценена. Малко ме е яд, че студентските ми години свършиха, докато си играех на семейство. Относно приятелите - повечето от тях идват и си отиват. Един човек ако държи на теб, винаги ще намери време и начин да ти се обади. Замисли се дали ти намираш. Приятелството не се измерва в това колко често се търсите, а в малките и големи неща, които поискани или не - правите един за друг. Желанието или нежеланието ти за деца пък изобщо няма да го коментирам, защото е несериозно за човек на 23, който досега не е бил в сериозна връзка. А и мамите достатъчно са те дъвкали по тоя въпрос.

И аз до скоро не спортувах, не извършвах никаква физическа дейност освен вървене пеша. Но от година и нещо се запалих по тренировки вкъщи и чисти и вкусни храни с една фитнес инструкторка в интернет. Много е готино - тренираш си по пижама, с подръчни материали. Фигурата ти се извайва и ти вдига самочувствието, но по-важното е, че всяка тренировка колкото те изморява, толкова и те зарежда с енергия, след което се чувстваш нетърпелив да правиш още и още неща през деня. Само ти давам пример да се запалиш по нещо, което ти харесва и ще правиш с желание, защото звучиш като човек с твърде много свободно време.

Няма такова нещо като "трябва" да излизам и да се забавлявам. Ако си поставяш такива неща за цел, то никога няма да ти се получат. Най-веселите партита са най-непринудените и неочаквани. Тръгнеш ли да планираш, вкусът се разваля. Ако съумееш да се почувстваш добре сама, в собствената си кожа, ако станеш по-удовлетворена от това, което виждаш в огледалото, ако се възприемеш като един по-весел и по-семпъл човек, ще видиш как хората около теб ще започнат по-често да те търсят. Никой не излиза с депресирани хора, които вечно натоварват събеседниците си с проблемите си и говорят само за себе си.

"Аз просто искам да съм различна" ми е много смешно изречение. Та ти каквото и да правиш, и нищо да не правиш, СИ различна. Няма две еднакви човешки същества на тоя свят. Даже близнаците са различни. Просто не се опитвай да подражаваш на никого и не се прави на интересна. Това е единственият начин да не попаднеш в  "масовката" Най-различна и уникална можеш да си, като бъдеш себе си.

Ох, и моето стана много дълго и разхвърлено.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия