Ок де. Но за какво и е на авторката твоя пример? От къде до къде си стигнала - от кръчмарска певица до слугиня на кюрдска рода. Айде няма нужда.
Виж целия пост
В мен ли е проблемът ?
- Публикувана: 10 септ. 2018, 20:04 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2018, 19:48 ч.
# 105
21 септ. 2018, 23:28 ч.
# 106
21 септ. 2018, 23:31 ч.
Комична сте. Няма да падна на толкова елементарно и ниско ниво.
Виж целия пост
Ок де. Но за какво и е на авторката твоя пример? От къде до къде си стигнала - от кръчмарска певица до слугиня на кюрдска рода. Айде няма нужда.
# 107
21 септ. 2018, 23:33 ч.
Ооо ама разбира се. Не си губете времето. Чорапите чакат. Пожелавам ви скоро да си вземе още 1 жена, която да ви помага.
Виж целия пост
# 108
21 септ. 2018, 23:44 ч.
Първо трябва да намериш мир със себе си, след това да уточниш - отново за себе си - какво всъщност искаш (не какво искаш да покажеш на света, понеже гроздето е кисело и се чувстваш уязвима) и едва тогава - да помислиш за начини, по които да го постигнеш.
Думите ти са в силно противоречие със ... същността ти, да кажем.
Докато не се приемеш - такава, каквато си, не такава, каквато би искала да бъдеш - няма да можеш да продължиш напред.
1. Пишеш във форум за майки. Форум, където основното общо между потребителите е родителството или желанието за такова. Замисли се защо. Защо избра именно този форум, а не, примерно, форумът на офроудърите (също доста активен форум), или някой за готварство, за строителство, за градинарство, за любители на домашни животни. Не ми отговаряй на мен - ще се чувстваш длъжна да отстояваш още по-твърдо изразената позиция - отговори на себе си.
2. Многократно обясняваш как не харесваш деца и не искаш деца. Защо? Когато аз бях на 23 не се интересувах особено от децата и доколкото изобщо ги забелязвах край себе си (в редки ситуации, като цяло нямах повод за срещи с такива), бяха по-скоро дразнещ фактор. Но никак и през ум не би ми минало да коментирам този факт - не понеже е някак нелицеприятен, а просто понеже изобщо не е било нещо, което да заема мисълта ми - освен в момента, в който, примерно, някое се разпищи на плажа. И което се забравя няколко минути по-късно. Защо децата заемат толкова голяма част от мислите ти? Не ми отговаряй - на себе си отговори, но пределно искрено, дори и да не ти харесва, дори и да боли.
3. Обясняваш колко е хубава и удовлетворителна (добре де, не точно във финансово отношение, но това не винаги е най-важното) работата ти - но същевременно как не искаш това да работиш и мечтаеш друго. Надяваш се да се самоизразяваш именно чрез мечтаната работа - но не си склонна да направиш следващата стъпка и да я поемеш (като последното действие вероятно би те отдалечило от вероятността за връзка с деца). Защо? Какво те спира? Помисли.
4. Обясняваш как не си самотна... но търсиш контакт в най-странния за човек с твоите интереси форум, който е характерен единствено с това, че би приел всеки и би дал съвет - понеже те майките са си такива, обичат да съветват. Защо? Ако не си самотна, защо търсиш контакт на място, където се искат и дават съвети? Би могла да подбереш място, където хората просто приказват неангажиращи неща, колкото да се разтоварят от ежедневието. Какво е наложило избора - и на подфорум, впрочем, не, примерно, в някоя лека тема в Клюкарника.
5. Обясняваш как би искала да говориш с някого за мечтаната работа - но не си потърсила някакъв форум на хора, които я практикуват и това ги свързва, поради някаква причина страниш от тях... Сигурна съм, че и работещите на кораби имат някаква форма на публичен форум някъде, където да обменят информация.
6. Може би единствения искрен въпрос, вик за помощ едва ли не, въпросът как да си върнеш младия живот и да не се превръщаш преждевременно в самотник на средна възраст... Отговорът на това, уви, не знам - тук поне аз нямам адекватен съвет. Но ако поне приемеш това, което всъщност искаш да направиш / да ти се случи (каквото и да е то) ще си с една идея по-близко до изграждането на някаква форма на план за реализирането на желаното.
Виж целия пост
Здравейте !
Темата не е свързана със семейните отношения , тъй като съм на 23 г. И от доста време / от започването на студентството / , се промених доста , което вече започвам да считам като проблем и да си задавам въпроса ,, дали всъщност аз не съм сбъркана някъде ,, в сравнение с моя набор .
Ще започна с това , че заради висшето си се преместих от родния град , с цел да започна нов етап и да бъда по-самостоятелна .
Не съм принцеса , живях на общежитие , бях възпитаничка на бих казала , интересно и заслужаващо си времето и парите ВУЗ , което завърших успешно през тази година .
Тъй като досега съм работила само сезонна работа поради именно студентските ми години , сега вече започнах постоянна която бих казала че е близко по специалността , въпреки че обхвата е много широк и предполага широко развитие .
Може би беше късмет , не знам , но се радвам че работя това за което съм учила , а не съм като масовите ми набори - свободни електрони , чудещи се къде да се хванат или на коя бригада да отидат , за да слугуват на американците .
Нямам приятел , не съм и имала , което също смятам вече че е проблем .
Не ме вълнуват вече дискотеки и кафета , минах тези периоди когато нямах годините и лудувах / започнах с тях на 15 и продължиха до 20 години / , не ми е интересно да се напия , напуша , да взема наркотици или преспя с някой за спорта .
За годините ми , даже мъжете с които съм спала се броят на двете на ми ръце , което според приятелки е смешно и трябва да са повече .
Приятелки използвам в изтечението , но всъщност нямам .
Именно защото съм с по странен характер / скорпион съм / и нямам търпение да търпя на някого цирка , ако не ми е по вкуса .
Повечето от момичета с които дружахме преди , вече са семейни , и омъжени , други бременни , а трети продължават да са на нивото на което бяха и преди 8 г .
Аз не обичам децата и не са ми приоритет , изключително ме дразнят и не мисля че щом съм родена жена , трябва Задължително да родя , видиш ли за да оставя нещо след себе си .
Тук мнението ми не е прието от много и може би това също е причиня да не намирам сродни души .
Не спортувам , скучни са ми , обичам да чета , а сега и съм се отдала на работата , която в цяла България сигурно работят не повече от 5 човека , което допълнително ме стимулира да се надграждам и усъвършенствам в нея .
Въпреки това , не искам това да ми е работата на живота , защото имам мечта която искам да сбъдна .
Лошото е че , не намирам разбиране нито от родители , нито от който и да е друг , тъй като мечтата ми е свързана отново с работа , но и с много пътуване по море , което отново се приема като нещо НЕ за жена .
А аз просто искам да бъда самостоятелна , а не в тежест на родителите си .
Сега взимам една заплата от 800 лв , които не ми стигат за нищо - квартира , кола , за мен .......
Имам сестра която сега е в8 клас , и родителите ми трябва да издържат нея, а не мен .
Тежи ми много , когато се налага да искам пари от тях , на тези години .
А ако постигна мечтата си , бих имала достатъчно възможности да си взема апартамент , по- хубава кола и да им помогна и на тях .
Тежи ми , че нямам с кой да споделям , имах приятел който приемах за наистина такъв , но след като му споменавам за сегашната си работа , за това как виждам живота си и общо взето как живея , от него усещам едно презрение и едва ли не присмех .
В мен ли в проблемът , Вие били ли сте в подобни ситуации в които няма на кой да споделите как минава денят Ви / живея сама , по телефона ми звънят само нашите , друг не се интересува от мен / , няма кой да Ви подкрепи в мечтите които имате , няма на кой да подарите на една дъвка както се казва ?
Знам , че трябва да се променя , да започна пак да излизам и да се забавлявам , но как да стане ?
В момента в колектива аз съм най-малката , останалите са над 40 г , как да започна да се чувствам на годините на които съм , а не по-възрастна както от много време е ??
Дали проблемът се корени в това , че имам една несподелена любов , на която много се надявах , уви не получих обратен отговор ....
Дали проблема е в това че съм прекалено претенциозна и принцеса , и затова сега стоя сама всяка вечер ?
Не ме разбирайте погрешно , НЕ се чувствам самотна , даже ми е добре , просто понякога имам нужда да поговоря с някого , без да ми се изсмее и да каже ,, ти луда ли си , я си стой тук къде ще ходиш навън в другите държави ,,!?
Знам че е по- лесно да се прихванеш към някого , да му народиш деца , да не завършиш образованието си , а да се посветил на тях , но като станеш на 40 и се обърнеш , докато децата вече са тръгнали по своите пътеки , какво чувство поражда това в една жена ?
Да, изпълних мисията си , ами сега ??
Тепърва студентка , да натрупва стаж . Защото няма и един ден труд в живота си , и така ли ще мине живота ??
Аз просто искам да съм различна , не желая да оставя дете след себе си , а бизнес който ще бъде единствен по рода си за България , така че след време това да остане след мен , което да отваря много възможности , отколкото едно или две деца / които Да родя и всъщност да съм ги направила защото така ТРЯБВА , а не защото искам . / .
Съжалявам ако е дълго , отегчително или звучи като циврене .
Просто исках да споделя и да видя дали и сред Вас има такива като мен .
Темата не е свързана със семейните отношения , тъй като съм на 23 г. И от доста време / от започването на студентството / , се промених доста , което вече започвам да считам като проблем и да си задавам въпроса ,, дали всъщност аз не съм сбъркана някъде ,, в сравнение с моя набор .
Ще започна с това , че заради висшето си се преместих от родния град , с цел да започна нов етап и да бъда по-самостоятелна .
Не съм принцеса , живях на общежитие , бях възпитаничка на бих казала , интересно и заслужаващо си времето и парите ВУЗ , което завърших успешно през тази година .
Тъй като досега съм работила само сезонна работа поради именно студентските ми години , сега вече започнах постоянна която бих казала че е близко по специалността , въпреки че обхвата е много широк и предполага широко развитие .
Може би беше късмет , не знам , но се радвам че работя това за което съм учила , а не съм като масовите ми набори - свободни електрони , чудещи се къде да се хванат или на коя бригада да отидат , за да слугуват на американците .
Нямам приятел , не съм и имала , което също смятам вече че е проблем .
Не ме вълнуват вече дискотеки и кафета , минах тези периоди когато нямах годините и лудувах / започнах с тях на 15 и продължиха до 20 години / , не ми е интересно да се напия , напуша , да взема наркотици или преспя с някой за спорта .
За годините ми , даже мъжете с които съм спала се броят на двете на ми ръце , което според приятелки е смешно и трябва да са повече .
Приятелки използвам в изтечението , но всъщност нямам .
Именно защото съм с по странен характер / скорпион съм / и нямам търпение да търпя на някого цирка , ако не ми е по вкуса .
Повечето от момичета с които дружахме преди , вече са семейни , и омъжени , други бременни , а трети продължават да са на нивото на което бяха и преди 8 г .
Аз не обичам децата и не са ми приоритет , изключително ме дразнят и не мисля че щом съм родена жена , трябва Задължително да родя , видиш ли за да оставя нещо след себе си .
Тук мнението ми не е прието от много и може би това също е причиня да не намирам сродни души .
Не спортувам , скучни са ми , обичам да чета , а сега и съм се отдала на работата , която в цяла България сигурно работят не повече от 5 човека , което допълнително ме стимулира да се надграждам и усъвършенствам в нея .
Въпреки това , не искам това да ми е работата на живота , защото имам мечта която искам да сбъдна .
Лошото е че , не намирам разбиране нито от родители , нито от който и да е друг , тъй като мечтата ми е свързана отново с работа , но и с много пътуване по море , което отново се приема като нещо НЕ за жена .
А аз просто искам да бъда самостоятелна , а не в тежест на родителите си .
Сега взимам една заплата от 800 лв , които не ми стигат за нищо - квартира , кола , за мен .......
Имам сестра която сега е в8 клас , и родителите ми трябва да издържат нея, а не мен .
Тежи ми много , когато се налага да искам пари от тях , на тези години .
А ако постигна мечтата си , бих имала достатъчно възможности да си взема апартамент , по- хубава кола и да им помогна и на тях .
Тежи ми , че нямам с кой да споделям , имах приятел който приемах за наистина такъв , но след като му споменавам за сегашната си работа , за това как виждам живота си и общо взето как живея , от него усещам едно презрение и едва ли не присмех .
В мен ли в проблемът , Вие били ли сте в подобни ситуации в които няма на кой да споделите как минава денят Ви / живея сама , по телефона ми звънят само нашите , друг не се интересува от мен / , няма кой да Ви подкрепи в мечтите които имате , няма на кой да подарите на една дъвка както се казва ?
Знам , че трябва да се променя , да започна пак да излизам и да се забавлявам , но как да стане ?
В момента в колектива аз съм най-малката , останалите са над 40 г , как да започна да се чувствам на годините на които съм , а не по-възрастна както от много време е ??
Дали проблемът се корени в това , че имам една несподелена любов , на която много се надявах , уви не получих обратен отговор ....
Дали проблема е в това че съм прекалено претенциозна и принцеса , и затова сега стоя сама всяка вечер ?
Не ме разбирайте погрешно , НЕ се чувствам самотна , даже ми е добре , просто понякога имам нужда да поговоря с някого , без да ми се изсмее и да каже ,, ти луда ли си , я си стой тук къде ще ходиш навън в другите държави ,,!?
Знам че е по- лесно да се прихванеш към някого , да му народиш деца , да не завършиш образованието си , а да се посветил на тях , но като станеш на 40 и се обърнеш , докато децата вече са тръгнали по своите пътеки , какво чувство поражда това в една жена ?
Да, изпълних мисията си , ами сега ??
Тепърва студентка , да натрупва стаж . Защото няма и един ден труд в живота си , и така ли ще мине живота ??
Аз просто искам да съм различна , не желая да оставя дете след себе си , а бизнес който ще бъде единствен по рода си за България , така че след време това да остане след мен , което да отваря много възможности , отколкото едно или две деца / които Да родя и всъщност да съм ги направила защото така ТРЯБВА , а не защото искам . / .
Съжалявам ако е дълго , отегчително или звучи като циврене .
Просто исках да споделя и да видя дали и сред Вас има такива като мен .
Първо трябва да намериш мир със себе си, след това да уточниш - отново за себе си - какво всъщност искаш (не какво искаш да покажеш на света, понеже гроздето е кисело и се чувстваш уязвима) и едва тогава - да помислиш за начини, по които да го постигнеш.
Думите ти са в силно противоречие със ... същността ти, да кажем.
Докато не се приемеш - такава, каквато си, не такава, каквато би искала да бъдеш - няма да можеш да продължиш напред.
1. Пишеш във форум за майки. Форум, където основното общо между потребителите е родителството или желанието за такова. Замисли се защо. Защо избра именно този форум, а не, примерно, форумът на офроудърите (също доста активен форум), или някой за готварство, за строителство, за градинарство, за любители на домашни животни. Не ми отговаряй на мен - ще се чувстваш длъжна да отстояваш още по-твърдо изразената позиция - отговори на себе си.
2. Многократно обясняваш как не харесваш деца и не искаш деца. Защо? Когато аз бях на 23 не се интересувах особено от децата и доколкото изобщо ги забелязвах край себе си (в редки ситуации, като цяло нямах повод за срещи с такива), бяха по-скоро дразнещ фактор. Но никак и през ум не би ми минало да коментирам този факт - не понеже е някак нелицеприятен, а просто понеже изобщо не е било нещо, което да заема мисълта ми - освен в момента, в който, примерно, някое се разпищи на плажа. И което се забравя няколко минути по-късно. Защо децата заемат толкова голяма част от мислите ти? Не ми отговаряй - на себе си отговори, но пределно искрено, дори и да не ти харесва, дори и да боли.
3. Обясняваш колко е хубава и удовлетворителна (добре де, не точно във финансово отношение, но това не винаги е най-важното) работата ти - но същевременно как не искаш това да работиш и мечтаеш друго. Надяваш се да се самоизразяваш именно чрез мечтаната работа - но не си склонна да направиш следващата стъпка и да я поемеш (като последното действие вероятно би те отдалечило от вероятността за връзка с деца). Защо? Какво те спира? Помисли.
4. Обясняваш как не си самотна... но търсиш контакт в най-странния за човек с твоите интереси форум, който е характерен единствено с това, че би приел всеки и би дал съвет - понеже те майките са си такива, обичат да съветват. Защо? Ако не си самотна, защо търсиш контакт на място, където се искат и дават съвети? Би могла да подбереш място, където хората просто приказват неангажиращи неща, колкото да се разтоварят от ежедневието. Какво е наложило избора - и на подфорум, впрочем, не, примерно, в някоя лека тема в Клюкарника.
5. Обясняваш как би искала да говориш с някого за мечтаната работа - но не си потърсила някакъв форум на хора, които я практикуват и това ги свързва, поради някаква причина страниш от тях... Сигурна съм, че и работещите на кораби имат някаква форма на публичен форум някъде, където да обменят информация.
6. Може би единствения искрен въпрос, вик за помощ едва ли не, въпросът как да си върнеш младия живот и да не се превръщаш преждевременно в самотник на средна възраст... Отговорът на това, уви, не знам - тук поне аз нямам адекватен съвет. Но ако поне приемеш това, което всъщност искаш да направиш / да ти се случи (каквото и да е то) ще си с една идея по-близко до изграждането на някаква форма на план за реализирането на желаното.
# 109
21 септ. 2018, 23:50 ч.
Много задълбочен отговор, KatiABV, готов съм да се обзаложа, че IQ-то ти е доста над 100. Познах ли?
Виж целия пост
# 110
22 септ. 2018, 00:21 ч.
danaya.d, може би искаше да даде пример, как приоритетите и разбиранията на човек се променят коренно с времето, с любовтта, НО ... Даная, ти се движила сред хора, имала си среда, а авторката отива към тотално аутсайдерство, това е разликата. Че дори и някога да реши, че иска дом, уют и деца, ще е почти невъзможно да намери човека, защото ще е напълно асоциална.
Виж целия пост
# 111
22 септ. 2018, 00:38 ч.
Нямам представа. Повечето тестове са скучни, а накрая ти искат пари за резултат - не съм склонна да ги дам, не мисля, че знанието на резултата ще ме обогати по какъвто и да било начин, нито ще мисля повече за себе си, нито по-малко. Предпочитам да дам парите за някоя кръчма или играчка на детето - все едно, нещо полезно или забавно, но истинско. Със сигурност знам, обаче, че да се познава и възприема такъв, какъвто е, а не какъвто би искал да бъде, прави човек по-щастлив, по-спокоен, по-уверен и в последна сметка по-продуктивен и по-успешен. В онова, което иска, не в онова, което му изглежда добре и би искал да иска.
Виж целия пост
Много задълбочен отговор, KatiABV, готов съм да се обзаложа, че IQ-то ти е доста над 100. Познах ли?
Нямам представа. Повечето тестове са скучни, а накрая ти искат пари за резултат - не съм склонна да ги дам, не мисля, че знанието на резултата ще ме обогати по какъвто и да било начин, нито ще мисля повече за себе си, нито по-малко. Предпочитам да дам парите за някоя кръчма или играчка на детето - все едно, нещо полезно или забавно, но истинско. Със сигурност знам, обаче, че да се познава и възприема такъв, какъвто е, а не какъвто би искал да бъде, прави човек по-щастлив, по-спокоен, по-уверен и в последна сметка по-продуктивен и по-успешен. В онова, което иска, не в онова, което му изглежда добре и би искал да иска.
# 112
26 септ. 2018, 19:48 ч.
На 23 сте още прекалено млада ,за да правите такива сериозни обобщения.Живота е странно и променливо нещо.Щом искате да се усъвършенствате в специалността си-дерзайте.Ще има време за любови и деца.
Виж целия пост
Препоръчани теми