Баща ми почина, а имахме същия рожден ден

  • 6 005
  • 9
Здравейте!
За първи път пиша във форум.. но исках да потърся съвет... наскоро почина моят баща.. внезапно... много от вас могат да споделят и да разберат болката от загубата на родител.. необичайното в нашето семейство беше, че аз и баща ми празнивахмр един и същи рожден.. на този ден той винаги беше изключително щастлив... казваше ми, че моето раждане е било най-невероятния подарък, който е можел да получи на рождения си ден. След няколко месеца идва следващия ни рожден ден и самата мисъл да “празнувам” без него е неописуемо болезнена... но това не е въпросът ми към вас.. празнуване няма да има така или иначе.. въпросът ми е дали има някакви традиции или суеверия, които мога да спазя на този ден? Благодаря ви!
Виж целия пост
# 1
Отговарям ти, защото темата ти ме "боцна" и жегна отвътре.
Първо - приеми искрените ми съболезнования за баща ти!
Второ - знам за специалната връзка с родител, с когото си роден на един и същ ден. Аз и моята майка сме така, и двете сме родени на 1 март. Винаги заедно сме празнували датата, винаги радостта е била двойна и споделена. Така че те разбирам.
Трето - може тази година да не ти е до празнуване. Разбираемо и естествено е. Слушай сърцето си, когато дойде денят Х. Обаче... знаеш ли? Ти си ЖИВА ! Ако душата на татко ти е някъде, той би бил ЩАСТЛИВ да види своето момиче ПРАЗНУВАЩО, радващо се, ценящо живота, който ти е дал Gift Heart
Така че моето искрено, дълбоко и горещо мнение по темата е, че един ден, когато се почувстваш готова за това, да празнуваш отново своя рожден ден! Защото това е твоят рожден ден и заслужаваш да бъдеш щастлива. Пък го споменавай с любов винаги, не пречи. Почитай паметта му. Спомняй си общите ви рождени дни.
Но продължи напред. Наистина.
Прегръщам те силно и топло Two Hearts
Виж целия пост
# 2
Приеми и моите съболезнования! Не съм чувала за суеверия или нещо за в такава ситуация, но ми хрумна, че би могла сама да създадеш нещо като обичай в знак на уважение и почит към баща си. Примерно да отидеш някъде, да направиш нещо,което той е обичал да прави... предполага се сещам какво имам предвид. Примерно ако е обичал природата-отиди на място, което не е успял да посети. И се присъединявам към предишния коментар, затова каквото и да решиш да направиш, бъди щастлива и се наслади на деня
Виж целия пост
# 3
Моите съболезнования за баща ти!
Присъединявам се към предните постове Hands Ok Hand
Моят баща почина преди 4 години. Отбелязвам датата, на която почина, разбира се, но отбелязваме и Рождения му ден. Просто искам да си спомняме как сме празнували заедно Heart
Виж целия пост
# 4
Съболезнования
Аз и баща ми имахме рожден ден на един същи ден. Почина преди четири години след неописуемо тежко боледуване. По принцип все още ми е много болезнено че го няма ,бяхме близки. Как празнувам рд? Опитвам да се радвам на живота, той продължава, имам семейство, имам дребни хобита, неща които ме поддържат в добро здраве, имам за какво да живея.. Баща ти не бил искал да тънеш в тъга. На деня в които имам рд като ми се обаждат  всички които го познаваха винаги казват че си спомнят и за него, говорим си , смеем се на шегите му които помним,  поплакваме, .... И продължаваме нататък. Намери нещо свое което да ти помага да се бориш с болката в него ден , пък и въобще - лична вещ, някаква твоя традиция. И просто се радвай на живота. Той би искал именно това за детето си.
Виж целия пост
# 5
Съжалявам за баща ти и дълбоко ти съчувствам.
Аз така знам, че на рождения ден на починал човек се черпи, както за помен, но по-скромно, например с кутия бонбони и се споменава починалия. Би могло да се съберете близки и да споменете баща ти с добро, да почетете паметта му и да си разкажете кой какво си спомня за него. Да си поговорите за него и да се почерпите скромно.
Според мен, в никакъв случай не пропускайте деня - съберете се, поговорете. Мъката има нужда от отдушник, иначе ще те разяде.

На мой много близък човек баща му е починал на рождения ми ден. Близкият ми идва на моя празник, и винаги споменава баща си и черпи бонбони, а нали има и обичай да се прелива вино - да се излее малко. Радостта и мъката толкова често вървят ръка за ръка.

Така че в бъдеще, когато болката вече няма да бъде толкова остра и рождения ти ден стане отново празник, пак ще споменаваш баща ти и това пак ще е празник и на двамата. Защото ето, имало е такъв човек, не случайно сте родени в един ден. Това, че го е имало и е бил с вас, си заслужава да се отпразнува.
Виж целия пост
# 6
sp1501, съжалявам за баща ти!
Тази година станаха три години откакто се простих и с моя татко.
При нас дъщеря ми  има имен ден на неговия, защото е кръстена на него. В този смисъл - правим всичко, което е нужно - запалваме свещи,  правим подавки. И винаги празнуваме именния ден на дъщеря ми и споменаваме татко с добро.

Помисли си, баща ти би искал да си празнуваш рождения ден.
Виж целия пост
# 7
Съболезнования за баща ти! Аз също загубих моят съвсем скоро, преди дни. Майка ми почина преди няколко години. В семейството на родителите ми празнувахме винаги рождени и именни дни. С майка ми сме родени на съседни дати. Обикновено на нейната дата празнувахме с роднини, а на моята аз се събирах с приятели или излизахме с мъжа ми и децата му да празнуваме. Аз нямам имен ден, но и двамата ми родители имаха. Мъжът ми много се сърди, когато споменавам датата на рожденият ден на майка ми (предполагам, че ще бъде същото с датата на баща ми), както и именният и ден, не се празнували дати на покойници. На мен винаги ми е тъжно, че не мога да се събера и по някакъв начин да празнувам тези дни, виждам как той прави всичко възможно, за да ми попречи. Накрая обикновено съм по цял ден в леглото, с главоболие
Виж целия пост
# 8
Съболезнования за баща ти! Аз също загубих моят съвсем скоро, преди дни. Майка ми почина преди няколко години. В семейството на родителите ми празнувахме винаги рождени и именни дни. С майка ми сме родени на съседни дати. Обикновено на нейната дата празнувахме с роднини, а на моята аз се събирах с приятели или излизахме с мъжа ми и децата му да празнуваме. Аз нямам имен ден, но и двамата ми родители имаха. Мъжът ми много се сърди, когато споменавам датата на рожденият ден на майка ми (предполагам, че ще бъде същото с датата на баща ми), както и именният и ден, не се празнували дати на покойници. На мен винаги ми е тъжно, че не мога да се събера и по някакъв начин да празнувам тези дни, виждам как той прави всичко възможно, за да ми попречи. Накрая обикновено съм по цял ден в леглото, с главоболие

Съболезнования и за твоя баща!
Какво значи да празнуваш дати на покойници? Аз на такива дни просто поля по една свещичка и припомням на децата, че дядо им е имал примерно рожден ден. Няма нищо лошо да се спомене човека на такъв ден. Понякога раздавам по нещо на съседи - както ми дойде от вътре. Друго празнуване не ми е хрумвало и смятам, че не е нужно.
Виж целия пост
# 9
Понеже питаш за традиции и суеверия, има ритуал за разделяне на съдбите на близки роднини /родител и дете, братя и т.н./ родени на един и същ ден.
Садят се две дървета еднакви, близо едно до друго или се сварява яйце с два жълтъка и всеки от двамата изяжда единия жълтък. Прави се особено когато единия се разболее, поверието е да не се случи същото и с другия човек. Но това, разбира се, се прави приживе, просто поверие. Съболезнования за баща Ви !
Може да се говори със свещеник дали има някакъв църковен ритуал, който можете да проведете
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия