Паник атаки и други проблеми

Защо не погледнеш тази тема?

Паническото разстройство е доста разпространен психосоматичен проблем на днешно време, като интензивността на симптоматиката варира при различните хора. Лекува се сравнително бързо с някои специализирани психотерапевтични методи, како добре се повлиява обикновено и с хомеопатия. Синтетичните медикаменти не лекуват, а потискат симптомите, имат и странични ефекти, може да се получи и психологическа, и физическа зависимост. 

    Трябва по някакъв начин да разберете каква е причината или причините предизвикали появяването на Паническо Разстройство? Знам, че Паническото Разстройство обикновено се появява при доста чувствителни и емоционални личности.

    Нали знаете, че алкохолът не е разрешение. По този начин усложнявате състоянието си.

    Нормално е да изпитвате страх от возенето в градски транспорт и в кола. Вие сте получили паническа атака в превозно средство. Трябва преодолеете този страх.

Виж, с мен става нещо подобно, ако спра ривотрил /клонарекс/. Ходила съм по разни лекари! Антидепресанти, успокояващи и разни такива - не ми помагат. Но ривотрил 0,5 мг приет вечер ме държи здрава и права.

Както поясних по-горе, стандартните медикаменти не лекуват. А ривотрилът е коварно средство, защото предизвиква зависимост и абстинентни симптоми! Освен това всички анксиолитици, а това е антиконвулсивно, антидепресанти и изобщо с психотропно влияние си имат един куп странични действия, както и противопоказания за приемане, като трябва да се внимава и за едноременно приемане на други медикаменти, алкохол....  При наличие на принципно далеч по-безопасни и действени алернативи не е необходимо човек да се тъпче със синтетика. 

Колко уверено го твърдиш само?! Антидепресанти специално (не успокоителни със зелена рецепта) лекуват, и още как, само че не из-лекуват. Но със сигурност овалядяват симптомите, докато се приемат, затова не е вярно да се твърди, че не лекуват, щом с тях се чувстваш отново нормален човек.

За алтернативите - какво ще кажеш за лекуване на ОКР (макар че темата е за ПА) с хомеопатия например?? В някои случаи си трябва химическото вещество, което липсва, както при диабета.

Въпроса за лечението и потискането съм го обяснявал в различни теми на здравна тематика. И щом го твърдя уверено, значи имам основания за това. Пак заявявам: потискането на симптомите със синтетика не е равнозначно на лечение. Въпреки че може да настъпи облекчение на оплакванията и субективно подобрение след някакъв период на прием - месеци или година или повече. Изобщо не е рядкост да хронифицират оплакванията и да изискват непрекъснат прием на анксиолитици и антидепресанти, всички от които си имат един куп странични ефекти - наддаване на тегло и намалено либидо например са често срещани.  Скоро писах за стреса в друга тема, пействам го тук
Психосоматиката на проблема изисква разрешаване на психологическия компонент, а това не става с медикаменти, просто "замествайки" някакви хормони или медиатори. Ако организмът има нужда от вода, ще утолиш ли жаждата му и ще го оводниш ли с вино?!  При жените много често срещан проблем е тиреоидитът на Хашимото и изобщо проблеми с щитовидната жлеза. И това е свързано с потискане на емоциите и проблеми с изразяването, защото там е гърленият енергиен център, който има отношение именно към това.  При някои жени, дори и след години прием на Еутирокс или Л-тироксин,  стойностите на антителата остават високи или така и не падат до нормата, както и ТСХ. Ако има поддържащ фактор, осигуряващ непрекъснато достатъчно високо ниво на стрес, няма как да настъпи излекуване, а потискането на симптомите, просто може да доведе до развитието на ново заболяване. Потискането на симптомите с медикаменти е все едно да замиташ мръсотията под килима и да си мислиш, че чистиш.  Разбира се, организмът може и да се справи с потискането, без да развие друг проблем и дори да се спре л-тироксинът, но... ако стои психологи„еският компонент, който не се разгражда с медикаменти, следващият стресов момент или подобна ситуация, отново могат да отключат проблема. 
Понякога се оказва, че човекът е имал и преди години леки пристъпи на паническо разстройство след дадена стресова ситуация, които са отшумели дори и сами, но новите пристъпи вече са сериозни и плашещи, дори и с  прием на медикаменти може да остават сърцебиене, нервно напрежение, проблеми със съня и др.

Що се отнася до ОКР - лечението може да е наистина трудно и продължително, особено ако човекът вече години наред е пил всевъзможни медикаменти и те допълнително са влошили картината със собствени странични реакции.  Още повече, че изисква и постоянство от страна на лекуващия се, както и сътрудничество от страна на близките му, а такива може и да отсъстват. 
Винаги най-добрият подход е интегративният без синтетични медикаменти, освен ако не е особено наложително за овладяване на тежка, остра фаза, като веднага след това се продъжи с алтернативите.  Но това е и въпрос на информираност и умения на терапевта и освен това изисква желание и сътрудничество от страна на лекуващия се.  Всеки е свободен да избира дали да бъде зависим от медикаменти за години или цял живот или да и реши психологичцеските проблеми, които а в основата на много заболявания и нерешени ще продължат да водят до нови здравословни неблагополучия. Въпрос на разбиране и личен избор.   

Здравейте, потърсете съдействието на психотерапевт !!! Работата с такъв специалист би трябвало да Ви помогне !! При всеки страдащ от Паническо разстройство отнема различно време като продължителност ! Успех !!

В качеството на какъв го твърдиш , Марианчи? Всеки може да твърди нещо. Лечение на ОКР с хомеопатия - няма такъв филм.

Здравейте,
моля Ви за съвет !
Юли месец получих паник атаки , ходих на психиатър и ми изписаха антидепресанти и лексотен. Реших да ги спра, защото бях сигурнс, че съм добре , и защото започвам процедура ин витро. Преди седмица получих нова паник атака, но този път мн тежкс с адско главоболие и ужасни мисли, страх от всичко, а вчера започнах и стимулация и отново изпитвам страх да не ми се случи нещо лошо. Не знам какво да правя? Моля за съвет има ли смисъл този пореден опит ин витро или не с тези мисли , че ще нещо лошо ме чакс?