Здравейте, имам нужда от съвет и вече не знам къде да се обърна. Преди 5 години се преместих да живея в чужбина, тъй като и майка ми живее тук, но в друг град и преди 3 години заживях с приятеля ми. В началото нямаше проблеми, майка ми няма нищо против приятеля ми (още повече, че с майка ми се виждам често), но баща ми миналата година започна да ми прави проблеми. Постоянно се сърди, защото той не работил (работи, но работата му е от вкъщи и може би това го дразни), било проблем, че жиея в чужбина (ами аз дойдох тук, за да уча и просто така се случиха нещата). Както и да е, миналата година декември месец вече бяхме почнали много да се караме, той каза, че повече няма да говори с мен, ако не се прибера в България и не продължа да уча тук и да си намеря работа и че според него този човек не бил за мен... Декември месец се прибрах в България, прехвърлих се да уча, намерих квартира (в която изобщо не бях щастлива). Обаче бях много самотна, постоянно мислех за приятеля ми, всеки ден се чувахме и си говорихме почти по цял ден. И така април месец пътувах, за да се видя с приятеля ми, после се върнах в България и от август месец се върнах и пак заживяхме заедно. Проблема е, че реално баща ми няма причина да не харесва приятеля ми. Не знам какво да правя и как да се опитам да му обясня, че се чувствам щастлива и съм щастлива тук. Омръзна ми постоянно да обижда човека с който живея (безделник, мръсник, мързеливец, нескопосаник, гад и още куп други обиди, зависи какво му е на езика и го казва без изобщо да му пука), а реално няма причина да го прави. Ние с приятеля ми обмисляме да имаме дете, а баща ми беше споменавал, че не иска да ме вижда и забравя за мен ако избера да бъда с него.... Наистина не знам какво да правя и как да постъпя. Обичам баща ми, но не разбирам защо постъпва така. И аз трябва да поема по моя път, не знам защо така постъпва с мен и ме заплашва, че няма повече да говори с мен и не искал да ме вижда.
Извинявам се за дългия пост.
Виж целия пост
Извинявам се за дългия пост.
