отговарям, приятелят ми е румънец (аз също съм наполовин румънка, защото майка ми е такава) по религия и двамата сме православни християни.
Ами майка ми е румънка, с баща ми са разделени от както аз навърших 12 години ( в момента съм на 23 ). Когато майка ми замина, аз останах при него, но когато станах на 14 години той отиде да живее с приятелката си в друг град, а мен ме беше оставил да живея сама, като ми помагаше с пари. Колкото повече минаваше времето, толкова повече се замислях да замина при майка ми и изчаках да завърша средното образование и отидох. Баща ми винаги е бил властна личност, а майка ми го напусна, точно заради такива работи. Обиди спрямо нея и семейството и, румънците били цигани, мързеливци, мразел ги (това с омразата към румънците идва от там, защото майка ми е румънка) и така.. Иначе докато бях малка отношенията ни бяха ок, но никога не съм имала толкова сериозен приятел и просто не знам какво му става на баща ми, но вече искам да престане това постоянно викане по телефона.
Само дете съм, нямам братя и сестри. Точно това е правилната дума - обсебване.
Този човек е оставил малолетната си дъщеря да живее сама.
Дори няма какво повече да се коментира.
Ти го обичаш и си мислиш, че добър или лош е единствения баща, който ще имаш и това е вярно - друг няма да получиш, обаче... и той не е бил баща за теб. Не го оставяй да съсипе остатъка от живота ти. Не го прави от любов към теб. А от чист егоизъм - като си далеч няма да имаш възможност да се грижиш за него, когато той има нужда - особено пък ако имаш и дете, към което да имаш реални отговорности.