На 13/7/2018 5- членното ми семейство претърпя тежка катастрофа,следствие на което на следващия ден най-малкото ми дете(сина ми на 1г,10 м. )почина. Имам още 2 дъщерички на 6г и на 4г , те се възстановиха физически,надявам се и психологически....,но аз умирам всеки ден.
Загубих желанието си за живот,нямам желание да правя нищо...
Плача постоянно,въпросите в главата ми са толкова много ,а отговори няма.Никой не ме разбира,няма с кого да споделя болката си.
Живея в чужбина. Нямам роднини тук,само семейството на съпруга ми.
След катастрофата (тя се случи в България,на 23 км от родния ми град) ходих на психолог ,водих и децата си,но от както се прибрахме съм сама вкъщи по цял ден. Депресията ме удари като ураган.Пред децата се преструвам,а в момента в който остана сама рухвам.
Незнам какво да правя ,страх ме е от себе си,страх ме е че ще се предам ,страх ме е че няма да мога да отгледам другите си 2 деца.
Не мога да спра да се обвинявам ,че ние оживяхме , а малкото ми момче си отиде.....
Помогнете ми...как да продължа да живея???