Как американците се съхраняват и мотивират при тяхната огромна конкуренция?

  • 4 957
  • 36
# 30
Всичко това е много интересно и не ми е няпълно непознато. Въпреки това, струва ми се, че е непосилно за един фармацевт в рамките на 3-5 минути да прецени дали определен вид психиатрично лекарство е нужен на пациента или не, без да познава историята на заболяването или конкретната причина за избор на този препарат и този курс на лечение, за да може с такава смелост да изпраща хората на второ мнение, подлагайки терапията им под въпрос. Но, всичко е възможно, предполагам.
Виж целия пост
# 31
Всичко това е много интересно и не ми е няпълно непознато. Въпреки това, струва ми се, че е непосилно за един фармацевт в рамките на 3-5 минути да прецени дали определен вид психиатрично лекарство е нужен на пациента или не, без да познава историята на заболяването или конкретната причина за избор на този препарат и този курс на лечение, за да може с такава смелост да изпраща хората на второ мнение, подлагайки терапията им под въпрос. Но, всичко е възможно, предполагам.

"Смелост" не се иска за съвет за второ мнение. Смелост се иска да кажеш на пациента да вземе друго лекарство или да спре терапия без консултация с лекар, освен в много редки, чрезвичайни случаи (опасна странична реакция, алергия - тогава лекарството се спира веднага, с или без лекар).
Аз не мога да преценя за 3 до 5 минути дали конкретно в този случай пациентът ще има полза или не от продължаването или спирането на терапията. Затова не казвам това. Първо, при мен консултацията протича различно дълго, колко, зависи от това колко е сериозен въпросът. Има обаче някои неща, които са "червен флаг" за мaгистър-фармацевта, и той трябва да вземе съответните мерки. Ако дозата е завишена спрямо максималните препоръчителни, без подпис от лекаря и не мога да се свържа с него, ако лекарството не е с профил, отговарящ на конкретното състояние, възраст или съпътстващи проблеми на пациента и има нещо, което ме притеснява (например точно в психиатрия имах реален случай - изписан кaрбамазепин, но пациентът взима и кларитромицин за инфекция). Ще спра тази рецепта даже, няма само да препоръчам второ мнение. И, понеже повдигнахте въпроса, точно в Етичния кодекс на фармацевта това се изисква от мен. На първо място стои пациентът и здравето му, а не репутацията на лекаря му.
Ако дойде при мен рецепта, несъответстваща на гайдлайните за правилна употреба на лекарствата, аз мога  да спра рецептата и/или трябва да съветвам за второ мнение. Конкретно за антидепресантите няма да я спра, но ще посъветвам за второ мнение. Ето официалният гайдлайн:
The goal of continuation phase is to maintain the gains achieved in the acute phase of treatment and prevent relapse of symptoms. The treatment algorithm to be followed is shown in figure-4. Patients who have been treated with antidepressants in the acute phase need to be maintained on same dose of these agents for 16-24 weeks to prevent relapse (total period of 6-9 month from initiation of treatment).
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5310101/

Така че аз не давам "мнение", както се изразихте полуподигравателно. Вие може да дадете мнение, фризьорката ви може да даде мнение. Аз изказвам професионално становище и давам съвет въз основа на моята компетентност и знания.
И друго нещо.
Аз нямам отговорност спрямо поведението на пациента, ако той, както казвате, захвърли рецептата си и не отиде на лекар, защото аз не съм го посъветвала това. Аз съм го посъветвала да потърси второ мнение от друг лекар. Нито повече, нито по-малко. Ако той хвърли рецептата и не отиде на лекар, както съм го посъветвала добросъвестно, това не е моя отговорност или моя вина, а резултат на собствената му глупост и немара за здравето му. Не ми вменявайте вина за чуждо поведение. Ако лекар ви каже да изпиете три хапчета, а вие изпиете 9, той ли е виновен, че ви е изписал хапчетата изобщо?
Малко ми е обидно, ако трябва да съм честна, защото не разбирам защо считате, че аз трябва безропотно да се подчинявам на лекаря ви. Така се лишавате от още един напълно правоспособен и кадърен специалист, който може да ви спести излишно лечение, излишни пари, и както в случая с карбамазепина, излишно ходене до токсикологията в Пирогов.
Освен това не мисля, че е етично или в правомощията ви да ми казвате как да си върша работата като специалист в регулирана професия, за която имам лиценз и правоспособност. Едва ли го правите с лекарите, с които, повтарям, в очите на закона сме напълно равни, макар и с различна тясна специализация.
Наистина напускам дискусията.
Виж целия пост
# 32
Извинете много, но темата за какво е и с какво точно допринесохте по нея? Комплексите ви по въпроса за отношенията с лекарите подлежат на обсъждане другаде. Ако има пак нещо какво да кажете за американците и депресиите им без да практикувате в САЩ, ще ми е много интересно да го чуя. Нашите фармацевти не пращат за второ мнение при изписана рецепта защото е незаконно. Вие, ако желаете, отворете психиатрична клиника в аптеката си.

Колкото и добре да познавате лекарствата, явно не сте запозната толкова добре с пациентската психика. Ако един лабилен, депресиран човек чуе от авторитетна позиция, че се подлага нс съмнение лечението му, без доводи но просто защото не ви се харесва изписването на "зелени рецепти", от където започна разговора, то да, носите морална и етична отговорност пред пациента. Тук не говорим за хапче за настинка. Доста пациенти с такива рецепти са когнитивно податливи на нелогични действия, а с вашето поведение насърчавате най-малкото отлагане на започване на терапия в търсене на нови мнения. Не става дума за лекарствена несъвместимост в началния ви пост.
Виж целия пост
# 33
Цитат
Аз имам правото не само да съветвам за второ мнение, а и да ви откажа да изпълня рецепта, която е написана грешно, с прекомерно висока доза без подпис или по мое усмотрение, ако преценя, че не отговаря на нуждите ви. За това имам пълна автономност при взимането на тези решения, както вашият лекар има пълна автономност каква диагноза да ви даде и какво да изпише.
Извън България съм от 17 години, не знам, дали преди това е било така, но на този етап, от моята гледна точка и опит, ми звучи изключително странно.
Но, от друга страна,  законите са закони  Stop
Виж целия пост
# 34
Разликата между неизпълнение на рецепта, за която има съмнения, че може да навреди на пациента и отказ да се изпълни редовна рецепта преди пациентът да вземе второ мнение е фундаментална. Първото е законово навсякъде.
Между другото в определени щати в САЩ може да се откаже рецепта от фармацевта по религиозни и морални съображения и това е законно. Например, лекарство за предизвикване на медицинско прекъсване на бременността. Това пак е коренно различно от пращане на пациента за второ мнение.
Виж целия пост
# 35
Американците се възпитават различно, а ние сме възпитаване в предимно грешни неща относно работата.
Виж целия пост
# 36
Cherry lady, всъщност повечето такива препарати наистина е необходимо да бъдат приемани над 6 месеца. Разбирам, че сте фармацевт, но ме шокира това, че с такава лекота всявате съмнение за предписано психиатрично лечение от лекар. На много от тези пациенти само това им трябва, за да хвърлят и рецептата, и лекарствата в кофата и да не се вяснат повече при лекар, камо ли за второ мнение. Дори и за известен процент от тях това лечение да не е необходимо, за друг е буквално животоспасяващо. Как отсявате в аптеката едните от другите? А подобно изказване на мнение не е ли в абсолютен разрез с етичния и професионален кодекс на фармацевтите в България или такъв няма? Една интересна разлика по темата е, че в САЩ ако изпратите пациент на второ мнение, ще ви е може би последният такъв преди да ви отнемат лиценза и да ви осъдят.
|
Само че в България специалистът по лекарствата, каквито са антидепресантите, действието им и рационалната им употреба  съм аз, не психиатърът. Фармакология и фармакокинетика - тоест, как действат лекарствата, как се разпространяват в организма и как се отделят от него, как се приемат най-рационално, с кои други лекарства и храни се повлияват взаимно, нежелани реакции - ние учим с години повече от лекарите, както и други специализирани дисциплини за лекарствата. Аз имам правото не само да съветвам за второ мнение, а и да ви откажа да изпълня рецепта, която е написана грешно, с прекомерно висока доза без подпис или по мое усмотрение, ако преценя, че не отговаря на нуждите ви. За това имам пълна автономност при взимането на тези решения, както вашият лекар има пълна автономност каква диагноза да ви даде и какво да изпише. Такъв е законът Повечето лекарски рецепти в БГ, между другото, са изписани грешно - липсват често много атрибути, като име на пациент, възраст, адрес, данни на лекаря, често няма печат, при завишена доза над допустимата няма подпис на лекаря, използват се думи като "по схема", което е забранено, писани лекарства на български, липсващи указания, никой не пише, ако пациентът е бременна/кърмачка - все неща, които са задължителни.  Да препоръчам второ мнение е мое етично и законно право, в нарушение съм само ако отпусна друго лекарство вместо изписаното или дам диагноза.  При изпълнение на рецептата както я е изписал лекарят, двамата си поделяме отговорността. Т.е. ако рецептата е грешна, в мой интерес е да я откажа, иначе ме наказват и мен. Ако липсват задължителни атрибути като описаните в рецептата, а я изпълня, също мога да подлежа на наказание. Тръгна ли да се заяждам, мога да откажа изпълнение на 90% от рецептите само на основа липсващи задължителни атрибути и никой не може да ми каже нищо.  Според закона магистърът по фармация и магистърът по медицина са с споделена отговорност и еднаква тежест, колкото и да им се иска на лекарите да е обратното,. Колегите рядко спират рецепти, защото губят пари от това, но аз го правя, ако преценя, че изпълнението ѝ не е в интерес на пациента. Такива жестоко фрапантни случаи на лекарски безумия с лекарства съм виждала, вкл. и в психиатрия, че после са ми идвали хората с букети.
Повечето антидепресанти не се пият с години на един курс. Не знам какъв гайдлайн и какви клинични статии, или фармакология сте чели и учили вие, но са грешни (може би са ви били стари).  Консенсусът на специалистите е, че антидепресанти трябва да се взимат между 6 и 9 месеца, като средно един курс приключва след 6. Втори курс може да се направи, ако има релапс след време, но да се пият с години често се оказва в разрез с правилата на рационална употреба на лекарствени продукти. Има гайдлайни и за лекари, и за фармацевти, които дискутират тези неща, за съжаление много колеги не ги четат от лоши познания на английски, липса на време и, нека го кажем, мързел и нежелание за развитие. Разбира се, има редки случаи, в които това може да е необходимо, затова препоръчвам второ мнение от лекар. Не твърдя, че решението вземам аз. Да, така поемам отговорност, морална и понякога съдебна, но  и затова съм учила в Медицински университет, за да имам знанията и капацитета да вземам тези решения и да поемам тази отговорност. Затова и чета винаги новите гайдлайни, новите открития, уча нон-стоп и ще уча до края на живота си - да съм компетентен партньор и понякога коректив на лекаря.
Няма да забравя един случай в аптеката ми, в която, докато обслужвах пациентка и препоръчах ОТС лекарство, една жена-лекар от опашката започна да ми се меси и да дава съвети какво да дам на пациента си, говорейки през мене (и то грешно). Засякох я веднага, че не идвам аз в кабинета ѝ да консултирам пациенти и че в моя аптека тя няма правомощия. Отвърна "Аз само да помогна, нали пациентката е без рецепта". На което директно отговорих, че препоръчването от мен лекарство е ОТС, няма нужда от изписване от лекар и че имам пълното право да го отпусна без нейно участие. Освен това обясних, че съвеетът ѝ е грешен и че ибупрофенът в тези случаи е с по-добър профил на обезболяване от ацетаминофена, който тя искаше да дам. Доста се шашна. Но докато не си отстояваме правата  на специалисти по лекарствата, а не продавачи, общественото мнение ще продължава да ни тъпче и да ни принизява до бакали.
Няма да пиша повече, изместваме темата.

Това не е вярно. За антидепресантите става въпрос. Добре е да се чете с разбиране. Особено клинични гайдлайнс или както се казва в множествено число. А самочувствието - до небето, че и отгоре. Направо арогантно изкзване. Възмутих се.
 




Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия