За тази възраст поведението не е необичайно. Както е писано и по-горе, те едва сега започват да се учат на търпение. Ключовото наистина е биволско спокойствие от страна на родителя. Не, че на мен винаги ми се удава, но когато съм оставала спокойна, това е намалявало изблиците от страна на детето.
Това, че обикновено се държат така вкъщи/с родителите, е също нормално. С мама и тати детето може да се отпусне, да си излее умората, фрустрацията (след цял ден на ясла/градина например). С други хора не се чувства толкова сигурно.
Горното не изключва възможността такива реакции да са засилени поради темперамента на детето. Дъщеря ми е вече на 4 и малко и си е нервак – много слънчева и любвеобилна, но когато нещо не се получи от раз, драмата е голяма. От бебе си е така, бързо се изнервя, бързо ѝ идват в повече стимулите. До тип нервна система си е при нея, опитвам се да се примиря с това и да намеря правилния подход в съответната ситуация. Нервната система обаче е наследила от мен (за съжаление) - и ми е страхотно огледало. Покрай нея започнах да се усещам аз що за дзвер съм, но и установявам, че прийомите, с които съм възпитавана, не са били най-подходящите за мен. Та сега се опитвам аз да намеря правилните – за нея и нашето семейство. Универсална рецепта (в стил не го разглезвай, дръж дисциплина и подобни) мисля, че няма.
Виж целия пост
Това, че обикновено се държат така вкъщи/с родителите, е също нормално. С мама и тати детето може да се отпусне, да си излее умората, фрустрацията (след цял ден на ясла/градина например). С други хора не се чувства толкова сигурно.
Горното не изключва възможността такива реакции да са засилени поради темперамента на детето. Дъщеря ми е вече на 4 и малко и си е нервак – много слънчева и любвеобилна, но когато нещо не се получи от раз, драмата е голяма. От бебе си е така, бързо се изнервя, бързо ѝ идват в повече стимулите. До тип нервна система си е при нея, опитвам се да се примиря с това и да намеря правилния подход в съответната ситуация. Нервната система обаче е наследила от мен (за съжаление) - и ми е страхотно огледало. Покрай нея започнах да се усещам аз що за дзвер съм, но и установявам, че прийомите, с които съм възпитавана, не са били най-подходящите за мен. Та сега се опитвам аз да намеря правилните – за нея и нашето семейство. Универсална рецепта (в стил не го разглезвай, дръж дисциплина и подобни) мисля, че няма.
