Сълзи

  • 1 485
  • 14
Последните лъчи на слънцето озаряваха земята. Скоро щеше да се здрачи, а на едно усамотено място, се виждаше силуета на девойка. Облечена в копринена черна рокля, пристъпваше тихо. Тя бе младолика, с красиви  загадъчни очи, косата и беше пусната и леко разрошена. На пръв поглед изглеждаше добре, но в душата си носеше мъка, която едва ли щеше да забрави лесно.
Намираше се на това място, защото тук доскоро се срещаше с любимия си. В тази стая, двамата преживяваха страстни изживявания, любовта им бе голяма, но той отиде си от този свят, в злощастен инцидент. Същият ден, в очите на девойката се четеше неописуема скръб. Още с влизането си от прага, като бурна вълна я връхлетяха спомените, които имаше с него. Първоначално не усещаше как сълзите и потичат, но впоследствие по милото и изражение се появи гримаса на печал и тя заплака така, както никога досега. Сълзите и се стичаха бавно, трепереше, не можеше да си поеме дъх и само спомняше си с най-топли чувства любовта им, страстта и радостта, която едва ли скоро щеше да изпита пак.

Бележка от автора:
Това е нещо, което ми дойде отвътре да напиша и исках да го споделя с вас. Ще се радвам ако ви е харесало Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Не искам да те обидя, но текстът е ужасен. Липса на логика, на стил, на език...
Не се мъчи, писането не е за теб.
Но не се отчайвай, може пък рисуването да ти се удава повече?  Grinning

Скрит текст:
ПП Ако това е началото на някой мокър сън, не е зле да уточниш къде точно се шматка печалната девойка – някъде сред природата или в стая. Не за друго, ами ако е навън, в този студ ще ти измръзне задникът. А и на нея циститът не ѝ мърда...

Скрит текст:
ППП Намери ли си работа?
Виж целия пост
# 2
Няма да се откажа от писането каквото и да става. От коментара ви оставам с впечатлението, че вие нямате капка култура и въображение. Това че не ми се е получило веднъж, не значи, че винаги ще е така.
Виж целия пост
# 3
Няма да се откажа от писането каквото и да става. От коментара ви оставам с впечатлението, че вие нямате капка култура и въображение. Това че не ми се е получило веднъж, не значи, че винаги ще е така.
Laughing
Не я Мисли ти кака ти Сийка. Laughing Има от всичко по много тя.
Помисли върху това, което ти е написала .

С пеенето може пък да ти се получи.
Виж целия пост
# 4
Не съм длъжен да ви казвам, но аз се занимавам с писане от 17 годишен, а сега съм почти на 20. На всеки автор може да му се случи понякога да напише текст, който да няма чак такъв смисъл, аз все още се уча и смятам че това ми е призванието - да пиша. Трябва да ви успокоя, че няма да издавам книгите си в България. В чужбина по ще ми се получат нещата, сигурен съм.
Виж целия пост
# 5
почти три години е почти сериозен писателски стаж, аз нямам и толкова - всъщност нямам никакъв, но съм изчела достатъчно и за това мога да ти кажа, че текстът ти е безумно слаб

никога не си изпитвал чувствата, които описваш /което е чудесно/, но ти дори и да си ги представиш не можеш
"Сълзите и се стичаха бавно, трепереше, не можеше да си поеме дъх и само спомняше си с най-топли чувства любовта им, страстта и радостта, която едва ли скоро щеше да изпита пак." - да наблъскаш всички тези думи и емоции в едно изречение е просто абсурдно; изобщо целият текст ме навява на мисълта, че описваш робот, а не страдаща девойка

пп девойките обикновено са младолики

успех в чужбина!
Виж целия пост
# 6
Ако това е началото на книга или нейната анотация, няма да понеча да я купя.
Абстрахирам се от граматичните и пунктуационни грешки, но текстът е претрупан, хаотичен. Изреченията, които иначе могат да кажат много неща, в случая мълчат. Писането не е твоето поприще или поне имаш много дълъг път да извървиш, преди да се научиш как да го правиш.
Виж целия пост
# 7
Безкрайно съжалявам, че споделих нещо с вас !
Виж целия пост
# 8
по-редно е да се радваш, че получаваш реална обратна връзка
Виж целия пост
# 9
Съвсем добронамерен съвет: научи се да приемаш критика. Както в училище са ти коригирали писанията по литература, така и всеки четящ има право да изрази отношение към написаното. Има хора с усет към думите, текстът се лее неусетно, при теб е измъчена работа в 10 изречения. Писането е специфично умение, както и всеки друг талант, респективно не на всеки се отдава.
Виж целия пост
# 10
От коментара ви оставам с впечатлението, че вие нямате капка култура и въображение.

Че ти си готов творец. Знаеш, че не те разбираме и сме идиоти. 
Виж целия пост
# 11
Текстът бъка от клишета. Точно защото имаме богато въображение, знаем, че така не се пише. Стилът ти се доближава до розовите романчета. Преди да се опиташ да пишеш, трябва да си изчел хиляди книги. В началото писането ти е само опити и е нужно доста време, за да си изградиш собствен стил, който да е запомнящ се и да те отличава от останалите. Бягай от клишетата, търси оригиналност в изказа. Чувствата трябва да са описани правдоподобно и завладяващо. Имам две издадени книги и подготвям трета - в България.
Виж целия пост
# 12
Преди време и аз се увличах по писането. Но така и не посмях да покажа нещата си пред по-широка аудитория. Имам една детска приказка, която моя приятелка предостави на една фб страница, посветена на творчеството за деца. Мисля, че се хареса, макар че имаше дота неща, които исках да редактирам и доизпипам.
А това, което прочетох преди малко, вече го забравих. Доста разпилян изказ, плетеница от клишета. Писането е усет, който се придобива с много четене.
Виж целия пост
# 13
Надявам се, че няма да те разочаровам, но текстът определено не ми хареса. Ще се опитам да дам отговора си в конкретика, за да не го приемеш като лична обида. Та, без претенции за професионален прочит:
1. Силно клиширана тема (бурна любов, непременно прекъсната от внезпна смърт): "В тази стая, двамата преживяваха страстни изживявания, любовта им бе голяма, но той отиде си от този свят, в злощастен инцидент".
2. Банални определения: "копринена черна рокля", "красиви  загадъчни очи",
3. Противоречие в обстоятелствата, при които се развива сцената: първо водиш читателя до "едно усамотено място", след това изведнъж се оказва, че усамотеното място е "тази стая". Първо "Последните лъчи на слънцето озаряваха земята" ("озарявам" предполага наличие на ярка светлина), а в същото време "се виждаше силуета на девойка" (при добра осветеност виждаме цялата фигура, не само силуета).
... "но той отиде си от този свят, в злощастен инцидент. Същият ден, в очите на девойката се четеше неописуема скръб" - в кой ден? В този на инцидента ли? Или в този, в който девойката е на усамотеното място/стаята?
4. За "младоликата" девойка вече са ти казали. В целия текст определенията ти са неподходящо подбрани:
"само спомняше си с най-топли чувства любовта им, страстта и радостта" - въпросните "топли" чувства звучат като подпис на картичка за Коледа.
5. Нелогични смислови повторения: "Още с влизането си от прага" - обикновено влизаме през прага, да. Т.е. не е нужно да се повтаря кога точно настъпва моментът с "връхлитането на спомените".
6. Липса и/или неправилна пунктуация, и май тук ще спра, че стана доста дълъг пост.

Опитах да обобщя само базата и се надявам, че съм ти била полезна.
Ако действително държиш да се занимаваш с писане, имай предвид, че освен талант, се изискват години къртовски труд и непрекъснато учене. Абсолютно всеки Божи ден.
Критиката също е неизменна част от процеса, затова е добре да си дадеш сметка доколко си в състояние да я приемеш и извлечеш ползите от нея.

Успех!

Виж целия пост
# 14
Благодаря на Дама от морето, VickyTaylor, Луна и грош, както и на останалите че все пак се включиха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия