Правото да познаваш биологичния си произход

Пипи,
Ще ми отговорите ли на въпроса?
Питам просто
-----
Благодаря Mama Ru

Вече ти отговорих на лични! Няма да се повтарям. Даже и пример ти дадох с изповедта на една жена.

Ти Митко, ако осиновиш дете кога би му казал?

Едно е да гледаш от страни, друго е да си вътре в нещата.
Ако аз осиновя, този въпрос бих го обсъдил със съпругата си. И заедно да вземем решението.
Моето лично мнение:
Ако не му кажа, това означава, че се надявам, че в бъдещето няма да разбере и така ще е по-добре за него. Обаче много рискувам, защото все ще се намери някоя доброжелателка да му каже. И ако е в тинейджърска възраст - може да стане голям проблем.
Другия вариант е да му се каже. Спестява се горното. Според мен най-добре ще е още преди да навърши три години, т.е. детето да започне съзнателното си израстване с този факт. При това положение не би имало драми. Mama Ru потвърждава това ми мислене. Пък и моята майка, която както казах е била осиновена.
Така мисля, може и да не съм прав?

Абсолютно си прав.

Има нещо много важно, което изпускаш. Ако осиновиш бебе може и да скриеш факта осиновяване, но ако осиновиш дете на 3-4 или повече годинки може детето да има спомени и да не възможно това. Така, че да фиксираш възраст, ден, дата или час в който да кажеш на детето си ми се струва нереално.  И другото ... как точно ще му го кажеш -заставаш срещу него и казваш: "Ние сме твои осиновители." Мислиш ли, че дете на 3 годинки ще разбере какво значи това?

Ако искаш когато стане при теб това факт ела пак да си поговорим. Ще се радвам да обменим опит.

Пипи Мипи, няма фиксирана възраст кога да стане, но се препоръчва да е преди детето да тръгне на училище. Използва се удобен момент, някой въпрос на детето, под формата на приказка... При Лъчи разговорите бяха на 4г, когато осиновявах брат й. Но и преди това, защото тя помнеше БМ и доста дълго след осиновяването заявяваше "Аз имам друга майка" или "Искам си другата майка". При Емо първият разговор беше на 2г, когато ме попита защо имам гърди.

Мама Ру, на мен нещата са ми доста ясни. Опитвам се да го обясня на Митко. 

Привет Пили,

трудно е да се говори с хора, на които всичко им е ясно, които знаят всичко.

Агресията, което прилагаш по темата по скоро бих я свързал със страха ти, че детето ти всъщност има 2 комплекта родители и хипотетично би могло да избере другата двойка.

Ако се провалиш.

Истината е, че всички родители се проваляме по един или друг начин. Но това не е задължително да убива децата ни. Може да си влачат емоционални травми с много години като мен, но са живи.

По темата. Според мен децата трябва да знаят, че са осиновени още преди да знаят значението на думата осиновяване. Това е за мен 2-3 годишна възраст.

Разбира се ако застанеш пред твоето дете и му кажеш непозната дума, но ти си заредена с толкова напрежение, страх (това децата го разбират) то ще свърже думата с твоите емоции и това зна4ение ще остане в него.

Ако обаче просто го споделиш като факт и внимаваш за детската реакция, може би ще разбереш , че даже не му е интересно и много много не го интересува. Което си е нормално на тази възраст.

Но ще си посяла семенце. И някой ден ще ти дойде въпрос или въпроси.
Тогава е хубаво да отговориш искренно и без негативния заряд, който ти влагаш в осиновяването.

Ако се справиш добре, ще получаваш още въпроси през годините от време на време.

По-вероятно обаче, ще му комуникираш стигмата, която изпитваш и темата ще стане табу.

И тогава детето ти ще се мъчи да се справя само. Не е задължително да е лошо между другото. Срещнах толкова много осиновители, които не успяват да свалят стигмата от себе си (бездетие)  и я хвърлят с лекота на децата си. В тези случаи смятам, че даже и малки деца се справят по-добре от възрастни.

И няма да те заболи много ако наречеш жената родила детето ти - майка.

Бих посъветвал всички осиновители да положат много усилия да преживеят загубите и болките си, до ниво в което могат да говорят за осиновяването и другия комплект родители като за пърдене. Всички пърдим. И често мирише.

Магьосник, ако говориш за мен да ти кажа няколко неща.

Първо, не съм агресивна, а мислещата по темата жена. Не знам всичко, а се уча всеки ден.
Второ, нямам никакви страхове.
И трето, за да коментираш каквото и да е за мен трябва да познаваш много добре моя случай.

Абсолютно смятам, че е право на всяко дете да познава биологичния си произход. За разлика от причините довели до изоставянето, все пак родителите рядко са лишени от избор, а детето е. Това му е било наложено. Какви са чувствата на биологичната майка и конкретният й социален и семеен статус към момента слабо ме интересуват. Тя някога е направила този избор и това е променило нечия съдба завинаги и необратимо... При това съдбата на едно напълно невинно същество. Затова нейните права в конкретния казус не са важни, а само нейните задължения.

Здравейте,осиновител съм.За, съм,детето да знае за произхода си!Страх ме е и ми е мъчно за детето,за това,което би разбрала.Винаги ще съм зад нея,обаче!Ще й помогна да разбере,ако тя самата го иска.Смятам,обаче,че бих позволила това да стане на една възраст,когато може би ще може да разбира някои неща-да кажем на 18,когато ще може да моси отговорност за постъпките си.Не бих крила ,че е осиновена.Сега е на почти 4г,пробвах с разни приказки-никакъв интерес.Ще го мисля в движение!

Препоръчва се това да стане преди детето да тръгне на училище. Повод ще се намери.

Кандидат осиновител съм и смятам, че всяко дете има право да знае произхода си,но /тук според мен следва едно изключително голямо НО/... Изключително добре трябва да се обмисли механизмът на срещи с биологичните създатели и биологичното семейство. И го казвам, не защото бих пазила "тайната на осиновяването", казвам го заради правата и психиката на осиновените деца! За мен няма драма, че произхода на децата подлежащи  на пълно осиновяване е основно ромски/или смесен с ромският етнос/. Детето е дете и неговата усмивка няма цвят и  цвят няма блясъка в очите му! Детските ръце не прегръщат с цвят, а прегръщат с обич! И се питам, чисто теоритично какво би станало ако моят син Исус /впоследствие наречен Христо/ разбере, когато е 9г. да речем/, че майка му Зюмбюла има още амнайсе деца живеещи в кашон от хладилник, а той спи в легло и има храна на масата си всеки ден. Питам как ще се чувства?Да речем, че и аз подкрепя Исус-Христо в тази невинна възраст да се среща с биологичното си семейство какво би станало? Какво би спряло Зюмбюла след ден, два или месец да цъфне на оградата на училището на  моя Христо и да му каже, че тя и амнайсетте му братя и сестри гладуват? Как моят Христо ще разбере дали това е вярно и защо трябва да и даде 3-те си лева джобни предвидени от мен за неговата закуска? А той ще и ги даде, защото и е благодарен ,че го е създала и понеже така е възпитан-да дава на нямащите. И колко разпознаваеми вече за Зюмбюла децата, от които тя се е отказала и тя може да обиколи дневно за да осигури рИкията и цигарите собствени и на Асан? Смятам, че си играем на шикалки с детската психика и кое е най-добро за децата решават родителите им. Осиновителите не са не-родители / въпреки дискриминационните текстове в СК/. Осиновителите са пълноправни родители и ги боли еднакво с останалите за техните деца.

Такива срещи не бива да се случват преди осиновеното дете да е навършило пълнолетие. Нито биологичните родители да имат достъп до информация къде и от кого е осиновено детето. Точно, за да се предпазят децата. Но пълнолетните осиновен, ако иска информация и среща с биологичното семейство трябва да има право да я получи тази информация. А какво ще прави с нея той/тя ще си реши. Но наистина това трябва да се случва в една по-зряла възраст, когато и човекът е по-устойчив психически.

Няма такива универсални правила. В определени ситуации би било добре да се срещнат и по рано от пълнолетие. Ако има потребност по-добре е да бъде задоволена според мен

Браво, Жива! Най-после на някой да му светне, че профилът на родителя, който по една или друга причина е лишен (се е самолишил) от родителски права( и задължения) над детето си и то е попаднало в социалната система за осиновяване в наши дни съвсем не е - младичка девойка от село, на която и е отказано съдействието на близкото обкръжение, любимия и т.н., нормално образована и възпитана, цял живот страдаща за това, че е изоставила детето си..... Нищо подобно!
Да, детето трябва да знае, че е осиновено, но само  в името на истината помежду ни! Далеч не винаги е добре да се среща и да се сближава(пази боже, в повечето случаи) с биологичните си "творци"! Голяма част от децата се отнемат поради неглижиране, например! Ами тези които да били подложени на системен тормоз и посегателства?! А когато години, години са посветени на това да се преодолеят дефицитите, детето да развие заложбите си, да расте спокойно, щастливо, облечено, нахранено и възпитано, със самочувствие и цел в живота и закона позволява (задължава или каквото и да е) да установи контакт с биологичното семейство... Кой може да предположи как ще се отрази на един тинейджър (14 -19години) тази "среща"???
И като попита майката, която го е оставяла мръсно и гладно, за да пиянства или проституира, и тя като му обясни защо го е изоставила, дали на дете ви ще му стане по-добре?! Едва ли! Или защото милите му родители са били наркомани и не са и разбрали как са го създали и се е родило със зависимост, от която да го лекуват от първия му дъх... И това спасено дете, което е намерило дом, семейство, мама, любов да узнае биологичния си произход, да се опознае с "родителите" си в името на какво, че на мене не ми е ясно!
Кога и как да научи детето, че е осиновено е вътрешно семеен въпрос. Тази истина е толкова важна, колкото и всяка друга между членовете на едно семейство. Дали, кога и докъде да се разкриват подробностите за биологичните родители, поне до 18 годишна възраст е решение на родителите -осиновители, както и всички останали решения за детето им. Това е отговорност, която са поели осъзнато, юридически и емоционално! Тяхно право и задължение е да пазят детето си от каквото и както преценят!