Правото да познаваш биологичния си произход

Не разбирам защо всички биологични родители са видяни само по начина описан по-горе.
Говорим за хора. Като нас. С проблеми всякакви.
Това, което вие не разбирате е, че същото това послание предавате на децата си.

Някой от вас да се е срещал с биологичните родители на децата ви?

Лепите гнусни етикети с такава лекота на хора, важни за децата ви.

Не мисля,че това им помага. Може би помага на вас,но на тях вреди.

Работете ако можете да премахнете този негативизъм към другите родители.

Усмихнат ден!

Не държа изобщо да я срещна, а още по-малко искам да се срещне с детето ми. Не ви ли минава през ум, че съм запозната с биографията и, особено в частта със родителската реализация? Този изключително важен за детето ми човек, не е положил нито миг грижа за него, както и за останалите деца, които е родила! Ей, богу, благодарна съм и! Не ми се мисли как би живяло с нея! Имам страхотно дете, мило, добро, чувствително, талантливо, както и другото, което родих аз! Често напомням на детето си(малкото), че не се роди от коремчето ми, но се роди в сърцата ни и остана там! Не чувствам детето си "немое". Не, не и дължа нищо! Нито уважение, дори! Но благодарността ми е съвсем искрена! И с удоволствие ще я споделя е детето си, когато му дойде времето! Не крием, просто фактът на осиновяването, изобщо не я впечатли! Между две хапки сладолед ми каза:
- Ами, добре! Ти нали ме обичаш!
- Разбира се, че те обичам!
 - Добре!
 "ти нали ме обичаш" - не беше въпрос, а констатация! И много, ама много държа да продължи да се чувства така за цял живот!
Не съм залепила етикет на никого персонално. Говорим за фактология. Изобщо не изпитвам негативизъм, нито пък бих го внушила на детето си. От любов към детето, разбира се, не от криворазбрано съчувствие към някой друг! Но и ще го науча какви хора да уважава.... Другите между другото не са "родители".... Да зарежеш детето не е родителско, дори не е човешко... И великодушното самарянско отношение е много похвално, ама обикновено е принципно, не лично. Ами ако съвсем лично на вас ви се случи да убеждавате вашето си дете, че има и друга "майка" и да го запознаете с нея - не и лепите етикет, тя си е такава.... ами късмет с разговорите и господ да пази психиката на Вашето осиновено дете.
Всички сме хора, и имаме проблеми, но далеч не всички зарязваме децата си, за да се отървем от проблемите! Нали мога да не се разтопя от съчувствие и да ги каня на кафе в неделя в името на 'биологичната" връзка.
Убедена съм, че има и други случаи, но те имат и други решения. Има и деца, които помнят майка си и след като са били осиновени и осиновителите поддържат у детето уважение към нея и това, че не е имала възможност да продължи да се грижи и т.н. Познавам такова семейство. Но това са единични случаи.

Всеки си минава по неговия път ако не му се бъркат много.

Исках да кажа,че даже и вашия случай да е тежък не всички са такива..
Не разбирам как си разбрала какъв човек имаш насреща без да се видиш с нея?
Не мисля, че имаш потребност да я разбереш. По скоро имаш потребност да я хейтиш.

Не разбирам как всички ние, които се мотаем тук, най вече защото не можем да имаме деца и разбира се сме носили тежкия етикет на бездетници, толкова лесно слагаме гнусни етикети.

Защото сигурно и вас са ви сочили с пръст, и са обяснявали как след Н-тия аборт не можете да забременеете, или пък че дрогирането от рано си има цена, и още хиляда глупави етикета вървящи с бездетие.
Може и да сте забравили, но някои помнят.
Помогна ли ви това да забременеете?

И колко от етикетите,които отнесохте бяха валидни за Вас?

Не е необходимо да измисляте грозна история и да я поддържате жива с години.

НЕ ЗНАМ.

Стига като отговор.

Всичко останало може да бъде разпонато като лъжа от децата ви.

Не всички бездетници са кретени. Има и готини. Верно са малко, но има.

Не всеки който се е отказал от детето си е кретен. Има и готини. Вероятно са малко, но има.

Мисля, че се измести фокусът. Няма значение какво мислите Вие като осиновители, нито пък мнението на БР, важното е, че всяко дете има правото да знае. Как ще интерпретира акта на изоставяне (или отнемане), както и самите РД или БМ си е негов избор. Вие можете да сте до него и да му помогнете - това е ваш избор.

Специално в моето семейство има два случая - един на осиновяване и един на изоставяне. Това се е случило още в далечната 1980 и някоя си. И за двата случая знам, че майките цял живот страдат и носят тежкия товар на избора си. Жената, която е изоставила (принудена от родителите си на 18 години) няма други деца, защото не е могла. Казвала е на баща ми, че никога няма да забрави очите на момиченцето си. В другият случай майката се е върнала да търси детето си след два месеца(!), но вече е бил даден. Ходила е всеки ден да иска информация в продължение на месеци, но са й отказвали. Накрая само са й казали, че е осиновен на 20 дена от много хубаво семейство. Това не ми звучи като да съвпада с горното описание на изпаднала майка...

Snowche въобще не се е изместил фокусът. 1980 +10/- 100 г. поради факта, че според комунистическият морал извънбрачни деца и самотни майки са недопустими историите на  биологичните създатели на децата оставени за осиновяване са коренно различни от днешните истории.

Магьосника от Оз не лепя етикети и не си съставям грешни преценки. Не ми е нужно да виждам човек, който е родил на неизвестна дата и на неизвестно място в Гърция и поради средно тежък кардиологичен проблем на детето продажбата не се случва и се връща у нас. Когато детето е на 4м. прави пневмония, приемат го в болница и тя отказва да си го вземе от там /това дете е 4-тата бременност на тази жена; две от децата бяха в приемни семейства а две се отглеждаха от роднини/. Ето ти още една действителна история. Дете с анамнеза за ЦДП / още не беше преминало през ТЕЛК поради ниската си възраст/.Осма поред бременност на майката живееща с биологичният им баща и само 2 от най-големите деца. Всички останали са в приемни семейства. Етносът няма смисъл да коментирам.

Не ме разбирайте погрешно - не демонизирам тези биологични създатели. Но нищо не може да ме накара и да им симпатизирам за делата!

Аз също не симпатизирам и не мога да оправдая. За себе си, това е непростим грях, който ще преследва душите на тези хора завинаги. Но все пак едно дете (когато стане пълнолетно) има правото да разбере и да прецени как самото то да се отнесе към конкретния случай. Разбира се, че родители са и винаги ще бъдат само осиновителите, но БР са част от неговата история и за да продължи напред, вероятно, всяко осиновено дете иска да разбере истината за своето начало.

П.П. Извинявам се на Магьосника от Оз, че се обръщах към него по-горе в женски род. Върнах се да прочета някои по-стари постове и разбрах,че е мъж.

Съжалявам, че съм те наранил.

Не съм искал. Не беше за теб.

Аз малко странно се изразявам.

Прощавам и се усмихни!