Удобният приятел

Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, а директно  да започваш да го натоварваш с най-дребните детайли къде, как и защо. И още по-безумно е, че именно тези хора твърдят и се оплакват, че в днешно време  трудно се намирали приятели. Казвайки така, много пъти хората се опитват да изкарат себе си манипулирани, лесно ранявани или жаргонно използвано „жертви“. Жертвата е именно манипулатора, знаейки че има контрола или доверието на някого спрямо нея. И не е трудно да се задържат приятели, просто първо трябва да се разбере , че за да постъпва някой спрямо друг така, значи и този друг, постъпва с трети по същия начин. Прощавайки чуждите грешки, тези хора никога не осъзнават или просто така им е по-удобно не търсят причина за техните. На тях им харесва да правят нещата с хората за момента, а какво ще се случи за напред дори не могат да си представят. А как те постъпват спрямо тези благоразположени „слушатели“ никога не искат да разбират. Те знаят, че трябва да се „изповядат“ тук и сега и всичко приключва. За съжаление социалните мрежи поставиха куража на манипулаторите да се представят за „жертви“ още повече. Но всичко се връща са казали хората. Не трябва човек да съжалява, че е правил добро за някого, а да не допуска този някого да продължава да го поставя като едничката цел, когато ти е удобно или скучно ще те потърся. Реших да публикувам тези свои мисли и анализи, заради един човек, който в продължение на 6 години се опитваше да постъпва с мен по същия начин. Давайки шанс се вкарвах в още по-големи разочарования и накрая оставаше тъгата единствено в мен. Имаше време, през което изобщо не се интересувах от въпросния човек, няма да споменавам дали е момиче или момче, но поради здравословни проблеми и поради факта, че човека учи медицина реших все пак да поставя някакво „поредно“ , „ново“ начало на нашето „формално“ изглежда приятелство. И вместо да получа въпроси от типа Как си? Какво се е случило? , аз получих Що? Може, като отговори и някакви уж „надъхващи“ „неискрени“ думи от типа „Ще се оправиш“ и поредните дълги разкази по адрес на хора, за които грам не се интересувах. Преустанових всичко с въпросното лице и затвърдих мисленето си спрямо него/нея. Вече знам, че нямам нужда от този човек. Захванах темата също така за да споделите и вие дали са постъпвали по този начин с вас. Ще се радвам, ако темата има продължители като вашите мнения.
Благодаря!
Аз имах уж приятелка която уж се интересуваше от мен и моите проблеми и като се чуехме ме насърчаваше да й споделям какво става с мен.Когато съм я питала не я ли натоварвам тя все казваще, че не затова били приятелите.За нея много обрано , ако я питаш с едно изречение и толкова.В един момент ме предупредиха ,че ме разнасят и аз не беше трудно да се сетя ,че е тя защото момичето я познава нея, а другата ми приятелка с която си споделям са се виждали само един път с момичето което ме предупреди.Та понякога хората ,които се правят, че уж са готови да те слушат по всяко време може да го правят с користни намерения.Затова трябва да сме по-обрани в приказките си дори и с приятелки с които си познаваме от години.

bubulina_baby, на мен ми се струва, че сама си се поставила в тази ситуация и в ролята на слушател. Разбирам те, че не ти е приятно. На никой няма да му е приятно само да го натоварват, без на свой ред да го изслушват. Не разбирам обаче защо чакаш изрично да те попитат как си. Не е ли възможно сама да поставиш някаква тема и да споделиш проблем без специално да са те питали как си?!

Между другото и другата крайност не е много приятна - само теб да те разпитват, а нищо да не ти споделят.
Имам такива приятели - обяснявам си го, че просто са такива по характер - по-малко споделят за себе си, докато пък с интерес питат мен за подробности. А може би и аз съм по-открит човек. Но честно казано, въпреки че се касае за много близки приятели, в които имам безрезервно доверие, понякога ми става неприятно, че аз казвам повече, а те по-малко.

Защото каквото и да кажа, винаги получавам ахам, може, ясно, ок или (y) като отговор. Не е задължително въпроса да е как си, но щом за това не се сеща поне от любезност да попита, значи е ясно, че в случая съм била приятел по "удобство".

Приятели в днешно време-няма!Това ме научи живота,всеки си гледа интереса,ако може и каквото може да "изкяри" и до там.Някой с времето са захитряли и умело се прикриват и любезничат.Други пък директно си казват че имат да убият 2ч и видиш ли ти нали си вдигна тел и се съгласи да излезем.Интригите и завистта са обсебили хората и се прокрадват зад всеки ъгъл,жадни за още и още разруха на човешка добрина.

За съжаление така се случват нещата. Злобата и завистта погубват хората, както и парите. Не разбирам какво има толкова да бъдеш приятел с някого, не защото трябва да има; хора, които да ти се водят "приятели", а заради нуждата да имаш някого, който в трудни моменти да знаеш, че е стабилен, както и ти с него. Аз не го проявявам , защото не тая такива чувства към хората, затова и ми беше изключително трудно, в месеците, които спираше да ме търси. И опитите ми да опитвам и опитвам, ставаха все по-жалки, докато наистина вече приех всичко.