Истории за кариерни промени

А как учите нови неща тепърва? На 40г. съм само, а понякога направо паметта ми изневерява, разсеяна съм станала ужас. Само при мисълта тепърва да уча нещо от нулата ме ужасява.

Трудно заради липса на свободно време. С мисълта нямам проблем

Глухарче, и на мен ми изневерява паметта вече. Трудно е. Като почнах новата работа задължително всички новоназначени минахме през обучение и изпити. Бяхме около 15 човека в групата. Половината по-млади, другите все над 30, че и над 50 г имаше една-две колежки. Направи ми впечатление, че по-младите имаха повече увереност във възможностите си, но на тестовете , а и по време на обучението се представиха по-зле от останалата част от групата. Аз самата се изненадах от себе си. Бях с нагласата, че опитвам и ако не взема изпита, здраве да е.То пък се оказа, че го взех по-добре от младежта и продължавам вече втора година да съм на тази работа. Случва се често да забравя нещо, ако не съм го използвала скоро, но имаме опция да проверим във вътрешен портал на фирмата, ако не сме сигурни в нещо и това някак ми дава спокойствие.
Обаче преди това опитах да почна работа на друго място където не позволяваха да поглеждаш тикъде. Трябва да назубриш всичко и на сън да си го знаеш. Там не ми се получи изобщо. Нито аз ги харесах, нито те мен след 2 седмици пробен период.

Аз съм от онези, които си плащат ежедневно със (само)съжаление заради неправилна професионална ориентация и липса на смелост и кураж.
От малка обичам да пея, ходила съм частично да уроци, но така и не събрах смелост да кандидатствам в музикално училище. Записах математическа гимназия заради удобството, че ми беше точно отсреща на жилищния блок. После записах икономика,защото мислех, че ми дава най-голям шанс да си намеря работя. Но като започнах да работя в сферата на лизинга, реших, че финансите не са ми интересни и ме влече повече маркетинг. Записах подобна магистратура, в която учих реклама, PR. После работих в рекламен отдел на вестник, по уеб сайтове. Донякъде осъществих другото си призвание - да пиша. В момента съм копирайтър в сайт за колективно пазаруване. Но това не ме удовлетворява. Съжалявам защо не записах да уча музика, сега вече би било много трудно, защото съм семейна с дете, а музиката изисква да присъстваш редовно на занятията, тоест трябва да напусна работа, а тогава финансово ще изтрещим.

А така ми се иска да можех да работя с пеене по кораби например, или поне в ресторант. Искам страшно много да направя такъв кариерен завой!

Здравейте,
хора трябва да опитваме и аз се ядосвам на себе си понякога. Искам да пиша, да се занимавам с книги още нямам представа под каква форма. Какво прави копирайтъра, че съм на вие с тези неща? Бихте ли ми препоръчали курс свързан с блогърство?

Копирайтърът пише текстове, които обикновено са рекламни слогани (на печатни, интернет, радио реклами и т.н.), но в по-общия случай може да създава всякакви текстове изобщо. Често под "копирайтър" в практиката се има предвид и човекът, който вкарва текстове в уебсайт. Курс с блогърство - защо ти е, ти можеш сама да си направиш блог.

Много благодаря за отговора, може би не се чувствам знаеща в тази материя и по - скоро чисто компютърна компетентност. Приемам съвет и за платформа, сайт в който се правят нещата по - улеснено.

WordPress.com

За кръчмарска професия не ти е необходимо да си завършила музикална академия. По—скоро ти е необходима техническа подготовка по пеене. Т. е. трябва да можеш да пееш (сравнително) добре. Пък и честно казано, под добро пеене днешно време в България се разбира едно не особено високо ниво. Сигурно ще се учудят мнозина за това което ще кажа, но понеже мъжът ми е с музикално образование — медийна композиция и бас китара, той описва певците като едни от най—тъпите индивиди не само в академията, а и изобщо. Не отбират нито от теория, нито от хармония, технически познания по звукотехника и т. н. Аз също имам интереси в музиката, въпреки, че съм завършила психология (бакалавър), пея добре, имам базови умения по пиано и китара — мога да си акомпанирам, имам добър слух. Но не ми се занимава в кръчмарската сфера. Бих искала да се занимавам по—творчески. Може би заедно с него ще правим нещо, но и двамата работим различни професии, за да можем да живеем. И тези две неща някак си, не се съчетават особено творчески. Но кой знае.. Иначе успях да се реализирам в сферата на информационните технологии, поне докато има търсене за конкретната позиция. Той също работи в друга сфера. Но като цяло трудно се намират музиканти, които да притежават качества и с които да си паснете като хора за съвместен проект... всеки дърпа чергата към себе си повече от която и да е друга професия.. уви

Моят опит пък показва, че никой не обича връзкарите и натресените, особено когато си нямат хал хабер от работата, но понеже са близки на шефа и хайде, назначени. Имах такъв, бившия ми началник на бившата ми работа ми го натресе преди години, защото е негов човек и бил останал без работа. Е, скъса ми нервите. Никой от колегите не го харесваше. Хем нищо не разбираше, хем беше агресивен и се смяташе за нещо повече от другите. Обикновен комплексар със самочувствие без покритие.

Това, че нямаш препоръка, не е толкова лошо. Така поне ще знаеш, че със собствени усилия си постигнал повече, отколкото връзкаря, когото всички ненавиждат.

То като цяло свестни кадри се намират трудно. Аз бях така да се каже, препоръчана за една позиция, за която дълго време не можеха да си намерят човек поради естеството на работата и невисокото заплащане. Е, като постъпих, имаше такива колеги, които веднага започнаха да си показват рогата и да не ме обучават. За тях бях някаква връзкарка, която хал хабер си няма, набутана е ей така, само за да взима пари, да не работи, понеже не може, без квалификация и т. н. Беше ми много обидно, но се правех, че не заблязввам. В крайна сметка бавно, тегаво и с помощ от колеги, които не бяха задници, успях да науча много неща, които ми дадоха много добра основа и след първата година вече работех по доста отговорни задачи и се справях добре. Постепенно коментарите за връзкарството започнаха да заглъхват, след като започнах да помагам и на колегите, които ги изказваха. Накрая съвсем млъкнаха и видяха, че явно не съм идиот, както са си мислили първоначално, и че мога да върша работата, даже по—добре и от тях. След още една година като тръгнах да напускам, то бяха шокове, изненади, сбогувания. Та мисълта ми е, че е тъпо един човек да се набеждава още от началото какъв е, след като колективът реално не го е опознал. Така на едно друго място се получи и след първия месец си бих шута, защото не ми се работеше с душевно ограничени и простовати хорица, които предварително те набеждават, гледайки образованието ти, без дори да си направят труда да те опознаят като човек. Не трябва така.

Тъй като моят пост е цитиран ще се включа:
Има голяма разлика между това някой да те препоръча (на базата на качествата ти - което аз имах предвид); и да бъдеш "натресен". Това са две различни неща.
Още повече ти пишеш за нахален и агресивен човек??
А аз изобщо не визирах такава ситуация 

Мен не са ме препоръчвали на базата на качества, защото имам образование в коренно различна сфера. Т. е., качества по документи нямам. По—скоро прецениха на други основания, че имам умения да се справя.
А каква е разликата между един натресен човек и един ненатресен човек? Смисъл в началото по какво ги различаваш тези двама човека? Защото ако минат 7—8 месеца и човека не отлепва, дето се вика, явно не е за там и ок — не става. Ама как да разбера аз, че един новопостъпил човек е натресен? Той ли ще си каже, на челото му ли пише?  В първите шест месеца вероятно няма да може почти нищо, което е нормално. Това не е критерий. Другия вариант е с клюките, които аз ненавиждам. Ако една година мине и човекът не може, ще си извадя извод, че просто не е за тази позиция. И толкова. В което реално няма нищо лошо, мен какво ме бърка това? Някои хора очевидно много ги интересуват тия работи.

emkaemka1, ти всъщност казваш това, което и аз относно препоръката.
Взели са те на базата на някакви качества/умения/други основания (което включва не само образование в дадена сфера). А не защото си стринка/леля/жена на някой. Нали така 

Както и преди написах, съвсем друг е въпросът за характера на човека или за възможностите му за справяне/неправяне с работа. Аз това не съм коментирала.


ПП. Защо трябва да се коментират само двете крайности? Който е препоръчан, е единствено тъп, нахален, мързелив; който е без връзки, е най-ценният и работлив кадър?
Има и нюанси между двете крйности 

Била съм и в двата случая.
Когато съм била "препоръчана", съм се изкривявала от работа, надминавала съм себе си, за да не посрамя този, който ме е препоръчал.
Работила съм и без препоръка.
И в двата случая са ме посрещали "на нож".
След време, като се докажа, нещата се променят, но това ми коства много изхабени нерви.
И само да вметна: в държавните администрации се толерират връзкарите. Научава се на кого са хора, още преди те да постъпят.