Проблем с изхождането при дете на 3 години

  • 1 960
  • 3
Здравейте, дъщеря ми след 2 дни става на 3 години и има проблем с ходенето по голяма нужда. Махнахме памперса преди 4 месеца, но оставихме този за сън, тъй като пиеше мляко преди да заспи. Правихме веднъж опит да махнем и памперса за сън, но се напишкваше и не се събуждаше, а стоеше мокра, та го върнах.
В началото всичко започна добре, за около седмица свикна да ходи на тоалетната и за малка и за голяма нужда, почти без инциденти. С течение на времето обаче започна акането да се случва основно в памперса на обед или вечер и постепенно спря напълно да ходи в тоалетната. По малка нужда няма проблеми.

В случай, че не може да дочака памперса се изпускаше в гащите. Отначало се разстройваше, но после сякаш го прие за нормално...
Сега проблема е, че от 3 седмици е на детска градина и се нааква там всеки обяд като легнат да спят. Персонала ми прави забележки, но още по - лошото е, че днес дори се е изпуснала 2 пъти, единия път по време на игра, другите деца са я видели и започнали да коментират и да й се подиграват.

Когато отидох да я взема, играеха някаква игра, а тя стоеше самичка отстрани и като ме видя се разплака. Госпожата ми каза, че децата й се присмивали и тя се притеснила, а после дъщеря ми разказа, че едно дете я бутало и й викало "бебе".

Като изключим този проблем ходи с огромно желание на ДГ, научи много неща, започна да се храни по - добре (а вкъщи беше доста капризна и с много ограничено меню), интересно й, не плаче и всеки ден я взимах усмихната и спокойна (с изключение на днес).

Та въпросите ми са:
Как да реша проблема с изхождането? Пробвала съм да го игнорирам, да се карам, с наказания (например без разходка), с поощрения и обещания за награди като нещо любимо, говорим всеки ден, но няма резултат?
Какво да правя с детската градина? Да я спра ли докато се реши проблема за да не й се подиграват децата? Притеснявам се да не се стресира много от това, тя и без това е страхлива и притеснителна?
Ако продължи на ДГ преди да се е решил проблема как да постъпя с персонала и да ги помоля да са търпеливи и да не я насилват (но така пък да не се проточат нещата)?
Благодаря!
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Дъщеря ви за пръв път в живота си ли ходи на детска градина?
Детската градина е промяна, която изпитва самочувствието и границите. Когато си неуверен в себе си, обикновено не искаш да има каквито и да е промени, защото не е сигурно, е ще се справиш с идващото. За това опитваш да контролираш всичко - обстоятелствата, хората, връзките. В случаят с дъщеря ви направо се оформил свръх контрол по отношение на изхождането.  Ако го приемем за една метафора - то трябва да се случва в една абсолютно контролирана, режисирана и доминирана от нея обстановка.
От казаното до тук следват няколко въпроса- Защо тя се чувства несигурна и е с ниско самочувствие?
 Второ - обикновено децата, променейки ежедневието си инфантилизират, тоест връщат се към предишни етапи от развитието си. Учителките обикновено са наясно с това, че първите две седмици ако детето е притеснително, има такива инциденти. Понеже и те не са действали много компетентно в ситуацията се е заформило сериозно противопоставяне - между тях и вашето дете, между детето ви и останалите деца, между вашето дете и вас, между вас и учителките. Противопоставянето пак е въпрос от областта на свръхконтрола..." Когато свръхконтролирам, значи се справям.Добро и справящо дете съм".
Също самата вие как смятате, детето ви може ли,би ли се справило с нова ситуация? Вашата неувереност от къде идва?
Смятам, че трябва да си поговорите с дъщеря си и да опитате да разберете първите инциденти как са се получили и след това да се опитате да изградите по-адекватно самочувствие, така че да спре да контролира..Това ще е дълъг и внимателен процес. Договорете с нея и какво да прави и как да се отнася към децата, които и се подиграват - в крайна сметка когато искаш да тормозиш някого, ти ще си намериш за какво,а те вече знаят, че тя е податлива. Третото напаравление е как да постъпите с учителките - попитайте и нея как да постъпите. Попитайте ги те какво мислят, как според тях ще се разреши ситуацията? След това се договорете с тях за някакво поведение, което както няма да унижава и тормози дъщеря ви, така няма да създава и на тях проблеми. Правилото е да свалите и да не провокирате свръхконтрол, а да изграждате самостоятелност.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Благодаря за отговора! Дъщеря ми е ходила за кратко на ясла, но само до обяд и има не повече от 20 посещения сумарно. Като изключим това не се е отделяла от мен.
Защо е с ниско самочувствие не зная, тя е притеснителна и срамежлива като цяло, но и аз съм такава, може би го е наследила от мен. Специално за ходенето по голяма нужда, може би се чувства несигурна, че няма да може да го свърши в тоалетната защото и вкъщи беше свикнала предимно в памперса. Отделно от това, че явно я е срам да го прави пред другите деца и затова го прави като легнат да спят, някак си явно си мисли, че се е скрила в леглото и така. Помолих персонала да я оставят за малко сама в тоалетната без други деца.
Иначе проблема се влошава, от 4 дни е вкъщи и се изпуска в гащите постоянно като дори не дава индикация, че й се ходи, не реагира по никакъв начин, нито преди, нито след това. Ако не я питам няма й да си каже, че се е изпуснала, не се смущава, не се разстройва, спокойна е. Като я питам: "Защо го направи" ми отговаря: "Защото съм бебе" и това е.

Сетих се и друго, което може да е от значение - наше близко детенце, с което се виждаме много често, от 3 - 4 месеца го учат без памперс, но то всеки ден се напишва и нааква навън по време на игра пред дъщеря ми. Тя много имитира, всичко което види и особено неща, които правят по - малките деца и бебетата, дори и лапане на нещо от земята. И много често след среща с това детенце, на другия ден тя се е напишвала, въпреки че с това по принцип нямаме проблем т.е. ходи си до тоалетна сама от много време по малка нужда. Мисля, че това, че дълго време виждаше въпросното дете да го прави в гащите, я е накарало да мисли, че е нормално.

Как да реагирам когато все пак се изпуска вкъщи? Да се карам ли, какво да й говоря?
С персонала в градината говорих и те твърдят, че за тях това не е чак такъв проблем, щели да я преобличат, но ми казаха, че доста често я държат на тоалетната, а тя протестира, пищи и се притеснявам, че това насилване влошава проблема...
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
От това, което пишете ми изглежда, че дъщеря ви ползва инконтиненцията, като манипулация, начин да си остане в къщи и да продължи "да бъде бебе". Пак, разбира се без да съм си поиграла с вашето дете,така че не мога да бъда категорична, нейното поведение според мен не имитира , а по-скоро от далече "мирише" на свръхконтрол и невъзможност да се себе отстоиш, да стане на твоята през това да се себе увредиш...
Ако хипотезата ми е вярна, не бива да оставяте това поведение без обговаряне и последствия. След като госпожите в детската градина ще сътрудничат и ще помогнат в процеса на порастване, дайте им и вие "едно рамо" в къщи:
Помислете за самата вас защо е важно тя да ходи на детска градина и какви са вашите скрити ползи от това, тя "да бъде бебе"- да си седите двете в къщи, да сте заедно, по начина, по който бебетата са сляти с майките си. След което говорете с нея - ходенето на детска градина е важно и е задължително защото...Освен това винаги, когато се държи като дете на нейната възраст я поощрявайте в къщи. Трябва да разбере самата тя какви са ползите от това да бъде голяма и самостоятелна. Първо обаче, ги изяснете за себе си Simple Smile
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия