Нарцистичен родител. Последици след развода/раздялата за децата.

Да определим първо какво означава НЛР
Симптомите на нарцистичното личностово разстройство са:
• В отговор дори на най-малка критика — гняв, срам или унижение;
• Възползване от другите, за постигане собствени цели;
• Преувеличаване на собственото значение, постижения и таланти;
• Мечтателност и преследване на нереалистични фантазии за успех, красота, сила, интелигентност, дори романтика;
• Изискване на постоянно внимание и положителна подкрепа от другите;
• Високи нива ревност и изключително честа тяхна проява;
• Липса на емпатия и пренебрегване на чувствата на другите;
• Обсебеност от себе си;
• Преследване главно на егоистични цели;
• Проблеми с поддържането на здрави взаимоотношения;
• Лесно повяващо се усещане за отхвърляне и нараняване ;
• Изискване за най-доброто от всичко;
• Обидчивост;
• Демонстриране на липсваща емоционалност;

Още за Какво е нарцистично личностово разстройство и как се третира | Psychology Framar.bg от Framar.bg: https://psychology.framar.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0% … D0%B8%D1%80%D0%B0

ако някой се включи с допълнения ще е добре

http://webstage.bg/roditelstvo/3985-deset-priznaka-che-ste-otgle … hni-roditeli.html

На всяко дете се отразява по различен начин в поведението. За всички обаче е налична психическата травма, която се изразява по различен начин. Някои деца стават по- затворени и без самочувствие, нерешителни, неамбициозни. Други- точно обратното- амбициозни. Някои в стремежа си да компенсират тази родителска зловредност, която ги е направила уаязвими, блокират чувствата си и стават завбъдеще нарцисисти. Трети деца, с помощта на другите близки успяват да се справят и преминават без силни сътресения.
При развод с нарцис, на детето след това трябва да се остави самостоятелност, но да не се опитва другият родител да компенсира като започне да го боготвори и въздига на пиедестал. Защото това е пътят на нов нарцисист- от една страна първо смазан от някой, вътрешно несигурен, от друга намерил в лицето на майката или други близки в началото " възхищаващият се".
Нарцисистите са безскрупулни, без чувство за вина, без чувства, само имитация.

НЛР се наследява ,това е още едно нещо за което да се тревожите .
За съвети ,нямам .

Това за наследяването е много странно - за пръв път срещам такова становище.  Това не е ли нещо, което се придобива чрез опитност, а не чрез гени?

Добре ще задам следният въпрос: Когато детето започне да си задава логични въпроси относно сбърканото поведение на родителя нарцисист и вижда, че бива лъгано, пренебрегвано, усеща че е манипулирано и върху него се прилага гаслайтинг от този родител(естествено децата не ги определят с тези термини нещата, но ги усещат), как да му обясним това поведение, за да не го възприема за нормално и в същото време да му помогнем да не подтиска гнева и разочарованието си от този родител, без да изглежда, че го настройваме срещу него? Другите статии са много полезни, но за съжаление няма много информация за това как да се справяме с децата подложени на нарцистичен тормоз. За последиците ясно, но въпроса е какво да направим най-полезно, за да не се стига до тях?

Ако питаш децата в определена възраст, всички са расли с нарцистични родители.
Дайте някакви конкретни параметри за отношения с нарцистични родители. Общите приказки може да си ги прочетем навсякъде.  

Ами примерно родителя постоянно повтаря, че обича безумно детето и се прави на родител мечта за двата дни през които са заедно, но след като минат тези два дни сякаш забравя за съществуването на детето. Не му звъни, не го търси. Когато детето го потърси или не вдига или отговаря след 10 часа в най-добрия случай. Детето постоянно се опитва да си докаже, че родителят му държи на него все още и му се иска да оправдае гадното му пренебрежително и непостоянно отношение по всякакъв начин. Може би започва да търси вина в себе си. Когато детето го попита директно защо не му отговаря (не е инцидентно), нарцисиста започва да лъже и увърта и да се оправдава по безумен начин. Детето усеща това и започва да задава въпроси един след друг и той започва да се оплита в лъжите си. Детето се усеща, че е лъгано и му става гадно и тъжно. Въпреки това, той продължава да го игнорира по стария начин. Това е само лек пример...

Не е съвсем задължително разведеният родител, който не отглежда детето, да е с НЛР. Това, което описваш, по-скоро показва родител, който е обърнал нова страница след развода и в нея детето (съвсем разбираемо, след като не живее при него) не е на първо място в приоритетите. Познай колко често се случва.

Nevertheless, there are genetic factors involved that create a greater vulnerability for the disorder, just as there are for every other type of mental illness. Without an elevated genetic predisposition for narcissism, NPD is unlikely to develop unless environmental causes are unusually strong

https://www.google.com/amp/s/www.bridgestorecovery.com/narcissis … ity-disorder/amp/

О, говорим за разделени родители. Това е съвсем друга схема.

Ако в описаната роля стои мъж, е обяснимо защо се държи така. След като е напуснал по своя воля жена си и е оставил грижите на детето на нея, изживял е целия кошмар покрай развода, съдът му е присъдил определени дни за среща с детето, чувства се излъган, бившата продължава му върти номера, детето е разстроено и непрекъснато задава въпроси..., той смята, че му се полага поне за известно време да се дистанцира от целия този ад, за да презареди и да може да изпълнява определените си социални роли. Какво ще кажеш за баща, който нито веднъж не е пожелал да се види с детето си след развода?

Чисти нарцистични родители няма. Във всеки родител може да има някаква доза нарцисизъм, която да му помага да се съхрани. Това съвсем не е задължително да действа разрушително на близките му.

На моя син вечно му е изключен телефона. Като види после, че съм го търсила, невинаги ми връща обаждане

  И в повечето случаи , другият родител вместо да се опита да тушира детското объркване , прави всичко възможно да дообърка детето като очерни бившия. А децата като поотраснат, много добре си дават сметка кой какво е направил за тях. И няма смисъл , този, който живее с тях да ги манипулира и им "отваря " очите колко не ги обича другия. Детето и без друго, ако е така , го усеща и като заякне физически и психически , ще го преработи и ще реши как да гради отношения със създателя си. Но войната между бивши партньори , очернянето , поставянето на диагнози без да си професионалист , опитите от две страни за манипулации , не помагат , а тласкат децата към нестабилност , която може да има всякакви деструктивни прояви.

Нарцистичният родител може да е много различен в контактите си с детето след развода - непоследователен, амбивалентен, игнориращ , гневен и отмъстителен пр.  Затова другият родител трябва да предприема и различни мерки, но основното е намаляне на щетите  - реални и възможни. Нарцистичният родител е най-опасен в изискването към подчинение, в склонноста към принизяване/унижаване детето и неговите граници, в  незачитането идентичността и стойността му само по себе си, а не защото е : умно, добро, послушно и пр.  Детето може да се справи доколкото другият родител противостои и покаже други послания към него. Естествено, най-добре детето да ограничи контактите до възможния минимум с нарциса, така че авторитета на другия да стане основен. Важно е детето да  види, да усети радостта, че е отделен , реален, значим субект извън функционирането на нарциса.   Детето трябва  да разбира /доколкото е възможно за съответната възраст/ поведението му и да се отърве от евентуалното чувство за вина.  Сигурността, стабилността, предвидимостта на другия родител е много важна.  Родителската обич и загриженост, която  е безусловна и  неултимативна. 

Разбира се, че не е задължително. И много  би ми се искало това да е моят "случай". Просто съм наясно за какъв човек става въпрос. Не спира да повтаря как не може да ме гледа, противна съм му и изпитва омраза към мен. Само защото съм поставила граници, които не позволявам да потъпква както преди. Пред хората иначе се прави на много цивилизован и точен. Изпитва гняв към детето, че му харесва да живее с мен в друг град и го "наказва" с пренебрежително поведение. Когато живяхме в един и същи град не стояха така нещата.. Там не ни оставяше да дишаме спокойно и на ден се обаждаше по 5 пъти на детето и искаше всеки ден да прекарва време с него (не съм го спирала, разбира се). Пак бяхме разведени и пак беше свободен да прави каквото си иска. Наясно съм колко е вредно да се очерня пред детето родител и никога не съм си позволявала да го правя. Просто вече спрях да му повтарям колко много го обича баща му и че винаги ще е така, след като виждам, че не е вярно. Просто понякога виждам как задържа разочарованието си и ме боли, че не мога да му помогна, освен да го карам да споделя и да го уча как да се справя с емоциите си. Когато стане достатъчно зрял и голям човек, може би ще му обясня за това психично състояние, ако сам не е стигнал до тази информация. Относно диагнозите, не че ми трябва потвърждение след всичко, през което съм минала и изчела по въпроса, но все пак имам такова от няколко отлични специалиста, включително от детски психолог, който прави родителски тест на въпросния..