Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Да си нямал никога никого

  • 14 121
  • 538
От доста време се чудя къде да споделя. Много хора биха казали, че съм някой трол, бивш потребител който се опитва да се изгаври или нещо такова. Но не съм. И не че това, което ще споделя или ще ми бъде казано би променило нещата такива, каквито са, но ме изяжда отвътре.
Никога не съм имал жена в живота си. Никога не съм изпитвал радостта от това, някой да те харесва, от това някой да те докосне. Година след година това си взима своето. Вече имам усещането, че изкупвам някакви грехове, за които и сам не знам и никога няма да бъда нито истински щастлив, нито обичан и ще си остана самичък. Да, това което споделям искрено най-вероятно е някак жалко и отблъскващо за повечето от вас. Поредният, който е закъсал. Той не е мъж, само се оплаква. И прочие и прочие. Но си го позволявам през предоставената ми анонимност и поради факта, че най-вероятно никой никога няма да разбере кой е написал това тук.
Винаги съм бил от малко по-различните. Докато през тинейджърските години моите набори нарушаваха правилата и се забавляваха, пиейки по дискотеките, аз нито можех да си го позволя, нито наистина го исках. Обичах да чета, да разбирам как функционират нещата от света. Моето семейство беше бедно. Когато трябваше да печеля уважението на наборите си, нямаше всъщност с какво. Мисля, че няма смисъл да казвам, че децата са жестоки.  Винаги съм имал силно развито чувство за това какво е редно и какво е не и се опитвах да постъпвам така, че да не наранявам хората. Никой не ме приемаше наистина, защото бях различен. Затворих се вътре в себе си. Опитвах се да се ограмотя професионално, за да мога да направя нещо с живота си.
През повечето от тези години имах някаква идеализирана представа за нещата, за любовта.
Вярвах, че ще срещна някого, който да ме приеме такъв, какъвто съм. И се опитвах да живея така, че да си подредя живота. Е, оказа се че това не се случва. И все по-малко вярвам, че ще се случи. Вече си живея просто така, правя нещо, но не виждам кой знае какъв смисъл, защото няма кой да го оцени, да ме направи щастлив. Винаги мога да отида на морето, в някой бар, да се напия и да се правя на мъж. Или да си платя и да получа фалшива интимност. Но не искам това.
Толкова години и не мога да намеря човек, който да е за мен. А не съм някой с идеализирани представи и претенции за фотомодели. Исках просто едно свястно момиче, което да не е куха празна обвивка, което да е достатъчно живо и интелигентно, че да можем да си паснем. Не съм търсил никога фотомодел, просто обикновено момиче с обикновено телосложение в един обикновен свят. Нищо специално.
Нито съм подхождал някога правилно, нито кой знае какъв подход имам. Самотата си ме изяжда отвътре, просто  на моменти не се чувствам човек, а като счупен, дефектен, сбъркан. Опитвам се да прикрия всичко с фалшива усмивка, да се направя на весел, докато душата ми всъщност почти плаче и съвсем не ми е весело.
Вече не знам какво да правя и с какво съм заслужил всичко това. Никога не съм имал нито момиче, нито жена до себе си, някой да те докосне. Никога не съм се дори и целувал.
Знам, че ако кажа това на някого в реалния живот, а дори и казвайки го тук всеки ще си помисли как на тези години повечето мъже имат толкова бройки, явно с някакво его или съм пълен психопат, самохвалко и т.н. и затова съм си останал такъв. Ще ме одумват като смотаняк, ще говорят зад гърба ми.
Е, не мисля че това е така. Опитвам се да живея, а годините си минават. Някои от моите набори имат дори семейства, а мен никой не иска да ме погледне дори. Да, не трябва да се гледа в чуждата паничка. Може би завиждам. Може би това е така. Може би не съм толкова добър човек, за колкото се опитвам да се представя. Но си мислех, че след всичките премеждия в живота, някой ден ще бъда щастлив. Винаги отлагах щастието в бъдещето, с поглед вперен в хоризонта. И колкото и лош да е бил даден момент, с надежда за утрешния ден. И вече всяка вечер си лягам все по-разочарован, докато се опитвам да лъжа сам себе си, че утре най-накрая може нещо хубаво да ми се случи.  Просто се опитвам да вярвам, но вече губя надежда.
Виж целия пост
# 1
Звучиш отчаяно, вероятно и изглеждаш така. Промени начина си на мислене и нещата ще се променят. Тук можеш да получиш само съвети, гаджетата се търсят в други сайтове.
Виж целия пост
# 2
Промени начина си на мислене и нещата ще се променят. Тук можеш да получиш само съвети,
Не мисля, че изглеждам някак по особено. Доста добре се прикривам. Усмихвам се. Просто споделям това, което е в ума ми. В живота доста често се налага хората да мерим какво от това, което мислим да кажем. Колкото и да не ми се харесва. Това, което споделих е по-скоро въпрос. А всъщност нищо не търся. Не знам какво да променя. Винаги съм вярвал, че живеейки както смятам за правилно ще намеря някоя, която да  бъде за мен. А гледам днес толкова много е някаква еднократна любов. Винаги мога да си платя, винаги мога да се направя на друг. Мога да се преструвам на наперен, на уверен. Обаче всичко това означава да изневеря на същността си и да се преструвам на такъв, какъвто всъщност не съм, за да се харесвам на другите. Знаех си, че написвайки го някой веднага ще си помисли, че изглеждам отчаяно. Не, опитвам се да вярвам, опитвам се да се усмихвам. Никога няма да ме различиш от някого другиго, ако ме срещнеш. Но годините си минават и явно аз нещо съм сбъркан, не знам какво точно.
Виж целия пост
# 3
На колко години си всъщност?
Един съвет имам към теб: за жени или за каквото и да е, не чакай нещо да ти се случи, а бъди активен. Действай смело и си гони нещата.
Виж целия пост
# 4
Един съвет имам към теб: за жени или за каквото и да е, не чакай нещо да ти се случи, а бъди активен. Действай смело и си гони нещата.
Толкова е лесно да се каже. Готово и го направи. Но от хора на моите години се очаква да имат усет и такт, да са уверени, а не да са колебливи. Опитвал съм, бога ми, опитвал съм. Въпреки че никога не знам какво мисли отсрещната страна. Че може да ме чувстват като навлек. Винаги мога да се направя на отворен и да ударя две водки и да си изпрося нещо, ако наистина искам. Винаги мога да тръгна една след друга, докато все някоя каже "да". Но просто се чудя как да намеря някоя, с която всъщност наистина да си паснем.
На 27 съм.
Виж целия пост
# 5
Много ги мислиш нещата и ги правиш сложни. Проба - грешка, малко късмет от време на време и така.

Пробвай го това с водките и виж кой номер ще ти каже “да”.
Виж целия пост
# 6
Пробвай го това с водките и виж кой номер ще ти каже “да”.
И с какво ще съм по-различен от някого, който се възползва от някоя, която се е почерпила?
Не съм бил фен на дискотеките и съм нямал желание да бъда там. По-скоро бих бил срещнат в библиотеките.
Няма и много с кого всъщност да се разкарвам по такива места. А да си сам никой не гледа с добро око.
Не знам, такъв съм си и изглежда такъв ще си остана.
Виж целия пост
# 7
Не мисля, че изглеждам някак по особено. Доста добре се прикривам. Усмихвам се. Просто споделям това, което е в ума ми. В живота доста често се налага хората да мерим какво от това, което мислим да кажем. Колкото и да не ми се харесва. Това, което споделих е по-скоро въпрос. А всъщност нищо не търся. Не знам какво да променя. Винаги съм вярвал, че живеейки както смятам за правилно ще намеря някоя, която да  бъде за мен. А гледам днес толкова много е някаква еднократна любов. Винаги мога да си платя, винаги мога да се направя на друг. Мога да се преструвам на наперен, на уверен. Обаче всичко това означава да изневеря на същността си и да се преструвам на такъв, какъвто всъщност не съм, за да се харесвам на другите. Знаех си, че написвайки го някой веднага ще си помисли, че изглеждам отчаяно. Не, опитвам се да вярвам, опитвам се да се усмихвам. Никога няма да ме различиш от някого другиго, ако ме срещнеш. Но годините си минават и явно аз нещо съм сбъркан, не знам какво точно.
Противоречиш си, уж си точен и себе си, а слагаш маски, което колкото и да не ти се вярва си личи и то отдалече. Това е едната причина, другата е, че не си активен , ако наистина търсиш нещо, защото по-горе си написал обратното. Усещам раздвоение в личността ти, което може и да е основната причина да си сам, а като добавим и останалите и на мен ми стана ясно всичко.
Виж целия пост
# 8
Aз мисля, че човек трябва да си търси щастието. Това, което виждам от написаното е само "винаги мога да направя бля бля, ама няма, защото съм различен". А какво ЩЕ аправиш? (Позволявам си на ти предвид "близостта" във форума.)
За да не ти се получават нещата, някаде бъркаш и то генерално. Или си прекалено пасивен и свит, или си мрънкаш и не правиш нищо, или си много задръстен..Знам ли. Казвам всичко това с най-добри намерения. За 27 години в гимназия, университет, роден град, в квартала ако щеш, на работа (работиш ли?) все е имало случай да си в компанията на момиче. И за да не се задълбочи контакта ви, някаде нещо куца. Също, няма как с тая неувереност и негативизъм да се тръгва. Да, вероятно си различен, но всички сме различни. По подразбиране. Едва ли има двама еднакви хора. А и не се заблуждавай, връзките са низ от компромиси. Няма да срещнеш момиче и хоп, всичко да е като в приказките. Все ще има напасване, опознаване, вероятно неща, които не ти харесват, на нея също. Може би бъркаш в очакванията си.
Като млад човек какво правиш, за да имаш социални конкакти? Къде срещаш хора? Ползваш ли социални мрежи? И а риск да ме изядат, Tinder е приложение, в което много мои приятели, в т.ч и аз самата, завързаха връзки и то сериозни, разбирай женитба, бебета и т.н
Виж целия пост
# 9
Какво правиш за да срещнеш някоя с която да си паснеш и как очакваш да разбереш дали си пасвате? Това не е като да получиш просветление на секундата и просто да ' знаеш' че Тя е човека . Трябва да даваш шанс на момичетата/ жените  ,да ги опознаеш малко за да разбереш дали си пасвате . Тръгни с нагласата да се забавляваш ,да обогатиш опита си ,пък не се знае .
Ако си неуверен интернет е добро място да започнеш, по лесно се отпуска човек зад клавиатурата. Не е нужно дори да е сайт за запознанства , форум или група  според интересите ти става ,тъкмо ще имате тема за започване на разговор.
Виж целия пост
# 10
Противоречиш си, уж си точен и себе си, а слагаш маски, което колкото и да не ти се вярва си личи и то отдалече.
Не мисля, че си противореча. Искам да бъда себе си, но се опитвам да се придържам към някаква линия, така че да се вписвам и да не ме гледат като още по-голям ненормалник. Казах, че нищо не търся тук, като отговор на коментара че тук не е мястото някой да седне да си търси жена. Относно въпросите на етиката и личното ми мнение - винаги съм ги изказвал без да го крия и без задръжки, но що иде реч до емоционалните въпроси, винаги съм ги крил в себе си, защото не съм смятал че те са работа на други хора.Какво значи да съм активен? Да се бутам на всяка, без дори да я харесвам, само и само да се надявам някоя да каже "да"? А какво всъщност стана с това хората да имат някакви симпатии един към друг?
Виж целия пост
# 11
Звучите като умен мъж. Има доста такива като вас самотни умни жени, които също стоят настрани и не експериментират. Просто намерете подходящата среда или човек, който да ви запознае с такава жена.
И, не, не се правете на шут или нещо отвъд себе си, което не сте, за да намерите жена. Бъдете по-активен и може би давайте шанс на запознанства с различни хора. Вероятно сам пускате преградите при общуване. Като се замисля, аз мога да завържа запознанство и да се заговоря с всеки човек – от продавач на пазара, през човек в метрото до лекар, учител, бе с всеки. Опитайте да влизате в света на всеки човек като общувате, да намериш обща дума с друг човек не е толкова трудно. Така ще намерите и вашата жена. Ако стоите сам, затворен в собствения си свят и интереси, не очаквайте промяна.
Или накратко – излезте от зоната си на комфорт и знае ли човек, може пък жената сама да ви намери.Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Това не е като да получиш просветление на секундата и просто да ' знаеш' че Тя е човека .
Никога не съм казвал нещо подобно. Не бързам да преценявам хората. Просто не съм от тези, които ще седнат да се правят на велики в бара или да отидат в дискотеката и да се напият. Казах, че съм си малко по-затворен. И съм напълно наясно, че няма как ей така някой фотомодел да ми скочи в леглото. Но аз и това не искам. Просто един свестен човек до себе си. Просто с любознателност към света.
Виж целия пост
# 13
Казваш, че нямаш идеалистични представи, но всъщност е точно така. Очакваш да срещнеш онази Истинската и вечна любов от раз - ами много рядко се случва така.
Говориш си с момичето, флиртуваш, опознавате се и може и да стане, а може и не. Нито ще е краят на света, нито ще си първият. Следващия път пак така и така  добиваш опит, научаваш да разпознаваш дребните знаци, които да ти покажат, това ли е точния човек за теб.
Виж целия пост
# 14
Нищо не идва на готово. Ако нещо наистина искаш работиш в тази посока. Стоейки и ронейки сълзи в къщи, няма да почука Тя на вратата ти и да каже, Аз съм.
Живеем в интернет свят, фейсбук бъка от групи по интереси, сайтове за запознанства бол,в повечето градове има организирани общи мероприятия.
Ти не искаш да действаш, ти искаш да се самосъжаляваш и да бъдеш съжалявам.
Или наистина започни да действаш, или подготвяй от сега следващия си сърцераздирателен пост за догодина.
Виж целия пост
Коледа 2018

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия