Толкова много ли искам ..

Rosses, обърнете се към специалисти в клиника по репродуктивни проблеми. Има инфо в нет-а. А вероятно и съфорумки биха ти препоръчали клиника, в зависимост от местоживеенето ви. От мен: не се отчайвай! Но не се фиксирай и не изпадай в истерия - не биха ти помогнали с абсолютно нищо негативни мисли и настроения като по-горните. Напротив: ще ти скапят живота - и твоя, и на партньора.

За съжаление съдбата е такава, че хората дето най-много заслужават, чакат най-дълго или пък имат проблеми. Обикновено когато човек спре да го мисли толкова и се отпусне, тогава се случва. Разбира се, обърнете се към специалист, там обаче не мога да ви дам мнение . Но наистина и психическото ви състояние е важно, така че не се отчайвайте, мислете позитивно и нещата ще се случат 🙏

Всички си задават тези въпроси с проблемно забременяване. Обърнете се към репродуктивен специалист и правете инвитро. Морфологията не е малка пречка, да се бавят нещата по естествен път. Успех

Rosses, а също бях с лека поликистоза (сега уж я няма) и с овулация. Мъжът ми имаше проблем, налагащ обработка на спермата. Когато започнахме опити, аз бях на 25, той на 29. Опитвахме близо 2 години. Правих фоликулометрии, той пи добавки, но не се получаваше. Накрая направихме инсеминация и забременях от първия път. Сега искаме второ дете, обаче аз съм се обзавела с бактерии, ИР и съмнение за хидросалпингс в едната тръба. Тепърва тръгваме пак по стария път, само че вече всичко е по- сложно, и се моля да можем да направим инсе.
Сериозен ли е проблемът с морфологията? При мъжа ми тези с добра бяха около 15-20% (не помня точно), което не беше лош резултат. На самата процедура ембриологът трудно събра достатъчно материал заради другия му проблем. Аз пък имах ЛХ, близко до горната граница още от самото начало на стимулацията, което също беше риск за канселиране на процедурата в хода на подготовката. Въпреки тези неща бременност настъпи.
Може да пробвате няколко месеца да правиш фоликулометрии, за да си сигурна, че настъпва овулация, и че нацелвате момента. Писала си, че следите овулация, но не разбрах с тестове или с ехографски прегледи. Вторите са най- информативни и всъщност показват не просто наличието на доминантен фоликул, а и дали се е спукал.
Не се притеснявай толкова. Аз имам приятелки с тежка поликистоза и още куп проблеми, някои от които имат по две деца, станали лесно.
Голямо предимство е възрастта ти. Много си млада, така че имаш време да опитвате по естествен път, стига да няма проблем, изрично налагащ АРТ. Най- важното е да си намерите добър репродуктивен специалист, който да се заеме с вас.

Rosses, много съжалявам, че така възприемаш нещата. Недей, не се тревожи толкова, не бързай. Една година съвсем не е толкова много време, за да се мисли изобщо, че имате с приятеля ти какъвто и да е проблем.
Вие сте и двамата добри хора, обичате се, млади и здрави сте - радвайте се на живота си и на това, че сте се намерили.
Ако толкова нямаш търпение, посети личния лекар, за да ви насочи към изследвания. Но според мен, е наистина мнооого рано да се притесняваш изобщо.

Не  четеш внимателно:


И зависи колко голям е този проблем. Понякога помагат добавки (цинк, селен, амино-киселини, витамини и пр.). Ако не става по естествен начин, правят се инсеминации.. Има шанс. Просто трябва да се възползват от малко професионална помощ.

малко страни от темата, но пак е свързано: вчера гледах предаване за пластмасата и говореха, че от години има намаляване на репродуктивните възможности при мъжете и това до голяма степен се дължи на влиянието на Plasticizer (добавките в пластмасата да стои гъвкава).
уви те са навсякъде, не само в продуктите, а и в околната среда.

въпреки всички следете са консумирате храна, която има минимален контакт с пластмаса (консерви, месо в пластмасова/алуминиева опаковка), също при козметиката и пастата за зъби тряба да се следи да няма микро частици пластмаса.
някои съединения като BPA се извърлят значително бързо. BPA е забренано за ползване при бебешките шишета, но се ползва в консервите, отвътре един бял слой, който предпазва храната от окисление.

успех с опитите! 

И аз мисля да правим инсеминации.
Ходя в клиника Малинов и доктора ми каза че имам овулация.
1 път бях на преглед точно в деня на овулацията , а другия път каза че е минала.
Притеснява ме това че май не правим опити точно в този ден.
Всеки път или не я засичам точно или пък той е изморен от работа.
Хубавото е че зимата не работи и ще сме по - често свободни.
В момента съм в неговата държава и нямам тестове за овулация , но от 10тия ден на там ще го правим по - често.
Деня в който писах темата една близка позната ми каза ,че забременяла от първия път и че пак е бременна и ми натякваше как при нея се получава веднага въпреки , че е доста по дебела от мен. И постоянно само за това ми говореше въпреки , че знаеше за моя проблем. И ми стана доста обидно.
Но сега съм далеч от нея и съм много по - спокойна.
Знам че ако не стане тези месеци по естествен начин ще се приберем и ще направим инсеминация.
Благодаря ви за отговорите.
Знам че и вие ще успеете с второто детенце.
Аз лично бих искала поне 3 , винаги съм мечтала за голямо семейство.
Ще видим как ще се справя с 1 .
🌺😃

Какво общо имат килограмите с възможността за забременяване?
Едва ли го е казала, за да те дразни.
Не, че нещо, но психически сякаш ти е рано за дете.

Rosses, благодаря Пожелавам ти и на теб скорошна бременност, даже без да се стига до процедури. Всеки си има път в живота, не се сравнявай с приятелката си или с други жени. Възприемай положителните примери, а негативното го игнорирай. Знам, че е трудно, обаче е важно да си съхраниш психиката. Има една тема във форума "Предстои ми инсеминация". Аз пишех там, когато се подготвяхме за процедурата. Вече не знам коя подред е, намери най- новата, ако стигнеш до този момент. Там момичетата си дават кураж и е приятно да можеш да коментираш нещата с някой, който минава по същия път. Дано и аз скоро се наместя в нея.

Rosses негуби вяра миличка. Първото дете от раз ни се получи , но второто 2 години опити и нищо. Минахме през какви ли не прегледи , лекари и процедури и всичко си беше наред. Е,да ама теста все беше отрицателен . Неразбирах защо ни се случва всичко това?!? Защо на нас ?!? Всеки ми казваше да не го мисля, да съм по спокойна и прочие . Последната надежда ми беше на 31.12.2017 , и имах усещането , че този път вече е станало . Да , ама не ... на 04.01.2018 ми дойде отново ... Казах си край! Явно не ни е писано, да имаме още едно детенце . Реших, че е време да променя нещо , само и , само да не мисля повече за бебета и тестове . Смених работата , започнах на фитнес да ходя, ограничих контакти с хора дето ме натоварват излишно. Получи се . Чувствах се отлично. Дойде Февруари , но цикъл нямах . Не му отдадох значение , защото и преди се е случвало голямо закъснение и нищо. Все пак към 10.02 реших тест да направя . Имаше една силно изразена  черта и след малко се появи едва-едва забележима леко розова чертичка. Замислих се , дали пък не си въобразявам и си запазих час за преглед . На 14.02. Чух дългоочакваното "Честито бременна си" . Извинявам се за гългият пост. Просто исках да ти вдъхна вяра , че всичко ще се нареди когато му дойде времето