Дъщеря ми на 13г искам да и помогна, но дори и аз не зная как вече?

  • 4 882
  • 30
Днес вече реших и аз да се регистрирам тук с вас всички, надявайки се да намеря и прочета някой съвети , описвайки моя проблем.
Дъщеря ми е на 13 г. Живеем във Франция където там е родена. Преди близо две години посещаваше психолог редовно.След като открих , че се самонаранява драскайки се с остър предмет по ръцете....Уж, си споделяме!!! (Някъде нещо бъркам аз сигурно )Уж всичко свърши!!!(поне било период отминаващ) Спокойна и доволна от нея я записах в Ню Йорк за тази година да учи по нейно желание.( надявайки се да я откъсна и от средата ,училище и приятели в което беше във Франция).
Там по необясними нейни причини пък взела хапчета да пие, но не с цел да се нарани а да привлече внимание.
Веднага я взех и си я прибрах във Франция
За жалост във Франция чакаш с месеци за даден специалист. И сега не ни подмина чакането.
Сега пак я записах във Франция да учи.
Но тя пък иска в България
Е, да, всички обичаме България . Особено Аз. И така я възпитах
До като все още чакам специалист. Тук .
Кажете ми ! Как да постъпя? Да сменя ли пак училището? Да сменя ли пак държавата? Аз съм с нея навсякъде разбира се.
Виж целия пост
# 1
  Много е тежко, когато чуеш за дете в подобно състояние.
  Ще разкажа малка част от моя лична история . Бях в гимназията , когато без видима причина направих поредица от няколко паник атаки. До един ден , когато припаднах в училище и се почна голямата мъка. Специалисти - невролози , психиатри и ред други , които не откриваха причина за състоянието ми , но въпреки това изписваха какви ли не успокоителни  ( които уж трябваше да помогнат ).
    Важното според мен е да се намери добър специалист , който да работи с детето. Повечето такива прояви са в следствие на травма на психическа основа (нещо което тревожи или дори тормози детето психически , но може би не смее да сподели). За това е важно да се намери специалист , които да намери гнездото на проблема. Причината може да отношение на съученици към нея , страх от учител, но може и да бъде нещо друго (причини много) . Ако в крайна сметка имаш възможност да я прибереш в България и да бъдеш с нея ( а и щом това е нейното желание) не виждам нищо лошо в това . Децата усещат най-силната подкрепа от родителите си , няма нищо по- естествено от това да бъдеш до детето си и да го подкрепиш в това през което преминава.
  Стискам палци всичко да бъде наред , каквото и решение да вземете !
Виж целия пост
# 2
някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?
Виж целия пост
# 3
някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?
Разбрали сме се двечките да спрем интернет и телефони. Защото говорихме, че стореното е много лошо и трябва да говорим със специалист и да направим някакви терапии( групови или индивидуални ) . Тя се съгласи. Пак подчертавам “Уж”
Виж целия пост
# 4
някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?
Разбрали сме се двечките да спрем интернет и телефони. Защото говорихме, че стореното е много лошо и трябва да говорим със специалист и да направим някакви терапии( групови или индивидуални ) . Тя се съгласи. Пак подчертавам “Уж”


Като наказание ли това? Не мисля, че при реален проблем това е правилно поведение.
Виж целия пост
# 5
Много е важно в такъв момент , детето да не се чувства виновно за дадената постъпка . Седнете да поговорите , попитайте я защо го прави , какво изпитва правейки го , но в никакъв случай не спирайте неща , които тя може да вземе за наказание . Трябва да намерите проблема , може да е “модерно” в компанията в която се намира . Може да е принудена от някого да го прави . Интернета и телефона не мисля , че ще поправят нещата .
Виж целия пост
# 6
някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?
Разбрали сме се двечките да спрем интернет и телефони. Защото говорихме, че стореното е много лошо и трябва да говорим със специалист и да направим някакви терапии( групови или индивидуални ) . Тя се съгласи. Пак подчертавам “Уж”
Да права сте. Няма наказание. Решението е взаимно. Телефон и интернет се използва за комуникация, работа, развлечения с ограничения.



Като наказание ли това? Не мисля, че при реален проблем това е правилно поведение.
Виж целия пост
# 7
Много е важно в такъв момент , детето да не се чувства виновно за дадената постъпка . Седнете да поговорите , попитайте я защо го прави , какво изпитва правейки го , но в никакъв случай не спирайте неща , които тя може да вземе за наказание . Трябва да намерите проблема , може да е “модерно” в компанията в която се намира . Може да е принудена от някого да го прави . Интернета и телефона не мисля , че ще поправят нещата .
нали точно за това и аз самата търся помощ! Аз просто я ограничих с интернет пространството или по-точно тя може да влиза. Но все пак не я оставям сама. С нея съм навсякъде. Без да ме види ровя да видя с кого комуникира. Не го правя брутално. Внимателна съм . Нежна . С любов. С грижи.
Виж целия пост
# 8
Много е важно в такъв момент , детето да не се чувства виновно за дадената постъпка . Седнете да поговорите , попитайте я защо го прави , какво изпитва правейки го , но в никакъв случай не спирайте неща , които тя може да вземе за наказание . Трябва да намерите проблема , може да е “модерно” в компанията в която се намира . Може да е принудена от някого да го прави . Интернета и телефона не мисля , че ще поправят нещата .
Говорим непрекъснато. Обяснение от нейна страна няма. Казвайки , че не знае!
Като преди това вече се е случвало и ми е обещавала , че няма да го прави.
Виж целия пост
# 9
В такъв случай търсете добър психолог , които да работи с нея. Щом не иска да ви каже , значи се притеснява да сподели - нещо или някой я притиска. Притеснява ме само факта да не е била заплашвана . Разпитвате ли я за училище как е минало , как са съучениците , а по големите класове закачат ли ги . Може там да се крие отговора на всички тези въпроси . Не се отказвайте и бъдете упорита във въпросите си, применяйте ги с цел да разкаже сама.
Виж целия пост
# 10
В такъв случай търсете добър психолог , които да работи с нея. Щом не иска да ви каже , значи се притеснява да сподели - нещо или някой я притиска. Притеснява ме само факта да не е била заплашвана . Разпитвате ли я за училище как е минало , как са съучениците , а по големите класове закачат ли ги . Може там да се крие отговора на всички тези въпроси . Не се отказвайте и бъдете упорита във въпросите си, применяйте ги с цел да разкаже сама.
Да . През всички тези въпроси сме минали. Със сигурност. Не е заплашвана и принуждавана от някого,
През дългия период и през който правихме терапия със специалист психиатър и то не един а няколко избрани от нея за да се чувства тя добре да разговаря не откривам подобрение с нейната потайност базирайки се на последният акт от нейна страна и сменяйки вече 4 училища, две държави.
Виж целия пост
# 11
Докато чакате специалист във Франция може да правите онлайн консултации с български такъв.

Според мен и самата Вие имате нужда от психотерапевт. Прекалено много се лашкате в това да поставяте ограничения и да ви казва какво да правите. На 13 години решението да учи в друга държава НЯМА КАК ДА Е НЕЙНО! Разбирате ли? Не е редно родител да казва ОК на всеки каприз. Как така ще летите по света, ще сменята работа и дом, защото на 13 годишна девойка и се иска да е новата и интересната в училище?

Според мен всичко, което прави Вашата дъщеря е ПРИВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕ. Нищо друго - иска вашаето внимание и тревоги по нея, иска вниманието на съучениците си. И нараняването и хапчетата са с цел да бъде забелязана. Трябва да работите със специалист, за да разберете от къде идва тази жажда да е център на внимание и то по този глупав начин и след това как и тя и вие да го промените.

Извинете ако ви се струвам рязка. Съчувствам ви искренно, но това трябва да бъде пресечено навреме преди да започнат по страшните неща с наркотици и неподходящи мъже.

Не става дума никъде за баща?
Виж целия пост
# 12
И аз подкрепям мнението на Дорис. Според мен вие сте много отдадена майка -прекалено и това ви изиграва лоша шега. Аз също съм такава, но виждам, че децата на по неангажираните родители се справят по-добре с живота и проблемите си. Честно казано съвет не мога да дам как да се справите с детето си, защото аз съм търсила за свойте си деца съвети, но мога да ви кажа само да мислите за себе си и собствената си психика. И да не търсите проблема в себе си, докато се побъркате.
Виж целия пост
# 13
Самонараняването е свързано с много силна омраза към самият себе си, несъвместимост и неприемане на дадена ситуация в живота на човек и начин да се освободи това напрежение, което се натрупва в душата - при някои са паник атаки, припадъци, при други рязане и пускане на кръв.

Аз бих търсила проблемът в ранното детство, говорите само за вас двете, което ме води на мисълта, че няма баща в картинката. В тези обстоятелства бих търсила проблема и при всички положения бих се прибрала в България, ако се притеснявам за здравето на детето си.

Съжалявам, ако греша.
Виж целия пост
# 14
Спокойна и доволна от нея я записах в Ню Йорк за тази година да учи по нейно желание.( надявайки се да я откъсна и от средата ,училище и приятели в което беше във Франция).
Там по необясними нейни причини пък взела хапчета да пие, но не с цел да се нарани а да привлече внимание.
Веднага я взех и си я прибрах във Франция

На мен това ми направи впечатление. 13 годишно момиче е изпратено само в Ню Йорк да учи, а майката остава във Франция? Някак си не мога да приема тази ситуация при това малко момиче. Защото на 13 все още са малки, за да се справят сами в живота, въпреки че им се иска да ги мислим за много големи и отговорни.

И това непрекъснато сменяне на държави и начин на живот. Детето в момента има нужда от стабилност (в живота и в семейството), а не да бъде лашкано насам-натам.

Не ви осъждам. Просто ви давам различна гледна точка на това, което сте описали.

Пожелавам ви успех.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия