случката е следната: с мъжа ми днес чакаме на опашката в супера и на касата забелязвам една майка с 2 деца. обърнах внимание,защото момиченцето се казва Суами, което е странно име за Италия. като се загледах в жената видях една перфектна жена.
не висока, но слаба, издължени мускули, които я правят стройна, страхотна кожа, бюст , лице, усмивка, коса, стил на обличане,.. всичко, всичко ми хареса у нея. дори начина по който се обръщаше към Суми (детето) , тембъра на гласа й..Беше с чехли от 5 евро, които й стояха като на принцеса. С две думи, една мнгоо, ама много красива жена.
не се стърпях и сръчках мъжа ми в ребрата да си отвори очите и да я види.
той реагира малко странно, каза, че за пръв път вижда жена ( тоест мен), която открито да се възхищава на друга жена, и то без да я критикува в стил " да, хубава е , ама виж й задника" или нещо такова. освен това ми каза, че често му обръщам внимание за красиви жени и мъже на улицата ( което мен пък ме изненада).
аз обичам красивото, не го преценявам според моите имания или нямания.
не го критикувам, никога не казвам ' хубава блондинка, значи е много тъпа' и тн.
не се преценявам в аудитория от други жени къде съм.
дали съм изключение наистина?
дали жените винаги се измерваме с другите, дали лесно признаваме, че някой е по-хубав от нас? или гледаме винаги през призмата на нашите собствени дефицити и сме готови да нападеме и хапем безпощадно?
дали се възхищаваме тайно, а после 'внедряваме' част от визията на красивите жени в/у себе си?
Виж целия пост
не висока, но слаба, издължени мускули, които я правят стройна, страхотна кожа, бюст , лице, усмивка, коса, стил на обличане,.. всичко, всичко ми хареса у нея. дори начина по който се обръщаше към Суми (детето) , тембъра на гласа й..Беше с чехли от 5 евро, които й стояха като на принцеса. С две думи, една мнгоо, ама много красива жена.
не се стърпях и сръчках мъжа ми в ребрата да си отвори очите и да я види.
той реагира малко странно, каза, че за пръв път вижда жена ( тоест мен), която открито да се възхищава на друга жена, и то без да я критикува в стил " да, хубава е , ама виж й задника" или нещо такова. освен това ми каза, че често му обръщам внимание за красиви жени и мъже на улицата ( което мен пък ме изненада).
аз обичам красивото, не го преценявам според моите имания или нямания.
не го критикувам, никога не казвам ' хубава блондинка, значи е много тъпа' и тн.
не се преценявам в аудитория от други жени къде съм.
дали съм изключение наистина?
дали жените винаги се измерваме с другите, дали лесно признаваме, че някой е по-хубав от нас? или гледаме винаги през призмата на нашите собствени дефицити и сме готови да нападеме и хапем безпощадно?
дали се възхищаваме тайно, а после 'внедряваме' част от визията на красивите жени в/у себе си?
Наистина има особенно красиви хора, по които няма начин да не се загледаш и те обикновенно не са известни!