Здравейте! Момиче на 18 години съм. Уча, последна години предстои ми кандидатстване, нови емоции и т.н. Нека ви разкажа моята история, която буквално преобърна живота ми.
Всичко започна преди 2 години, срещнах моят човек, все още вярвам, че е той. Както всяко начало, пълна хармония, любов и разбирателство. В последствие нещата не продълбиха да бъдат толкова розови. Той е на 20, козирог (хах). Аз започнах много да го ревнувам, обсебването и задушавам. Имахме планове за бъдещето. Не се усещах какво му причинявам и в един ден той ми каза, че иска да се разделим и се чувства зле. Това беше в периода на година и половина. Много плаках и страдах, защото аз самата не се усещах, а той никога не седна да ми каже, че не се чувства добре по този начин. Един месец нямахме почти никаква връзка. Не се хранене, не спях, просто не намирах смисъла да живея. Наложи ми се да вляза в болница, по други причини. Тогава той разбра и започна да ме търси, да ми помага, чисто приятелски. И до сега не съм му намеквала да се съберем, защото той каза един ден ще бъдем заедно, просто трябва време. Уважавам мнението му и се старая да се поправя, не го питам постоянно къде е с кой е , а напротив той сам ми споделя. Започнахме да се виждаме по често, целувки, прегръдки, разговори и тогава той ми каза, виждам промяната в теб и се гордея. Почувствах се толкова добре, че вижда моето старание. Имахме проблем с един общ бивш приятел, които изобщо не ме харесваше и се случи да се с дърпат, а моят човек му каза в прав текст, че ме обича и цени независимо от обстоятелствата и да внимава какво говори. Чувствах се щастлива, че той наистина го казва и пред други хора. Това е случка от преди месец. Пишехме си постоянно за всякакви теми. Чувствах се наистина щастлива, изненадваше ме неочаквано и т.н. Докато преди седмица не се разсърди за нещо супер глупаво, реших да вметна малко хумор и да се самоиронизирам и пратих една снимка с надписа "Жена мечта, ама кой да я оцени😂", нито съм го казала с лоши чувства, нито нищо. И от там, нито ми звъни, нито ми пише. Извиних се, както винаги. Защото неговия характер е много труден, козирог и в повечето пъти не си признава вината, а от кол и въже събира и изкарва мен виновна. Само в случай те когато наистина го "сваря" тогава е склонен да се извини. Всеки път аз се унижават да се извиня, дори без вина. Вчера, може би грешката ми е , че отидох до работата му в почивката с цел да говоря с него, за да ми обясни истинската причина за грубото си държание. Всеки заслужава обяснение . На въпросите които му задавах "Играеш ли си с мен?, Защо така постъпваш" отговорите бяха едни и същи "Да, Добре, Хубаво". Това ме убиваше, аз правя всичко по силите си да установя причината, а той просто не желае да ми я каже. Когато се сърди за нещо то е ден, два и после забравя. Казах му, че ако наистина ме цени няма да си играе така с чувствата к да не знае какво иска. Както и да е, той си влезе в работата и после ми писа, че ми забранява да ходя до работата му, да допуснах грешка, но това беше единствения начин да установя контакт с него, след неговите откази да се видим. Започна да ми обяснява, че Как е обиден, че съм му казала едва ли не "ти не ме цениш" и каза, че не му пука и не иска да се занимава с мен. Не вярвам в това, защото всеки път като се скараме го казва, но знам че е защото е ядосан и афектиран в него момент. От вчера не спирам да плача, и чак да ми звънне или пише, но не. Много ме боли, защото от хубаво, попадам в една дупка без да имам обяснение. От вчера не съм го търсила, за да не го претискам, но наистина искам да се оправим. Моля ви дайте ми съвет. Голям инат е.
Виж целия пост
Всичко започна преди 2 години, срещнах моят човек, все още вярвам, че е той. Както всяко начало, пълна хармония, любов и разбирателство. В последствие нещата не продълбиха да бъдат толкова розови. Той е на 20, козирог (хах). Аз започнах много да го ревнувам, обсебването и задушавам. Имахме планове за бъдещето. Не се усещах какво му причинявам и в един ден той ми каза, че иска да се разделим и се чувства зле. Това беше в периода на година и половина. Много плаках и страдах, защото аз самата не се усещах, а той никога не седна да ми каже, че не се чувства добре по този начин. Един месец нямахме почти никаква връзка. Не се хранене, не спях, просто не намирах смисъла да живея. Наложи ми се да вляза в болница, по други причини. Тогава той разбра и започна да ме търси, да ми помага, чисто приятелски. И до сега не съм му намеквала да се съберем, защото той каза един ден ще бъдем заедно, просто трябва време. Уважавам мнението му и се старая да се поправя, не го питам постоянно къде е с кой е , а напротив той сам ми споделя. Започнахме да се виждаме по често, целувки, прегръдки, разговори и тогава той ми каза, виждам промяната в теб и се гордея. Почувствах се толкова добре, че вижда моето старание. Имахме проблем с един общ бивш приятел, които изобщо не ме харесваше и се случи да се с дърпат, а моят човек му каза в прав текст, че ме обича и цени независимо от обстоятелствата и да внимава какво говори. Чувствах се щастлива, че той наистина го казва и пред други хора. Това е случка от преди месец. Пишехме си постоянно за всякакви теми. Чувствах се наистина щастлива, изненадваше ме неочаквано и т.н. Докато преди седмица не се разсърди за нещо супер глупаво, реших да вметна малко хумор и да се самоиронизирам и пратих една снимка с надписа "Жена мечта, ама кой да я оцени😂", нито съм го казала с лоши чувства, нито нищо. И от там, нито ми звъни, нито ми пише. Извиних се, както винаги. Защото неговия характер е много труден, козирог и в повечето пъти не си признава вината, а от кол и въже събира и изкарва мен виновна. Само в случай те когато наистина го "сваря" тогава е склонен да се извини. Всеки път аз се унижават да се извиня, дори без вина. Вчера, може би грешката ми е , че отидох до работата му в почивката с цел да говоря с него, за да ми обясни истинската причина за грубото си държание. Всеки заслужава обяснение . На въпросите които му задавах "Играеш ли си с мен?, Защо така постъпваш" отговорите бяха едни и същи "Да, Добре, Хубаво". Това ме убиваше, аз правя всичко по силите си да установя причината, а той просто не желае да ми я каже. Когато се сърди за нещо то е ден, два и после забравя. Казах му, че ако наистина ме цени няма да си играе така с чувствата к да не знае какво иска. Както и да е, той си влезе в работата и после ми писа, че ми забранява да ходя до работата му, да допуснах грешка, но това беше единствения начин да установя контакт с него, след неговите откази да се видим. Започна да ми обяснява, че Как е обиден, че съм му казала едва ли не "ти не ме цениш" и каза, че не му пука и не иска да се занимава с мен. Не вярвам в това, защото всеки път като се скараме го казва, но знам че е защото е ядосан и афектиран в него момент. От вчера не спирам да плача, и чак да ми звънне или пише, но не. Много ме боли, защото от хубаво, попадам в една дупка без да имам обяснение. От вчера не съм го търсила, за да не го претискам, но наистина искам да се оправим. Моля ви дайте ми съвет. Голям инат е.
) е да намериш начин да загърбиш историята и да продължиш напред. Ще срещнеш още много мъже, поне няколко от тях ще ти се струват "правилния", докато намериш онзи, с който можеш да живееш... и който може да живее с теб.
