Детето ме обвинява за раздялата с баща му.

  • 2 147
  • 1
Децата ми са на 3.5 и 5.5г. Преди 6м с баща им се разделихме. Връзката ни беше мъчителна и дисфункционална. Бащата не искаше да се разделяме, него нещата го устройваха. Децата постепенно свикват, не са имали проблемно поведение, говорим за факта, че с баща им сме разделвни. Той ги гледа у тях два дни седмично с преспиване.
Днес момчето ми, на 5.5 г ми каза, че аз съм направила така, че всеки ден да е най-тъжния му ден, защото съм казала на татко му да се разделим. Бихте ли ме посъветвали как да подходя, така че да не се отдалечим един от друг с детето ми с течение на времето? Не очаквам да ме разбере и да оправдае факта, че съм взела това решение, за което не съжалявам. Но се притеснявам за отношенията ни с него в бъдеше. Децата на са били свидетели на свади итн между баща им и мен. И да, думите му ме разстроиха и се чувствам виновна.
Благодаря ви.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Важно е в тази ситуация самата вие да разберете, че и двете ви деца носят и ще продължат да носят черти от баща си в себе си и те няма как да бъдат отрязани...За мен най-трудното нещо на развода е точно това - да продължиш да обичаш детето цялостно - такова каквото е, с всичките му добри и лоши нещица, които идват от другия родител...
Искрено съжалявам за това, че моите думи не могат да достигнат до бившия ви съпруг. Отговорни за децата сте и двамата и не би трябвало никой да си позволява да "цепи" децата по майчина и бащина тенденция. Това е просто входа за разнообразни разстройства в зряла възраст.
Това, което мога да предложа е да поговорите с детето - обяснете му, че взаимоотношенията с баща му са си работа единствено и само на двамата и той няма компетенциите - социални, когнитивни, всякакви за да арбитърства. То за възрастните е сложно и изисква много мислене, коства много психичен ресурс. Налучкването на пътя е въпрос на падане, ставане и пак същото, не задължително в същия ред.  Така ще затворите възможностите за евентуални манипулации - вината е най-лесния механизъм, да накараш някого да прави това, което ти искаш. И от страна на съпругът ви и от страна на детето!!!
Единственото нещо, за което може да има претенция детето е дали ще бъде обичано, дали ще може да му дадете необходимата грижа, спокойствие, разбиране. Тук му дадете обяснение защо за него вашето решение също е добро. Няма начин дисфункционалните взаимоотношения със съпруга ви да не са се отразявали върху децата - това, че няма шумни скандали не означава, че децата не се досещат или че не им се отразява... Опитайте се да разберете, на него САМИЯ(не на баща му) какво не му е о.к., обсъдете го и ако е разумно, се опитайте да му го дадете. Той обаче ще трябва да обещае да мисли върху думите на останалите, да не приема всичко за "чиста монета". Това обикновено сближава.
Желая успех
Даниела Тахирова - психодрама терапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия