От няколко месеца насам забелязах, че започнах да имам тикове с очите, отключени от обикновена караница с дете от училище. И преди съм имала такива тикове, обаче са изчезвали. Та, да не се отплесвам историята е следната: Започнах да осъзнавам, че имам тик отново като си казах, че ще отмине, обаче започнах да задълбавам в проблема и то сериозно. Стана ми дори нещо като навик да сядам на масата и да ям със страх само, защото ще се задавя и защото мигам и не мога да се контролирам. Казах на нашите за проблема, като разбира се поговориха с мен и горе долу имаше промяна, обаче тиковете не ме оставяха и дори мисленето за тях, явно ми е било сериозно (и още), че съм с тик и не съм пуснала мисълта за него да си отиде. Заведоха ме на психолог, като говорих един час с нея (общо взето някакви неща от сорта на това с какво се занимавам и тъй нататък)...та не ми помогна и това..
Отидохме и до психиатър като той ми излиза да пия хапченца на билкова основа и донякъде помогна...заради това се бях затворила цяло лято...дойде и време за училище, като отидох с голямо желание и то в нова среда, започнах да се уча и досега съм една от отличничките на класа, обаче нещата отново започнаха, като нямаше видима причина и всичко си беше окей ...и така общо взето ми трябва някаква помощ, защото всичко опитах, дори и да не го мисля, обаче подсъзнателно не става и даже го сънувам...
Ще съм благодарна на някого, ако има сходен с моя проблем и ми помогне по някакъв начин да спра да мисля подсъзнателно за това и пак са се паникьосвам в малки ситуации.