Здравейте! Казвам се Виктор (истинско име давам) Аз съм непълнолетен тарикат. И проблема е следния: останах без другари. Имах много приятели. Сега имам много познати.
Лятото на 2018 тренировките ми зачестяха и ми взимаха 5 часа от деня, т.е. не ми оставаше време да излизам, говоря (примерно по месинджър и т.н.) или виждам с най-добрите ми приятели в продължение на месец, защото го правих със съотборниците ми от тренировките. А те не са типа хора, с които можеш да излезеш, когато си поискаш, защото нямаха свободно време като мен. Та, заради тея тренировки се отдалечих доста от най-добрите ми приятели само за 1 месец.
Почна да ми омръзва по-цял ден да пътувам от родния ми град 1 час отиване и 1 час връщане, за да тренирам 3 часа. Еднообразието в този един месец ме дразнеше леко. Исках нещата да са си, както преди и да съм 24/7 навън сред хора. Отписах се от тренировките, за което всички съотборници (освен 2-ма) ме намразиха (правят се, че не ме познават като ме видят). Започнах да звъня на старите си другари пак да излизаме и да сме си тарикати. Да, ама не. Нещата не бяха същите. Преди умираха да излезнем, а сега никой не ме търсеше, някой от тях дори само сийнваха в месинджър. Стоях си в нас 24/7, без да говоря с никой, депресирах се, ревах като женичка, че никой не го интересува за мен и се самообвинявах, че вече не съм тарикат.
Е, нещата се промениха, отново. Започнаха пак да ме търсят, сближихме се, станахме си както преди, даже и още добри фр-та, дето ми звъняха си намерих, само за 1,2 седмици.
Всичко добре, обаче нащата се промениха отново и то станаха 2 пъти по-зле. Училището почна. Аз съм в различно училище от другите. И отново се отдалечихме със всеки един мой приятел, без изключение. Всеки един от старите другари си намери компания от новия си клас. И аз щях да направя същото, но... Се паднах в клас, в който всеки учи по 100 часа на ден и ти говорят само за това коя е планетата с най-близък външен вид до Земята.. Отново сам като куче, вече доста време
Ето така преминава един мой ден в момента (когато не съм на училище (то и да съм си е същото)). Събуждам се. Гледам си тела в леглото 30 мин. Рева като женичка как всъщност на никой не му пука за мен още 30 мин. Ям. Пак лежа. Играя на компютъра сам (защото няма с кой), уж да се отдалеча от реалността и да разпусна, но след 5 мин. осъзнавам как допреди 2 месеца играх с приятели и се кефих. Спирам да играя на компа, щото се депресирам още повече. Гледам си телефона, като виждам, че никой не ми е писал от 1 месец и се депресирам още повече. Ям. Пускам ТВ да гледам някой мач и разбирам, че допреди 2 месеца играх с мач с приятелите ми, а сега няма с кой. Евентуално излизам сам навън, заради майка ми, която вече започва да се притеснява (с причина), осъзнавам че допреди два месеца не ми се налагаше да излизам сам, защото все си намирах човек. Прибирам се. Ям. Гледам си телефона и разбирам, че все още никой не ми е писал. Вече започнах даже да си лягам да спя и много рано, защото ми дойде в повече и исках дните ми да минават по-бързо, за да завърша и да се махна от родния ми град, да отида другаде и да си намеря друга компания.
Но все пак има доста време.. Вече усещам, че изпитвам трудност при говорене с всеки, дори с хората от семейството ми, не исках да споделям, затворих се. Първа го забеляза майка ми и започна по цял ден да ме разпитва как така изведнъж съм останал сам (нещо, което и аз не мога да обесня). По цял ден ме караше да се обаждам на някой и да излизам.. Но винаги никой не ми вдигаше.. Незнам какво толко направих. Гарантирам, че не съм направил нищо.
Та, искам един съвет как да си намеря отново компания като се има в предвид, че в училище няма много свестени хора, защото изкарах добър БАЛ на матурите и отидох в доста странен клас, ама аз съм си виновен, от тренировките ме мразят всички, освен двама, който не са от този тип хора, с който излизаш, защото и те тренират по 5 часа на ден и ходят на училище, че вече бавно почвам да ставам антисоциалнен. Вече от време на време намирам за трудно да говоря с хора навън без да направя обстановката кринджи. А и нямам пари за колело, че да тръгна да обикалям с него и да се залепям по познати. Ако имах пари бих го нарпавил. Направо незнам какво ще правя това лято и другото и по другото.. Моля за идеи
Виж целия пост
Лятото на 2018 тренировките ми зачестяха и ми взимаха 5 часа от деня, т.е. не ми оставаше време да излизам, говоря (примерно по месинджър и т.н.) или виждам с най-добрите ми приятели в продължение на месец, защото го правих със съотборниците ми от тренировките. А те не са типа хора, с които можеш да излезеш, когато си поискаш, защото нямаха свободно време като мен. Та, заради тея тренировки се отдалечих доста от най-добрите ми приятели само за 1 месец.
Почна да ми омръзва по-цял ден да пътувам от родния ми град 1 час отиване и 1 час връщане, за да тренирам 3 часа. Еднообразието в този един месец ме дразнеше леко. Исках нещата да са си, както преди и да съм 24/7 навън сред хора. Отписах се от тренировките, за което всички съотборници (освен 2-ма) ме намразиха (правят се, че не ме познават като ме видят). Започнах да звъня на старите си другари пак да излизаме и да сме си тарикати. Да, ама не. Нещата не бяха същите. Преди умираха да излезнем, а сега никой не ме търсеше, някой от тях дори само сийнваха в месинджър. Стоях си в нас 24/7, без да говоря с никой, депресирах се, ревах като женичка, че никой не го интересува за мен и се самообвинявах, че вече не съм тарикат.
Е, нещата се промениха, отново. Започнаха пак да ме търсят, сближихме се, станахме си както преди, даже и още добри фр-та, дето ми звъняха си намерих, само за 1,2 седмици.
Всичко добре, обаче нащата се промениха отново и то станаха 2 пъти по-зле. Училището почна. Аз съм в различно училище от другите. И отново се отдалечихме със всеки един мой приятел, без изключение. Всеки един от старите другари си намери компания от новия си клас. И аз щях да направя същото, но... Се паднах в клас, в който всеки учи по 100 часа на ден и ти говорят само за това коя е планетата с най-близък външен вид до Земята.. Отново сам като куче, вече доста време
Ето така преминава един мой ден в момента (когато не съм на училище (то и да съм си е същото)). Събуждам се. Гледам си тела в леглото 30 мин. Рева като женичка как всъщност на никой не му пука за мен още 30 мин. Ям. Пак лежа. Играя на компютъра сам (защото няма с кой), уж да се отдалеча от реалността и да разпусна, но след 5 мин. осъзнавам как допреди 2 месеца играх с приятели и се кефих. Спирам да играя на компа, щото се депресирам още повече. Гледам си телефона, като виждам, че никой не ми е писал от 1 месец и се депресирам още повече. Ям. Пускам ТВ да гледам някой мач и разбирам, че допреди 2 месеца играх с мач с приятелите ми, а сега няма с кой. Евентуално излизам сам навън, заради майка ми, която вече започва да се притеснява (с причина), осъзнавам че допреди два месеца не ми се налагаше да излизам сам, защото все си намирах човек. Прибирам се. Ям. Гледам си телефона и разбирам, че все още никой не ми е писал. Вече започнах даже да си лягам да спя и много рано, защото ми дойде в повече и исках дните ми да минават по-бързо, за да завърша и да се махна от родния ми град, да отида другаде и да си намеря друга компания.
Но все пак има доста време.. Вече усещам, че изпитвам трудност при говорене с всеки, дори с хората от семейството ми, не исках да споделям, затворих се. Първа го забеляза майка ми и започна по цял ден да ме разпитва как така изведнъж съм останал сам (нещо, което и аз не мога да обесня). По цял ден ме караше да се обаждам на някой и да излизам.. Но винаги никой не ми вдигаше.. Незнам какво толко направих. Гарантирам, че не съм направил нищо.
Та, искам един съвет как да си намеря отново компания като се има в предвид, че в училище няма много свестени хора, защото изкарах добър БАЛ на матурите и отидох в доста странен клас, ама аз съм си виновен, от тренировките ме мразят всички, освен двама, който не са от този тип хора, с който излизаш, защото и те тренират по 5 часа на ден и ходят на училище, че вече бавно почвам да ставам антисоциалнен. Вече от време на време намирам за трудно да говоря с хора навън без да направя обстановката кринджи. А и нямам пари за колело, че да тръгна да обикалям с него и да се залепям по познати. Ако имах пари бих го нарпавил. Направо незнам какво ще правя това лято и другото и по другото.. Моля за идеи
