Запознанство на МОМЧЕ с родителите на МОМИЧЕТО

  • 4 897
  • 27
Здравейте!Не знам дали съм улучила точния раздел за темата,но искрено се надявам за съвет. Simple Smile
Аз съм момиче на 18г. Искам да  споделя  че ,от доста време ме мъчи една мисъл и не мога да взема решение какво действие да предприема ,а трябва да го направя възможно най-скоро.
Запознах се с момче,което открих ,че е сродната ми душа,човекът който съм чакала до момента да се появи в живота ми. Той е на 21г. силно вярва ,че  сме един за друг и трябва да сме заедно.Проблема ми е ,че никога не съм споделяла с родителите си толкова лични неща,а те много се интересуват от това да знаят дъщеря им с кого излиза и най-вече за приятеля ѝ. И ме е хванала една ужасна паника ,защото трябва за първи път да запозная нашите с момче.Първо изобщо не знам как ще им го кажа дори,изпитвам  страх от това ,че може да отхвърлят желанието ми и да не ме разберат.Просто си го представям по лош сценарии,че не би се получило както искам и бих се изложила пред момчето ,дори тези мисли ме спират да им кажа изобщо...,а не искам да го разочаровам,нито пък себе си.Той е притеснен дали ще го харесат и не бих искала да се получи неудобна ситуация за всички.

Просто сякаш нямам смелостта да го направя , не знам на какво се дължи това ..
Баща ми е строг по тема -момчета и то е съвсем нормално да е така като има единствена дъщеря ,но сякаш тази негова строгост и предпазливост ме е накарала да се затворя и да не мога да изразя чувствата си пред тях.

Много бих искала всичко да е наред да го харесат и без проблем да сме заедно да му имат доверие,да знаят ,че когато съм с него съм в безопастност  и да не се тревожат. Но съм много притеснена ,защото баща ми е строг и не знам как ще приемат тази новина.Надявам за съвет,защото наистина се чувствам много тревожно ,дори нервно,че няма да ми се получи нищо.
Мислех първо да споделя с майка си или с леля си на шега дори ,че съм си намерила приятел.
И така да се досетят  ,че говоря сериозно,но не знам дали е правилния подход
Бих се радвала за съвет,защото наистина се чувствам много тревожна,притеснена , дори леко нервна.
Виж целия пост
# 1
На 18 си още ученичка и вярвам нямаш намерение  да живееш с момчето от сега.Става дума за едно приятелство и няма по нормално нещо да го познават родителите ти ,да те взема  и изпраща когато излизате навън ,така ще са спокойни една идея в повече.Предупреди ги  и го заведи да се запознаят.Или при някакъв повод го направи-например рожден ден или друг празник,когато излизаш също е възможно да те изведе и се видят за кратко като за първи път.
Напълно в реда на нещата  е младежи да водят приятели в къщи, нататък не смятам за нужно, но първите приятелства стават така-със запознаване.
Виж целия пост
# 2
Баща ми е строг по тема -момчета и то е съвсем нормално да е така като има единствена дъщеря ,но сякаш тази негова строгост и предпазливост ме е накарала да се затворя и да не мога да изразя чувствата си пред тях.
Впечатляващо какъв само-психоанализ си правите точно след като казвате: "Просто сякаш нямам смелостта да го направя , не знам на какво се дължи това .." Май малко пресолихте манджата тук....

Като цяло не разбрах защо изобщо трябва да го запознавате с родителите?
1. Бременна сте от момчето?
2. Имате дата за брак в гражданското?
3. Заминавате за Австралия до месец (купили сте си билетите за самолета вече)?

Не ги запознавайте просто. Problem solved.

Пълнолетна сте, а звучите все едно сте на 12. Това първото момче ли е?

Честно казано съм представял или дори говорил за една единствена жена на родителите си - съпругата ми. Ако искате съвет за нещо по връзката - говорете. Примерно за контрацептиви е добре да се информирате, вероятно по-добре от мама. Иначе представянето на гадже е някаква прелюдия към това родителите да почнат да мислят за съвместно съжителство, внуци, брак. 

Не знам за таткото колко е строг, аз съм много строг татко, редовно тропвам с крак, когато 2 годишното ми иска кекс примерно, а не си е изяла манджичката. И пак по-скоро бих се притеснил ако дъщеря ми е девствена на 18 и търси одобрение от тати кой момък да ѝ откъсне цветенцето. Ако дъщеря ми на 18 води с мен подобни разговори - ще се прережа вените, честна дума. Очаквам не по-малко от обсъждане на предимствата и недостатъците на различните методи за контрацепция (научно обосновани аргументи).

Ама темата е пързалка, нали? Защото е много по-забавно отколкото в тийнфорум да се бъзика човек с мамите и чат пат някой татко. Все едно ние сме вчерашни... A всъщност там накъдето отивате, ние от там се връщаме, както е лафът Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 3
Бг татко,защо ли ми се струва,че дъщеря ти като стане тийн и мнението ти ще се обърне на 180 градуса?
По темата говори с майка си за съвет как да му кажеш.
Виж целия пост
# 4
Бг татко,защо ли ми се струва,че дъщеря ти като стане тийн и мнението ти ще се обърне на 180 градуса?
По темата говори с майка си за съвет как да му кажеш.
Да да, сигурно. Като стане тийн ще замечтая да е целомъдрена поне до 40.

Искам детето ми да е нормално момиче. И да бъде себе си, със самочувствие и увереност. Ако си говори с мен и успея да я образовам и да предотвратя някоя глупост - супер. Ако не - ще се научи от грешките си, а аз да съм жив и здрав ще съм там да ударя едно рамо.

Смотаните и залупени "строги" татковци - да ги запознават направо с внучето, няма какво да морят гаджетата с "представяния". С моя тъст много хубаво си се разбираме, също и с тъщата, хич не им цепя басма и има и уважение, и си имаме приказката, особено с тъста. Ама не съм бил и пикльо на 20 като сме се запознавали.

Не знам каква функция могат да имат двама родители под чаршафите на младо момче и момиче на 18 и 21. Да си живеят живота младите - кога, ако не сега?
Виж целия пост
# 5
Аз съм отгледана от родители с мнение много подобно на твоето.Може би,защото са лекари,не знам,но никога не е имало теми табу при нас.Винаги съм можела да говоря и с двамата за всичко,но бяха и строги с мен.По сексуалните въпроси получавах професионално мнение и обяснения,а не родителска истерия.И да са се притеснявали са го криели много добре.Няма да забравя как на 16 за първи път щях да празнувам НГ с компания.Тогава на вратата,докато ме изпращаха с пожелания за приятно изкарване и с торбите продоволсвен материал,баща ми ми пъхна кутийка с презервативи в ръката.На скунфузно-изненаданият ми поглед отвърна,че ако съм решила не може да ме спре,но може да ми напомни за отговорността към мен и партньора.Сигурно и за това не бързах,не знам.Обаче са искали да знаят за момчето,с което излизам.И не, не са ми се пъхали между чаршафите.
Има едно голямо НО-Колко родители мислят така?За жалост болшинството не говорят с децата си по такива теми,било от някакъв насаден срам ,или от безразличие.
Виж целия пост
# 6
Сподели първо с майка си.
Виж целия пост
# 7
Кажи на майка си, че имаш приятел. Обясни ѝ че се чувстваш добре с него и се разбирате много добре. След това следи реакция ѝ. В началото може да не ти обърне особено внимание, но след време ще започне да се интересува, като види че не е само за седмица-две. А може и много да те изненада и да се вълнува. Тя ще ти каже кога и как да кажеш на баща си. Не си мисли най-лошия вариант. На 18 си. Решиш ли, отиваш и казваш. Вашите няма да те изядът.
Виж целия пост
# 8
Сподели с майка си, може дори да я запознаеш с момчето някъде навън. Може и "случайна" среща да организираш, ако и той е притеснителен като теб.
А майка ти вече ще прецени кога и как да каже на баща ти. Не е нужно ти да го уведомяваш официално.  Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Просто кажи на майка си, че излизаш с някого. Споменавай го в разговори от типа " излизам, ще се видя с еди кой си", "отивам на парти с еди кой си", "днес пих кафе с въпросния", споделяш нещо в тази връзка, правиш няколко коментара за него, ще свикнат с "присъствието" му и в един момент ще ги запознаеш.
Нищо страшно и фатално няма в цялата работа.
Виж целия пост
# 10
Не знам какви сте вие хора. Аз лично, като дете, пък и по-голяма, съм казвала винаги на родителите си , с кой и къде отивам. Не знам, някак си го приемам за нормално те да знаят с какъв човек съм излезнала и да знаят кой да търсят, ако нещо стане. Ще очаквам същото и от децата си. Както идват на гости приятелки и ги познавам, така и приятелите. Аз не го водя като бъдещият ми ненагледен съпруг, а като приятелче с което излизам. Това за мен е оптимален вариант. Да влезне да ме изчака, докато се оправя, не е нужно на вечеря да се кани, но хората с които живея да му видят муцуната.
Виж целия пост
# 11
Скрит текст:
Не знам какви сте вие хора. Аз лично, като дете, пък и по-голяма, съм казвала винаги на родителите си , с кой и къде отивам. Не знам, някак си го приемам за нормално те да знаят с какъв човек съм излезнала и да знаят кой да търсят, ако нещо стане. Ще очаквам същото и от децата си. Както идват на гости приятелки и ги познавам, така и приятелите. Аз не го водя като бъдещият ми ненагледен съпруг, а като приятелче с което излизам. Това за мен е оптимален вариант. Да влезне да ме изчака, докато се оправя, не е нужно на вечеря да се кани, но хората с които живея да му видят муцуната.

мда, и аз така. то пък чудо голямо станало - 18-годишното момиче си има гадже Wink
Виж целия пост
# 12
Според мен, сподели първо с майка си, а после и с баща си, че излизаш с някого. Те, като родители, е нормално да искат да знаят дали си имаш приятел. Но самото запознаване не виждам защо е толкова наложително. Изчакай да видиш как ще се развият нещата и тогава ги запознавай.
Виж целия пост
# 13
Не знам какви сте вие хора. Аз лично, като дете, пък и по-голяма, съм казвала винаги на родителите си , с кой и къде отивам. Не знам, някак си го приемам за нормално те да знаят с какъв човек съм излезнала и да знаят кой да търсят, ако нещо стане. Ще очаквам същото и от децата си. Както идват на гости приятелки и ги познавам, така и приятелите. Аз не го водя като бъдещият ми ненагледен съпруг, а като приятелче с което излизам. Това за мен е оптимален вариант. Да влезне да ме изчака, докато се оправя, не е нужно на вечеря да се кани, но хората с които живея да му видят муцуната.
Зависи от родителите. Ако са като описаните от elfito 9000 - чудесно. Моите не са били, бяха (и още са) доста задръстени в това отношение. Не бих казал строги, просто задръстени. Последното нещо, което съм си говорил с тях за интимни отношения, беше към 9-10 години или дори по-рано,когато попитах майка си какво става ако на мъжа му се допикае по време на секс. Жената беше като гръмната и с половин уста отговори "ами отива и пикае". Някъде по това време вече не виждах смисъл да споделям и за приятели. Просто не бяха адекватни. Брат ми споделяше за гаджетата си и беше много досаден (той е доста по-голям от мен, така че съм се образовал в детайлите като много малък донякъде от неговия опит, донякъде от порно списанията му). На фона на всичко това някъде като бях на 16-17г., в най-дивия пубертет, пиех и се биех като казак, точно тогава решиха да ми дадат някаква образователна книжка от типа на д-р Рут или не помня какво беше, но се попиках от смях.

Това не значи, че не съм имал нужда да поговоря и че не са можели да ми помогнат със съвет (ако бяха адекватни), но това е положението. Който колкото си може толкова. Между другото имал съм гаджета и дори просто приятелки с подобни свръх-предпазващи мами, които са ми звънели на моя телефон (без дори да ги познавам лично, дъщеричката го е дала) да питат защо дъщеря им не вдига. И това за пълнолетни момичета на 19-20г. Много лошо впечатление ми направи. Какво очакват да чуят, ако се е случило нещо? Ами в момента сме в спешното - блъсна я кола, много извинявайте? Или "звъннете малко по-късно, че в момента я насилвам"? Малоумно е. Нищо не можеш да направиш. Какво като знаеш или си мислиш, че знаеш с кого е и какъв е той? Загубена е подобна битка в момента, в който родителят почне да я води по такъв начин. Каквото е успял да предаде на детето си като отговорност и самосъзнание - това е. И ако има проблем - трябва да звъни първо на полицията/линейката, чак после на мен. Сещам се за онова тийнейджърче, което оказа първа помощ на някакъв тролейбусен шофьор и го спаси. Докато другите се почесваха... И живее в дом детето. Не знам какъв е точният баланс между самостоятелност и контрол, между това да го оставиш да се учи от грешките си и да се опиташ да му дадеш някакви знания, но със сигурност има такъв баланс и той не е моделът с контролирането от страна на мама или строгия тати с кого излизала.

Иначе в днешно време всеки iphone има GPS локализация за семейството, предполагам че и другите вече имат или ако нямат - скоро ще имат. Има и разни гривни, глупости.... За хора, които са едно семейство и делят един покрив ми се струва повече от нормално. Докато порастне детето ми ще има същото нещо и за физиологични показатели като пулс, сърдечен ритъм и т.н. И privacy mode разбира се, за да не те следят кога стигаш до оргазъм през телефона. Но пак казвам - това са неща за успокоение на родителите, че имат някакъв контрол, докато реално нямат никакъв. Всичко е превенция и образоване на детето докато е време (10-11-12? в днешно време по-скоро 10 май)
Виж целия пост
# 14
ХЕХЕЕЕЕ интересна тема, вече минах по този път и бях в същото положение, с много строги родители ... Първо, гаджето с което бях на 18 отдавна съм го забравила, нищо ,че си мислех че това ще е бащата на децата ми ... КОлкото и да не ти се вярва има голяма вероятност това да не е мъжа на живота ти, живота е пред вас не си слагай похлупак на главата . Запознай го с вашите за да са спокойни с кой излизаш , но преди това разкажи на тях за него и на него за тях накратко... След което се отпусни и се наслаждавай на връзката си  , помни , не е важно да го обикнат, строгите бащи обикват гаджето ти тогава , когато те преценят , не насилвай нещата отпусни се и си представи запознанството им като нещо нормално ... глътни нещо за кураж и успех !! След време ще се смееш за какво си се вайкала
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия