Здравейте мами и татковци.Направо ще започна с историята си
Самотна майка съм.Преди 2 години се запознах с един човек онлайн.Оказа се,че живее в чужбина със семейството си .От БГ са.Няма деца,не е бил женен.По бързата процедура се видяхме на живо,харесахме се и след един месец заминах при него.Почнах работа.Започнахме да се караме за щяло и нещяло и предимно за пари.Разбрах и ,че ме е лъгал за доста неща,но не това е темата ми.Прибрах се миналата година в БГ защото положението беше зле.Постоянна намеса от страна на сестра му и майка му.Я косъм бил паднал в банята,я не съм видяла и избърсала двете прашинки от пипер по плота...Върнах се у дома и стоях 2 месеца.Подържахме връзка и постоянно ми обясняваше,че много съжалява,но са му семейство и нищо не може да направи.Каза,че всичко се е променило и нищо няма да бъде така както е било.И аз колко ли ми трябваше,хванах самолета и пак в обратна посока.Започнах нова работа.Уж нещата бяха ОК.Пак си имаше спречквания,но в рамките на нормалното.Решихме лятото да ходим в БГ и да взема сина си при нас.И тук настана адът земен.Той започна
постоянно да търси кусури в детето.Защо не го слуша,защо не изпълнява,много съм го глезила,бил постоянно за полата ми.А това беше и стрес за едно 7 годишно дете.Без език,ново училище,нов човек...Отделно и детето започна да прави на инат и не възприемаше от нищо.Създаваше се едно напрежение във въздуха,което ако с игла го докоснеш ще се взриви.Кулминацията дойде снощи.След последния скандал за едни кирливи слънчеви очила (защо сина ми ги пипал след като му се кажело "не") се разкрещяхме доста.Дойде майка му и ми вика "Ти не усещаш ли,че е време да си отиваш?"Казах и ,че бях си взела билет,но точно те ме молеха да остана и парите заминаха.На което тя взе една стъклена бутилка и ми посегна с нея.Запазих самообладание.Само се усмихнах.Хванало я било яд,че съм се усмихнала и ми удари шамар и ми одра окото.Хванах я и й се развиках зверската и и казах,че нито ме храни нито ме гледа за да ме удря.Не й отвърнах,не паднах ниско колкото нея.Сина й се развика,тя започна да ме моли,да реве..Аз изгубих самообладание грабнах детето и излязохме навън.Щях да се обаждам на полицията,но се спрях само заради детето си и заради законите,който са ужасно строги спрямо родителството.Знам!Лоша майка съм за това,което позволих да се случи.И ако заслужавам наказание от съдбата,нека го получа.Стегнах си куфара и ще си заминавам вдруги ден.Приятеля ми ме защити вчера,пред майка си.Направи я на нищо...но знаете майка му е.Всички ще се оправят след 2 дена.Той ме моли да оставам тук.Детето имало училище,аз работа,живеели сме що годе добре..Но искам да ви попитам вие бихте ли дали втори шанс за десети път ,ако бяхте на мое място?Няма шанс да се изнесем само тримата,защото нямаме 1 стотинка спестена.А тук наемите са безбожни.Моля не ме съдете.80 % от мен казва -тръгвай си веднага,но има едни 20 които не ми дават мира.Искам да бъда категорична и да съм 100% ясна със себе си.Просто искам един малък съвет.Благодаря предварително.Спокоен ден
Виж целия пост
Самотна майка съм.Преди 2 години се запознах с един човек онлайн.Оказа се,че живее в чужбина със семейството си .От БГ са.Няма деца,не е бил женен.По бързата процедура се видяхме на живо,харесахме се и след един месец заминах при него.Почнах работа.Започнахме да се караме за щяло и нещяло и предимно за пари.Разбрах и ,че ме е лъгал за доста неща,но не това е темата ми.Прибрах се миналата година в БГ защото положението беше зле.Постоянна намеса от страна на сестра му и майка му.Я косъм бил паднал в банята,я не съм видяла и избърсала двете прашинки от пипер по плота...Върнах се у дома и стоях 2 месеца.Подържахме връзка и постоянно ми обясняваше,че много съжалява,но са му семейство и нищо не може да направи.Каза,че всичко се е променило и нищо няма да бъде така както е било.И аз колко ли ми трябваше,хванах самолета и пак в обратна посока.Започнах нова работа.Уж нещата бяха ОК.Пак си имаше спречквания,но в рамките на нормалното.Решихме лятото да ходим в БГ и да взема сина си при нас.И тук настана адът земен.Той започна
постоянно да търси кусури в детето.Защо не го слуша,защо не изпълнява,много съм го глезила,бил постоянно за полата ми.А това беше и стрес за едно 7 годишно дете.Без език,ново училище,нов човек...Отделно и детето започна да прави на инат и не възприемаше от нищо.Създаваше се едно напрежение във въздуха,което ако с игла го докоснеш ще се взриви.Кулминацията дойде снощи.След последния скандал за едни кирливи слънчеви очила (защо сина ми ги пипал след като му се кажело "не") се разкрещяхме доста.Дойде майка му и ми вика "Ти не усещаш ли,че е време да си отиваш?"Казах и ,че бях си взела билет,но точно те ме молеха да остана и парите заминаха.На което тя взе една стъклена бутилка и ми посегна с нея.Запазих самообладание.Само се усмихнах.Хванало я било яд,че съм се усмихнала и ми удари шамар и ми одра окото.Хванах я и й се развиках зверската и и казах,че нито ме храни нито ме гледа за да ме удря.Не й отвърнах,не паднах ниско колкото нея.Сина й се развика,тя започна да ме моли,да реве..Аз изгубих самообладание грабнах детето и излязохме навън.Щях да се обаждам на полицията,но се спрях само заради детето си и заради законите,който са ужасно строги спрямо родителството.Знам!Лоша майка съм за това,което позволих да се случи.И ако заслужавам наказание от съдбата,нека го получа.Стегнах си куфара и ще си заминавам вдруги ден.Приятеля ми ме защити вчера,пред майка си.Направи я на нищо...но знаете майка му е.Всички ще се оправят след 2 дена.Той ме моли да оставам тук.Детето имало училище,аз работа,живеели сме що годе добре..Но искам да ви попитам вие бихте ли дали втори шанс за десети път ,ако бяхте на мое място?Няма шанс да се изнесем само тримата,защото нямаме 1 стотинка спестена.А тук наемите са безбожни.Моля не ме съдете.80 % от мен казва -тръгвай си веднага,но има едни 20 които не ми дават мира.Искам да бъда категорична и да съм 100% ясна със себе си.Просто искам един малък съвет.Благодаря предварително.Спокоен ден
