2019г. на есен на училище?

Не разбрах защо толкова бързате? Оставете детето да си играе, а не да учи уроци. Ваши амбиции ли гоните?

Благодаря на всички включили се в дискусията! Виждам че може да е от полза и на други родители с подобна дилема. Извинявам се, че изчезнах, но попрекарахме някои вируси последните 2 седмици...

Доколкото разбрах в 3та група(т.е. 1ва предучилищна) удостоверение може да се изкара, но не и в нашата "детска градина", която очевидно е без сертификат, и технически не могат да ни дадат въпросното удостоверение. Опция беше да го прехвърлят към 4та група т.е. 2ра предучилищна(към тяхното училище, за което са сертифицирани) ... Но честно казано подхода и маниера на ръководството започва да ме вбесява и не ми се занимава с тях...

В крайна сметка решихме, че стои опция да го запишем в 1ви клас към едно така да се каже "алтернативно" училище, където адаптацията да се случи по-плавно и където не изискват безумното удостоверение. Освен това очаквам, че там ще имат и доста игри и занимания "на зелено" в двора им. Така бих била по-спокойна и от гледна точка на безопасността. Предстои ни среща с директора следващата седмица, дано очакванията ми се оправдаят.

Принципно съм съгласна, че като цяло дечицата на 7г. (1г.+ си е дълъг период в развитието на едно дете) вероятно са по-зрели емоционално.

Аз лично бях на 6 и половина когато започнах училище и не съм имала драма. Чувствах се добре и на място в училище. По наше време нямаше предучилищни занимания, доколкото помня. В първи клас учехме руски език и доста от предметите ни бяха на руски, но се справяхме добре. Малко се оплитахме с някои от руските буквички, но това беше 1вата година.

Забравих да споделя мнението на една начална учителка с доста голям стаж, че 6 годишните се справят по-добре в 1ви клас от 7 годишните. Ето повод за размисъл...

И да отговоря на това хапливо питане ;Р

Да, разбира се че гоня свои амбиции, а именно да следя за развитието и интересите на детето си, да му осигурявам достъп до това, от което се интересува, и най-вече да не спъвам развитието му. Ако иска да пише, да смята и да чете защо да го бавя още 1 година?! Освен с конструкторите, пъзелите, рисуването и всички други типични занимания, както и игрите навън той се забавлява много, като пише дълги текстове, които събира и сгъва в импровизирани книжки, прочете вече 3 книги (с кратки текстове), чете почти без да срича, смята като второкласник, рови и си прочита по някой любопитен факт в детски енциклопедии и т.н.
Както бях писала в първоначалния си пост, просто си го влече да се занимава и няма търпение да започне училище, и да се запише на курс по роботика )) Та така, ако има вариант да е в не много строга учебна среда ми се струва, че 1ви клас за такъв любопитко ще си е голям купон От друга страна, ако го забавя още година и половина какво ще учи в 1ви клас?! Сигурно ще му бъде скучно и най-вероятно ще разваля дисциплината...

Ако детето е емоционално готово няма никакво значение на колко години е, а това вие виждате най-добре. Вие сте се насочили към демократичното ли? Доколкото знам там ще успяват да поддържат това му любопитство без да загуби интерес към учението, което се случва в някакъв етап в системата на МОН. Поздравления за смелостта!

Пролетта на 2017 имахме големи драми с това удостоверение! Чак и тест прави малкия! А аз обикалях като състезател от градината, в едно училище, та второ, та трето. Директорките в градинката и едно от училищата луда ме направиха. 
В крайна сметка, в 144 въобще не ни го искаха пустото удостоверение! Пуснах една молба, приеха го и това беше!

Честно казано не го намирам особено  зрял емоционално, но все пак има близо година до тогава... Ще работим в тази посока. За първи път чувам за демократичното, аз имам предвид Изток в Панчарево.


Имате късмет, ако 144то ви е по район. Ние сме в район Младост също, аз съм възпитаник на 125то, но нямаме шанс нито за едното нито за другото, а не ми се иска да се примиря с кварталното ни училище. Бихте ли споделила как организирахте теста самосиндикално?

Въз основа на моя опит ще кажа, че ето тук се крие отговорът на въпроса ви. При сина ми има доста голяма разлика между интелектуалното и емоциалното съзравяне и забавянето на емоциалното съзряване му/ни създава сериозни трудности в училище. Детето може да е любознателно, да смята като компютър и да пише, но проблемът (поне нашият) е, че в училище тези неща се правят в определен момент, определен формат и определено количество, а не когато, както и където на детето му харесва. Синът ми е на 6 години и 2 месеца и няма проблем да напише домашните, дори по английски, който му е по-слабият език и съответно леко омразен, проблемът е да седне и да се съсредоточи. За работа, която той свършва за 15 минути, ни трябват около 15 минути кандардисване да седне и поне половин час да я свърши, защото като реши да седне, започва: гладен съм, жаден съм, а може ли да си говорим за нещо друго, уморен съм, спи ми се, боли ме ръката....

Ще ви дам един много показателен пример, евентуално можете да се опитате да го приложите към вашето дете, за да видите резултата. Отиваме заедно да купуваме раница, тетрадки и други пособия за българското училище, за да може детето да си избере. Говорим две седмици подред за това - как ще отидем, каква раница иска, какви тетрадки, несесер и прочие. И той - да, добре, искам раница с Реал Мадрид и т.н., и т.н. Съвсем конкретни желание. Още от вратата детето съзря разни играчки, които бяха на другия край, залепи се за тях и тотално забрави за какво сме дошли. Като го извиках да пробва и избира, отговорът беше: ''Не искам, купи ми, каквото решиш. Аз искам една количка Хот уийлс''.

И все пак, вие най-добре си познавате детето и можете да прецените кое е най-доброто за него! Успех!

Моето дете сега стана на 6 години и е абсолютно готов да е ученик. Първо, че може с часове да седи на едно място и да рисува, пише или разглежда книги. Второ, че сам се сеща, че има домашни и събота и неделя сяда да си ги напише. Отделно има сериозни интереси свързани с училището, а аз като позабравила историята и географията, не мога да му ги задоволя изцяло. Изобщо не споделям мнението, че децата на 6 не са емоционално съзрели - зависи си от конкретното дете. Моят син ще тръгне на училище на 7 години, защото е роден ноември, но ако беше роден в началото на годината, изобщо нямаше да се замисля. Аз и двете ми сестри сме тръгнали на 6 г. (а сме родени в средата на годината) и определено не сме имали никакви затруднения в училище, даже обратното.

Темата ми е интересна, защото второто ми дете е родено март и от сега планирам да тръгне на 6,5 годишна възраст. Естествено, че ако видя, че има някакви проблеми няма да напирам, но пък да губи една година, защото щял да играе повече - това не го разбирам. Те са като предучилищна в момента - учат доста и не спят, подготвят ги сериозно за първи клас.

Дано и в училище ентусиазмът на детенцето се запази. Ще се радвам да споделите как върви при вас. Не знам защо, но се чувствам леко уплашена в какъв клас ще попадне моето при каква учителка, че той малко чувствителен си пада.

И аз имам подобни страхове, защото и моето дете е много чувствително. Всъщност това ми е основното притеснение, на каква учителка ще попадне и клас ще попадне.

Вярно е, че психическата зрялост на всяко дете е различна.  Лейди, на времето (доколкото си спомням) шестгодишните бяха в отделни класове, а в моето училище имаха и легла (двуетажни, виждаха се от прозорците). Т.е децата са били сред връстници, а и разликите във възрастта са били в рамките на шест месеца. (Само родените до 30.06 тръгваха на 6г). За разликите в програмата да не говорим. Това, че детето ти дълго се заседява на едно място е добре, но не е показателно, тъй като в училище ще трябва да го прави по задължение - в определено време и да се занимава с определени от друг неща, да спазва дисциплина и правила. Склонността да спазва правилата и да изпълнява неща, които не са му интересни или дори и да са, в точно определен от друг момент и с определена от друг продължителност са показателни.   А и с психическата зрялост идва и умението да се кооперират и да решават конфликти. Дъщеря ми в момента е втори клас, тръгна на 7 навършени години. В класа нямат шестгодишно, но на всички им се играе и въпреки, че не са от най-натоварените (като чета второкласната тема), домашните не са никак малко. А ако се добавят и допълнителни занимания съвсем не остава време за игра. Това е една от причините да се колебая и аз да пусна сина си на 6,6 години на училище. Плавният преход вече го няма. Миналата година още на първата родителска среща класната обяви край на игрите. Ама не е край. Затова и момченцата (те съзряват малко по-късно) се гонят, боричкат, закачат и играят. Дъщеря ми е на занималня, а тази година са и втора смяна, т.е занималнята е преди училище. Така ги организира учителката, че и домашните да са написани, а и време за игра и отдих да има. Тъй като са с нулев час всеки ден, а това краде 50 минути от занималнята. Времето за храна е и време да поиграят на двора (след стола). Само в лошо време са вътре и гледат телевизия (15-20 минути).
А иначе браво на детето за ентусиазма, дано го запази и в истинското училище.

Едно време наистина спяхме в училище (първи клас), по-точно лежахме, на никой не му се спеше. Но в класа имахме и доста 7 годишни деца и ако трябва да съм съвсем честна, 6 годишните се справяха по-добре, по мои спомени. Вероятно и затова родителите им са ги пуснали по-рано на училище.

Наясно съм, че е твърде вероятно детето да не е толкова ентусиазирано като тръгне на училище, но няма как, той така или иначе ще тръгна на 7 г. , не мога да отлагам в неговия случай. Брат му ми е дерта, защото го глася да тръгва на 6,5 години, а може изобщо да не е готов. Най-много да кара предучилищна 2 пъти, защото в момента не е в групата на наборите си, а на по-големите деца. Просто моят опит е такъв и за момента съм взела това решение, пък ако се наложи - ще го променя.

По-вероятно е да са тръгнали на шест, защото не е имало кой да ги гледа. Моят случай беше такъв - тръгнах на 6 години и 3 месеца, родена съм в средата на юни, защото у дома нямаше кой да ме гледа, а според наредбата в градината вече не можеха да ме вземат. Имахме някакви легла, но за спане и дума не ставаше, а и не в това е проблемът на 6-годишните. В класа ми не бяхме само 6-годишни - повечето ми съученици бяха година или повече по-големи от мен. Докрая останах най-малката в класа. Майка ми и до ден-днешен (след 33 години) отчита пускането ми на училище като изключителна грешка. Не че не съм се оправила, но...

За сметка на това семейният фолклор изобилства с мои изказвания от този период. Ще ви кажа любимото ми, та да се посмеете: Другарката Коцева (мир на праха й!) беше изключителен човек, учител с призвание, каквито вече няма, и доста строга. Майка ми идва да ме прибера и другарката започва да обяснява как нищо не знам, нищо не мога и много боса са ме пуснали на училище. Прибираме се после у дома и аз питам майка ми: ''Мамо, ама защо другарката Коцева каза, че ме пускате боса на училище, след като вуйчо толкова хубави обувки ми носи от Германия?!'' И още няколко такива изказвания.

Лек ден, момичета!