УСПЯЛ ли е мъжът до вас?

Валентина, комплименти за темата! стана ми малко тъжно, че пак има хора сред нас, които възприемат постингите като хвалене...
Научете се да се радвате за успехите на другите! толкова ли е трудно?

Как възприемам аз мъжът до мен? Той е лекар - доста тежка професия, особено за семейство. Костваше ми много усилия да свикна с безбройните дежурства и с факта, че практически винаги е на разположение. телефонът звъни непрекъснато - няма ден или нощ. Успял е, да! първо, защото работи това, което обича с цялото си сърце. Научих се да не ревнувам, а просто да намеря моето място в неговото ежедневие. отличен лекар е и за всичките години, в които работи, не успя да се корумпира, да се комерсиализира... имали сме много трудни моменти, в които с мъка ме е питал дали да не се откаже и да започне друга работа... Въпросът беше измъчен, с чувство за вина, че не печели почти нищо... Мислех дълго и накрая му казах, че ще се опитам да направя всичко възможно, за да продължи да работи това, което е неговото призвание. така и стана! и когато усещах, че се комплексира, съм се опитвала да правя чудеса, за да си възвърне самочувствието като мъж!
Най-ценното е, че е човек, че подхожда спрямо всеки пациент индивидуално, че не претупва нещата... Признавам, че понякога не съм била доволна, че звъни на пациенти от собствения си телефон - просто за да ги пита как се чувстват... Когато ми е отговарял - съм чувствала само и единствено срам...
Успял е не само заради това, че е отличен специалист, но и поради факта, че не спира да чете и да се развива!
Пожелавам същото и на всички вас - да бъдете удовлетворени и да се радвате от успехите на човека до вас, да бъдете до него в неуспехите, които неизбежно се случват!

Ламьо, все едно си отговорила вместо мен
И при нас положението е почти същото. Без нощните дежурства, но работи до късно, събота и неделя все някой пациент ще се намери...
 
Но и аз се обучавам на търпение и разбиране. Защото виждам, че професията му доставя огромно удоволствие и се чувства удовлетворен от нея и хората го обичат и са му благодарни, че им помага.
Един дядо веднъж се сащиса, защото мъжа ми му се обадил да го попита как е. Дядото каза, че вече е сигурен, че все още има истински хора. Може би това е моментът, в който се почувствах най-горда от това, което върши.
Не мога да кажа още дали е успял, защото е твърде млад.
Но в професията си печели уважението и признанието на хората, а в личния живот за мен най-голямото признание за успеха е, че създадохме и опазваме до ден днешен връзка, която започна, когато бяхме още деца
Надявам се след 20г. той да се чувства успял. Това е най-важното.

не е успял- в смисъла който влагате.... директор и с висока заплата примерно... но пък съм си доволна от него и си го обичам ... парите и положението не са най-важни...познавам хора, които изкарват много повече от него, но не бих го сменила за нито един от тях...важно е как се отнася към теб, към близките ви и към децата ви...

за мен успехът не е свързан с парите... В България не винаги парите са добра оценка за труда и качествата на даден човек, за съжаление

Смея да кажа, че с мъжа ми успяваме заедно и съответно сме еднакво успели  Бизнесът ни е общ (и двамата сме шефове  ). Дали се чувства успял може да каже само самият той, това, което аз мисля е, че предстоят още много неща, в които да успяваме заедно. 

Абе, мацки, вие да не сте се сбрали все силиконови певачици, я, признайте бързо. С тия ваши
cуперпреуспели мъже... Моят пък е горд с мен и с моите успехи, това му е успехът на него.

 успехът / неуспехът се оценяват в най-тъжния момент, когато се прави разносметка за целия жизнен път на човека. Знам, например, колко много е постигнал моят мъж. Но също така знам, колко повече иска да направи. Погледнато отстрани - едва ли може повече да се желае. Но винаги може. Повече, по - добро, по - ... всякакво. Затова съм сигурна, че на този въпрос той би дал отговор "не"...
[/quote]

 Много точно казано.

Ц, някой от нас работят с главата си, представяш ли си? Хем не пеят, хем взимат успели пичове 

Да, успял е
- да бъде най-милият съпруг;
- най-обичаният баща;
- най-уважаваният зет;
- обичан син;
- уважаван професионалист;
- да ни глези и задоволява прищявките ни, когато има възможност
- да прави така, че тази възможност да е постоянна
Така, че е успял и в личен, и в професионален план

аз се омъжих направо за успял мъж , така де, беше си изградил вече кариерата преди мен да срещне, сега вече е на върха - професор е, няма повече накъде да расте.
иначе има млада жена и  хубави деца. а, пропуснах - нямам силиконец, грам даже
. иска ми се малко да си повдигна бюста, ама много ще ми станат пластиките. ще ме гледа такава .

Преди известно време получи покана да участва в  инициативата "Български Великден" за т.нар. успели българи в чужбина. Тогава озадачено ме попита "Аз успял ли съм?" Позачудихме се, не можахме много да схванем смисъла, и си я подкарахме пак както си знаем - по живо, здраво, и щастливо.