да ви попитам

Аз даже мисля, че когато са по-малки повече спят и имаш повече време, трудното идва, когато трябва да ги занимаваш с нещо

Ами оставям я в стаята и си върша работата по другите стаи. Ако се разплаче я чувам и отивам да видя има ли проблем, ако не я изчаквам малко да се успокои сама....общо взето се старая да я приуча да си седи и самичка.

Вече почнах да влизам в час, в началото ми беше голяма какафония  

Аз и съпругът ми отглеждаме сами АЛИСИА от нейното раждане до днес. Той ходи на работа, а ние сме у дома двечките. Когато е будна се занимавам с нея, говорим си , правим гимнастика, масажи, разглеждаме играчките, пеем, разхождаме се.
Когато спи готвя, пера и гладя. Съпругът ми като е у дома я извежда на разходка, а аз чистя. Една баба българка твърди, че по чиста къща не е виждала, а съпугът ми не пропуска да ме хвали, че се справям отлично със всичко.
Навярно е така.
Липсва ми само ПС и Нета, но за това време само вечер, след като АЛИ заспи. Иначе всичкото ми време е посветено на нея. Аз толкова много я исках, че сега не ми се отделя от нея.  

Сега имам време за всичко даже на моменти/като няма интернет/ се чудя какво да правя. Горе долу режима е:
6 ядене и спане до 9 после тоалета на ббо и папане в 12 папане в три пак и тогава полягвам до 6 когато като се наяде и до банята в 8.30 успявам да сгтвя, изгладя и т.н. Така беше до скоро. Сега единственото което се  променило е че спя следобед когато има колики или в 12 или в 15 илив 18 защото се гушваме и като се затоплим спинкаме и двамата. Имам време даже и гости да посрещаме в петък и събота. Но бебо е скрит на втория етаж и не се притеснявам нито от цигарен дим, нито от това че трябва да се събуват. Дано не ме порицае някой ама като имаме бебе да се изолираме ли от най-близките си приятели ли? Откакто съм вкъщи всеки петък и събота имаме гости. Засега се оправяме сами от първия ден вкъщи. Имаме една баба но смятам да не и ползваме услугите засега. Идва радва се малко на бебо и си отива и да ти кажа ми  супер спокойно.
Опитвам се да те успокоя защото и мен преди много ме тормозеше това дали ще се справим двамата с тати сами, но ето че успяваме и то прекрасно. Дори това, че съм със секцио и всички ми викаха о, ще титрябва помощ на всяка цена. Глупости всичко е както ти го искаш и както го направиш сам. Трудно ми е къпането но не защото нещо ме боли, азащото го къпем в стаята и единия държи бебо другия полива и мие. Но и това се наложи да правя няколко пъти сама и това направих/е малко се измъчихме с бебо, защото се плъзга във ваната дори и с пелената/ ама няма страшно. Зависи ти как искаш и как си го направиш. Единствено те съветвам, поспивай два часа следобед и ще имаш време и сили за всичко. Е зависи и от бебо разбира се ...

Ами в началото е много трудно, после ... пак си е трудно, но посвикваш   . Първите три месеца на нас ни бяха кошмар, малкият имаше непрекъснати, ужасни колики и беше постоянно на ръце. Нито спахме, нито ядяхме като хората (хем нашият тати си беше взел един месец отпуска да помага). Честно казано не мога да си представя как сме се оправяли, особено като татето тръгна пак на работа, кога съм готвела, чистела, гладела, изварявала шишета - просто не знам... После като попреминаха коликите, нещата се подобриха. Синчето не искаше да стои само, но го местех при мен, в шезлонга. Аз шетах, той ме гледаше или спинкаше... свиква се, влизаш в един ритъм и така. Е, не винаги е подредено и спретната (даже рядко е така), хапваме някакви манджи тип "аламинут"   , ама караме някак си. Зависи от бебчето, има по-спокойни бебенца, тогава е лесно. Но дори и да е "по-бясно" отрочето, пак се намира начин. Не се стряскай   !

Значи ние я мерихме като беше на 15 дена и не знам дали всички кантари са такива дето ги мерят, но този беше много непостоянен, а и Лори мърдаше та не знам до колко е точен. Та тогава беше точно преди хранене и доктора я измери с 50г, че е по-лека, отколкото последния ден в болницата. Каза ни, че е много вероятно да е била спаднала още от тогава, а сега вече да е започнала да се стабилизира. Аз като я гледам, все ми се струва, че е качила мъничко, ама знам ли  
Иначе после направихме едно частично пробно кърмене и за 10 мин. изсука 65г., а после си досука още. Смятам, че й стига вече кърмата (тогава се колебаех), защото си суче доста, а и често връща. Наистина си е магия това кърмене.
Абе вярвам, че и аз ще се справям, никога не се давам лесно    

Здравей,да ти кажа и аз.От първия ден сме си самички,за една седмица влязох в крачка,НО след като разкарах всички,уж помагачи.Без тях е много по лесно.Късмет

Когато си самичка успяваш да се организираш по-добре. Бебо след време ще има горе долу някакъв режим и ще имаш време дори и да влизаш в нета. Ние сме сами от първия ден. Само понякога идва бабата да изглади, но това се случва мнооооооооооого рядко.

Ами общо взето е точно така.Честно да ви призная много повече се ядосвам на подреждачите и редачите в нас, отколкото да им се радвам на помощта.Мога да изпиша какви адски мъки и обърквации ми причиниха те с добрите си намерения и това писание да стане по-дълго от роман, но с две думи-изобщо не можем вече да си намерим дрехите,не знаят как се ползват повечето препарати,издраскаха ми повечето тигани,разместиха ми вещите в шкафовете, смениха местата на някои мебели по тяхна преценка,обувките бидеха прибрани на невероятни места,изпъстриха ми кщата сс всевъзможни постелчета и парцалчета,всяка баба ползва парлична гъбка,парчалче за прах.. и в резултат на това на мивката има поне 10 подобни нещица,не мога да си намеря лекции,книги,изчезна ми ножичката за нокти, и ключовете от дома/НАМЕРИХ ГИ В ШКАФА С ОТВЕРКИТЕ СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО/...И, май се поотплеснах.В момента се чувствам много по- спокойна,когато бабите подреждачки и редачки ги няма.Някакси успявам да се организирам доста по-добре.Малко трудна се справям все още с готвенето, но татето помага-вечер той готви.Е, понеже не е голям готвач, винаги ядем едно и също-пържени пържоли или бркани яйца/казвам го това, защото никога през живота си не се е занимавал с кулинарство,та направо ие надобрял с тия две манджи/.DА докато той готви мога изгладя нещичко/хубавото на бебешките неща е, че не са големи колкото един чаршаф, та става доста бързичко/,да погледам телевизия,да мина с парцал и прахосмукачка/а често татито ни помага за прахосмекачката/.
С две думи човек може да се справи и сам, и ще го направи по-добре.
Но ако все пак има кой да помогне малко, трябва много внимателно да се следи как помагача се намества в твоя живот.Например полезно когато идват да носят по някой буркан с любимата ти манджа/подчертавам-не да я приготнвят у вас/;могат да изгладят прането/най добре бебешкото пране ти да си го гладиш, защото е приятно, а те да се заемат с прането за "нормални хора";да минат с прахосмукачка и парцал пода/без бърсане на прах, за да не ти унищожат подредбата по шкафовете/;да измият чиниите/да им се обрне специално внимание на препаратите и уредите като гби телове и т.н., които могат да използват.Ако придирят да правят и други неща, нека да е с твое знание, иначе -НЕ.
Така че,споко!Всичко разбира се много зависи от бебето, обаче не се притеснявай, просто в началото ще ти се струва , че не можеш да успееш с нищо, но всичко в крайна сметка си идва на мястото.И влизаш във форма.
Извинете, ако см ви досадила, но се надявам да бъда полезна!
Успех!

Ох,болната ми тема .Ние в началото бяхме добре,спяхме си редовно ,а сега-никакво спане през деня,само нощем...Абсурд е да се справя с къщата през деня,нашата госпожица държи постоянно да ме вижда,затова върша почти всичко вечер-като се върне тати