Тормоз на работното място

А Защо просто не наричаш нещата с истинските им имена?

Да събереш колектив настроен срещу теб /пък било то и от 3-ма/ и  да инициираш такъв подобен разговор хич не е умна идея. Ще се подкрепят и ще те нападнат, независимо дали има или няма шеф там.

Подобна конфронтация и разговор се прави един по един. Като почни с най-малко агресивния. Инициираш спокоен разговор, попитай какво става и защо така те нападат, къде грешиш.

Ти страдаш от случващото се, но не винаги ти си причината. Може да се чувстват те застрашени за работата си или да са привързани към човека, който е бил на твоето място. Или път тарторите там са си гадняри и целият климат е такъв.

Никога не тръгвай с рогата напред. Не започвай с ВИЕ ТАКА И ТАКА, а питай къде АЗ ГРЕША И КАКВО ДА ПРОМЕНЯ. Не се втелявай в нападките и посочените грешки, а гледай реакции, слушай случайни коментари и прецени къде реално е проблема. Бъди гъвкава и ги изненадай.

Да напускаш на този етап според мен е рано. Въобще не знаеш защо този колектив не те приема и дали е колективно мнение или някой вдига повече валянка.

Бях в същата ситуация, в периода 2011-2013. Почнах директно след обучението  в малък екип , предимно състоящ се от жени. Всички около 20 години по възрастни от мен, аз тогава на 27, и чужденка, те около 50 годишни. Още в началото едната колежка ме взе на зъб. От чиста проба ревност, понеже аз поех обекти и задачи, за които преди тя се грижеше и й бяха проблемни, а на мен ми идеха отръки и хората (ние работим с хора , клиенти) почти всеки ден почнаха да ме хвалят. Нещо което на нея до преди това не й се беше случило. Освен това се сприятелих с колежка, която й беше приятелка и на нея- това не й хареса. ПОчна да говори зад гърба ми, че са ме наели само заради добрият ми външен вид, да създава умишлено грешки, които уж са мои и нямаше как да докажа, че не са. Като имах нови идеи даже ги представяше за свои- и когато един път се осмелих да кажа че идеята е всъщност от мен получих като отговор от нея :"Ние тук работим в екип и идеите са взаимни- ако искаш лаври за себе си тук си на грешното място!"-самата тя обаче не пропускаше да казва пред шефа всеки път, че идеите са нейни. Тя тогава толкова много неща си позволи, не мога да ги опиша тук- и да, първата ми реакция беше да напусна, но се сетих през какви трудности минах за това място, с колко неща се преборих, и на практика колко важно за мен е да остана- сама с дете в чужбина без възможност за връщане, тогава още нямах кола, а детето ми беше малко, ходеше на детска градина по цял ден и никаква подкрепа от никъде, а работата хубава  и доходна , с много удобства и на крачка разстояние.  И си казах- Росице, не води войни, които не можеш да спечелиш, като не можеш да победиш един враг, направи го съюзник... И  взех друго решение. Стиснах зъби и каквото и да ми струваше, взех да реагирам спокойно на всяка нейна глупост. Не се противях , колкото по-зла ставаше, толкова повече внимание й обръщах, и бях винаги на страната компромиса. През това време се постарах да работя толкова, че да стана полезна във всеки отдел, и да няма дейност , която да не мога, дотолкова, че в някои отдели предприятието буквално да зависи от мен. Отнемах й понякога задачи, за да й е по- лесно. И когато тя сама видя (отне поне още 1-2 години!), че мога и знам много неща , не се плаша от работа и може по -скоро да съм й в помощ,  нещата се обърнаха. Тя е от типът хора, ако ти е враг, бягай далече, но ако ти е приятел, ти е приятел до край. И до ден днешен си работя тук- нещата се оправиха, и с днешна дата сме страхотен екип, помагаме си и даже се майтапим за онова време.В последствие тази жена ми помага на няколко пъти, и затова съм й простила всичко..Отне ми обаче години, много тайно проляти сълзи и късане на нерви, но в моят случай работата си струваше.
Затова, внимателна преценка, и после план на действие. Реакция трябва да има, да- но каква реакция си струва, всеки път зависи много от обстоятелствата. Помисли и действай!

Не съм чела отговорите,които са ви дали,надявам се да не се повтарям.

Вашите колеги не са ли също под шапката на прекия ви ръководител-ако да- говорете с него, защото той е длъжен да изчисти тази ситуация.

Самият факт,че големи хора се държат непрофесионално на работа,отново е проблем на вашия ръководител.

С две думи-ако този човек не съумее да вземе нещата в ръце и да помогне,махнете се. За мен е изключително важно мениджъра,за когото работиш-от него зависи атмосфера,отношение между колеги и прочие. Ако той не успее да овладее ситуацията,бих се махнала.

Имах такива колеги, напуснах, не се издържаше. Имах и такива, с които се разбирах и които останаха там и ми казаха, че положението не се е променило особено. Просто има хора, които са си зли по природа, не можеш да се бориш с тях, загуба на време и енергия. Мнението ми е, че им е малко работата на такива.
Когато има конфликт между колеги, обикновено шефовете не се месят, въпреки че за мен това си е мениджърски проблем, ако се отразява на работата.
Зависи от отношенията ти с прекия ти ръководител - ако те подкрепя, остани. Ако не, напусни или намери начин да решиш проблема. Защото и на новото място може да има такива, навсякъде са.

Реших да напиша един "update", така да се каже, за тези, които са си направили труда да ми отговорят или просто се интересуват от развитието на историята. Говорих с колегите, но без присъствието на шеф, както първоначално мислих. Ефектът е още по-тежка работна атмосфера. Мисля, че просто ще напусна, няма смисъл да упорствам. Лошото е, че се отказах от друга работа, която вървеше на добре, само и само да се пробвам на тази, т.е ще се окаже, че са сменени 2 раб места за кратък период, което може да се окаже пагубно, но както се казва "риск печели, риск, губи".

Взеха да се ядат още повече с теб ли?Разговаряй с  шефа обясни му ситуацията най лесно е да напуснеш.

Като виждаш, че с колегите на тази не върви, защо отказваш друга работа, не мога да си го обясня.

Отказах се от друга работа (отказах се, не в смисъл, че отказах предложение, а че напуснах работа на ТД), преди да имам представа, какви ще са ми отношенията с колегите на тази.

Да, няма как да напусна без да разговарям.

Може да се пробваш да се върнеш на старата работа. Понякога проработва.

Ясно. Мислех, че си имал предложение от друго място.
Опитай се да се върнеш на старата работа.

Аз лично на стара работа не бих се върнал. Особено ако съм напуснал за да надграждам,това означава крачка назад и се губи смисъла на цялото това напускане, започване на нова работа.

На твое място бих се държала хладно и бих си гледала работата, т. е. мнението ви няма никакво значение за мен и вие не съществувате. На моменти остро и високомерно, ако трябва. На мен самата острото и високомерното много ми се получават, хах. И млада, и неопитна бях, но на никого не позволявах да се държи неуважително с мен. Имаше някаква песен - respect is the name of the game, respect yourself and you'll never miss the aim... И без излишни емоции, от това файда няма.

Аз лично не бих търпяла такъв колектив, освен ако нямам друг избор.
Обаче и не бих напуснала, без да съм намерила друго място.
Случвало ми се е веднъж да попадна в кофти колектив (и пак не беше чак толкова неприятен като описания). Обаче там се оказа, че няма и кой знае какво развитие за мен.
Потърпях малко, докато си намеря нова работа и напуснах. Никога не съм съжалявала.