Как заобичахте спорта?

Това са пълни глупости, не е нужно да тренираш за да не си дебел. Изобщо не обичам спорт, във фитнес повече от 10 минути не мога да стоя. Единственото което обичам е да карам колело, но се случва рядко.
Не съм 100 кг, а само 62, 166см, и не се ограничавам с яденето, но не прекалявам. А да и обичам да ходя пеш, мога да мина 6,7 км без проблем, ако не изляза поне за 40 минути навън ще полудея.
Тая мания по фитнеса аз не я разбирам, ама вие си спортувайте. Всеки си има виждане по въпроса.

Започнах да спортувам късно, на 15 г. Бях едричка тийнейджърка и  един ден с ужас и срам установих, че нямам грам физическа сила, за да практикувам хобито, което тогава ми беше на дневен ред.
Първият ми опит за спорт беше бягането. В началото  на лятната ваканция едва изминавах няколкостотин метра. В края на лятото имах напредък, чувствах се силна, визуално започнах да се променям и това ме мотивира да продължа. Тогава нямаше кой да ме посъветва как да си променя хранителните навици. Добрите резултати дойдоха доста по-късно. Сега,  в края на 30-те, изглеждам много по-добре, отколкото на 15-20 г.
През годините съм пробвала различни видове физическо натоварване и към момента смея да кажа, че това, което ми доставя удоволствие, са бягането, кондиционните тренировки и карането на велосипед.
Фитнесът с уреди ми е досаден. Пилатес, фитбол и тае-бо също. Народни танци, няма такава тъпотия, честно!

Нека не категоризираме различните занимания като "тъпотия". Достатъчно е да кажем, че не ни хресва и толкова. Подобни изказвания са меко казано ограничени.

Нека всеки се чувства свободен да харесва и да не харесва определени занимания. Не е нужно да подскачаме като ощипани, защото някой е категоризирал хобито ни като "тъпотия". Пък нека изглежда ограничено.

И аз към хората, които мразят спорта. Не просто не ми доставя удоволствие, а като мъчение ми действа. В резултат на това изглеждям зле, чувствам се зле, защото съм лакома и с ужасни хранителни навици. Обичам да ям и да се тъпча.. Ужасно тъпо е, ама е факт. И цял живат съм се тъпкала...
До скоро, обаче работех тежка физическа работа и прехвърлянето на към тон стоки на ден ми вършеше работа поне да не стана 100 кг. Сега обаче съм в къщи с едно 3г хлапе по цял ден и усещам, че ако не се вкарам в релси ще се разболея скоро. Почнаха да се обаждат стави, кости... Тук ми се схване, там ми прещраква.... И съвсем тъпо ми става. И почнах да намалям яденето. Поне като не изразходвам енергията да не я трупам. За сега посвалих 2-3 кг., но ми трябват поне още 10, че да стане положението поносимо - 169 см на 79 кг... И не ми се мърда от вкъщи - имам фитнес през булеварда, ама не ми се мърда и ме е шубе да питам как става номера. На близо има културен дом - танци обичам, ама няма кой да ме заведе за ръчичка да пробвам.

През годините съм ходила на фитнес - не ми харесва, на танци - става, в къщи съм пробвала Тае бо - не ми харесва, тук във форума в една група влизах за домашни тренировки пак - не ставам... и това си е.
Ще си умра дебела, гладна и нещастна. Рационалното в мен осъзнава, че трябва да направя нещо за себе си, но това само ме напряга и ме прави тъжна. Не ми е кеф, че го правя, а става на сила...

Дайте някой съвет как да се самонаритам и да спра да се тръшкам, че ми иде да си забия някой тупаник.....

Най-трудно е да направиш първата крачка. След това започва да става по-лесно. Осъзнаваш, че не искаш да прекараш живота си гладна, дебела и нещастна, това е добре. Просто се стегни и отиди на фитнес, танци или каквото ти харесва. Още повече, че са на 2 крачки от дома ти.
Отидеш ли няколко пъти, ще започне да ти става навик. След това сама ще прецениш дали това занимание е за теб или да си потърсиш друго.
Не поставиш ли сама началото, няма кой да го направи вместо теб или специално да те заведе.
Получи се малко по-директен пост, но с най-добри намерения. Успех!

Преди ходех на аеробика, защото обичам музиката и има инструктор, който да ме подръчква - иначе съм си мързеливичка и дори в училището ме мързеше много по време на физическото, въпреки че съм била винаги много слаба. Ходех на аеробика много години, имахме си постоянна група, заедно с треньорката се срещахме 1 час преди тренировката с мои приятелки и си правехме мохабета и си пиехме кафето заедно, след това отивахме в залата за аеробика. Понякога кафето го оставяхме за след това. После обаче животът ми се промени, преместих се на друго място и все не можех да си намеря нещо подходящо.

След доста години постепенно напълнях, правих опити да отслабна и да почна нещо отново,  походих на друга аеробика, но треньорката не ми харесваше, не усещаше ритъма и изоставаше от него или избързваше, което за мен убива цялото удоволствие от танца. После ходих малко на зумба, но нямах достъатъчно стимул да ходя сама и спрях. Накрая започнах да ходя на група за отслабване, където първата част е нещо като лекция за здравословно хранене, разглеждаме различни групи храни, кое е полезно, кое не и как да направим така, че да се храним с удоволствие, но без да натрупваме излишни калории - и втората част е тренировка. Всеки път е различно, понякога е спин група (велосипеди), друг път е фитнес, но пак с инструктор, който има различна програма всеки път, трети път е на кръгова тренировка и др. п.  Сама ми е скучно и не съм мотивирана.

Групата е постоянна, много готина, включих и мъжа ми, но е само веднъж в седмицата, което е недостатъчно. В началото ми се виждаше непостижимо да тренирам повече от веднъж в седмицата.  После постепенно почнах да пробвам всички други групи в спортния център. Първо добавихме йога два пъти в седмицата - открих, че това е голямата ми любов. Иска ми се да ходя на и тай чи, но нямам подходяща група, защото мога да ходя само вечер. Ходя в събота на високоинтензивна тренировка, защото е само половин час, но ни изваждат душата и въпреки че е много изморително, знам, че ми е полезно и след това се чувствам много уморена, но добре. Понякога сменяме с вдигане на тежести пак с инструктор, което също намирам за много полезно, защото си поддържам мускулите така. Всичките ми тренировки са с инструктор, защото иначе нямам воля сама да се занимавам и просто нищо не правя. Като има треньор да ни окуражава, да ни подръчква, ми е по-добре. Ходя и на аква флоу, нещо като аеробика във вода, но на дълбокото, така че освен движенията на аеробика, трябва да се задържаме на повърхността, както тези от синхронното плуване. Него най-често го пропускам, обикновено когато ми е по-натоварена седмицата.

За мен за да не се отказвам, са важни няколко неща - да харесвам това, което правя, да имам инструктор, който да ме подръчква и да ходя с някого - ако имам уговорена среща да ходя с някого, ходя, защото съм обещала да се видим там. Стигна ли дотам, вече е лесно. А след тренировка, дори и да съм много уморена, съм забелязала, че настроението ми винаги е по-добро - това са си химични процеси, които не зависят от мен, тялото произвежда ендорфини при тренировката. Йогата ми е най-готина, защото това е времето за мен - час и половина вечер, когато мога да се откъсна от работното си ежедневие и ми е полезно и за тялото и за ума. Отслабването си върви, но то не ми е основното. Чувствам се много по-жизнена и по във форма. Когато нищо не правех и пълнеех или бях на диети, вечно нямах енергия за нищо и всяко движение ми беше станало трудно, сега е друго. Освен това, когато съм на тренировка, не седя вкъщи да ям, а правя нещо полезно за себе си.

В групата имаме майки с деца, някои ходят с децата си на тренировки, подбират това, което е подходящо за тях, а други уговарят някой да гледа децата, за да имат те възможност за тренировка. Казват, че това е част от времето за тях самите, с малко дете не остава много такова време.

Различни хора,различни начини за тренировка и нахъсване.Аз самата нямам нужда от нахъсване да отида да тичам,но някои мои приятелки ако нямат час с приятелка за фитнес,не стават от дивана.На мен лично ми е по-добре да тичам сама.Нямам време да се уговарям 3 дена предварително кога ще отидем да тичаме.С дете,времето ми е ограничено и разкъсано.Обикновено рано сутрин тренирам,след като заведа детето на училище.А приятелките ми,не мога да ги вдигна толкова рано от сън,хеле пък за тренировка.Повечето са свободни след 17 часа,а аз пък тогава съм сама с детето и пишем домашни.Изобщо не можем да се засечем.Когато бях студентка имах повече време,и за излизане,и за безцелно шляене по магазините,и за тренировки.Една от причините да зарежа фитнеса,и да тренирам на открито е причината-нямане на време.Редовно се засичах с момичета,отишли не да тренират,а да си говорят.Направят няколко повторения на уреда за крака и си останат там да си говорят.А на мен времето ми е разчетено до минути и нямам време да чакам по половин час,някой от уредите да се освободи,че да си довърша тренировката.Сега ми е супер-влизам сутрин в парка малко след 8,няма кой да ми стои на главата и говори,не ми заемат уредите.Тичам, и се отправям за прибиране без излишно моткане.Нямам нужда някой да ме води за ръчичка или нахъсва да тренирам.Като студентка,точно по този начин чаках ту тази колежка,ту втората да се накани да се запишем на фитнес,ту един колега дето само си мечтаеше да направи бицепси и да сваля мацки с тесен потник .Разбрах,че ако аз не отида сама,никой,никога няма да дойде и да ме заведе да ми пази страха или срама.Накрая на рожденния си ден,си самоподарих карта за фитнес и тръгнах.Сама!После само ме питаха,как така не ме е срам да правя упражнения с куп мъже покрай мен(в зората на фитнес залите,жените бяха кът все още).Еми ей така.Ако бях чакала някоя приятелка да дойде с мен,осъзнавам,че нямаше да тръгна на фитнес изобщо.Беше ми писнало от обещания и чакане някоя приятелка да се накани да тръгне.Затова и сега не обичам компаниите.Тичам сама и така ми е най-добре

Занимавам се доста сериозно с бягане, ходя и на силови в зала при треньор. Но основно ми е бягането. Бягам всеки ден и включвам разнообразни тренировки - интервали, дълги леки бягания, планинско бягане, денивелации, темпови, леки паркови, малко стадион... Просто никога целта ми не е била да отслабвам или да изглеждам еди как си. Мотивирам се от спортни постижения, резултати на състезания, да се чувствам по-бърза, по-издръжлива, по-силна... Промяната във външния вид и тонуса си идва така или иначе, но това ми е бонус.

В момента съм с грип и не мога да бягам и ми е едно смотано... цели 3 дни не съм тренирала.

Мога да бъда компания и мотиватор за София-център. Иначе -прочетете книгата "Силата на навиците". Дава добра отправна точка как се формират и променят навиците.

    Съвсем скоро разбрах, че спортуването е здраве. Спортът укрепва стави, мускули и ни прави по-жизнени и здрави.

Съвсем сериозно препоръчвам да изгледаш някой от първите сезони на Biggest Loser,  в които треньор е още Джилиан Майкълс. Бива я много в мотивацията. Самите резултати на участниците също действат мотивиращо.

За мен тренировките са част от ежедневието, нещо като миенето на зъби. Всяка вечер (пет пъти в седмицата) връзвам маратонките  и започвам да тренирам в къщи. Има различни тренировки, за различно ниво на физическа подготовка. За начинаещи, които не обичат спорта, препоръчвам тренировките на Денис Остин, има ги в ютуб. Някои от тях са като танци и са забавни, но изморяват.

Започвам да си мисля лично за себе си, че след тренировка наистина се усеща едно чувство на удовлетворение. Сякаш си успял и наистина можеш всичко. Точно тогава се чувствам някак истински спокойна. Може би трябва да започна да гледам на тренировките по подобен начин.

До преди две години, реално някак успявах да изглеждам ОК без спорт. След което, взех, че напълнях с цели 14 кг, появиха ми се и здравословни проблеми. Обичам, не обичам, взех да правя упражнения вкъщи. Не знам дали обичам спорта, но обичам резултатите, обичам тонуса и силата, които придобих за нула време. Радвам се, че и здравето се подобрява. Спортът е средство за мен, не цел.

Мисля, че  разковничето е да намериш инструктор, който да те омагьоса.Вече гледам човека, който преподава да има заразяващо позитивно излъчване.Без движение не мога, буквално страдам ако не мога да ходя на любимите си занимания, но и подбирам при кого.