Не искам дете

Единственото лошо в тази работа е, че приятелят ти много иска дете. Това ще доведе или до раздяла, или до твърде голям компромис от страна на единия, което той няма да прости на другия.

Иначе познавам няколко жени, които не искат деца. В наши дни, когато общественият натиск не е толкова голям, си е съвсем в реда на нещата - макар че съм сигурна, че много мами ще те низвергнат тук, защото, видиш ли, това е единственият смисъл на живота, най-голям героизъм да имаш дете. Ами не е. Да си майка не е само да родиш и да се биеш в гърдите, на другите колко им е празен животът. Чувала съм аргументът - майчинството е все едно да се поробиш за следващите 20 години, да спреш да живееш за себе си, да съществуваш единствено за друг човек. Ами - не всеки го иска.И в такъв случай е по-добре да нямаш, отколкото да правиш нещо, което ти докарва паника, вместо най-хубавите чувства. Имам две близки приятелки, които не искат деца. Сега се сещам и за поне 10 двойки на 50+, които нямат деца - ами да ти кажа още са щастливи, че и влюбени. Защо нямат и как са се разбрали на времето - знам само за едните - че тя не е можела а той е искал повече да е с нея, отколкото дете. Много други не са искали, трети са еднополови. Ами животът на всички е бил много интересен и изпълнен с други неща - пътувания, курсове, кариера, излизане вечер, театри, танци, имат много приятели. Организират живота си свободно, без "ремаркета", харчат парите си само за себе си.

Другият риск е, че постоянно ще те гледат странно, сякаш нещо не ти е наред, сякаш си безчувствена, егоистка, лели ще ти дават съвети, че като станеш на 35 ще съжаляваш. Такива жени, за разлика от такива мъже, са стигматизирани. "Никога няма да познаваш тази безусловна любов", "Децата ти дават толкова много", "Ще умреш сама в старческия дом" са редовни приказки, които ще чуваш. Ако някой е бил в старчески дом знае, че е все тая дали имат деца или нямат. И свои, и чужди ще те поучават. Не трябва да приемаш нищо друго обаче, освен уважение към решението ти.

Има и вероятност един ден всичко да се промени, но н прави нещо срещу собствената си интуиция и инстинкт.
Говори с приятеля си.

Ъъъ, само да кажа, че аз родих на 35. Така че, ако съжали, не е късно да се "поправи".

Авторке, стига драматизира. Не си първата, не си последната. И аз не исках до последно. Навих се заради бащата. Сега навлизам в клишетата - обожавам дъщеря си и това, което ми дава тя. Но тия неща ги разбрах не като забременях (за мен деветте месеца бяха голяма досада, едва ги изтраях), не като родих или като видях бебето, а чак като мина втората й годинка и започнахме някак да общуваме. Към този момент тя е всичко на този свят за мен, а с баща й сме в изключително обтегнати отношения и двойка не можем да се наречем.

Казвам това не за да те навивам, в никакъв случай. Просто и аз самата още се чудя на себе си. Но съм реалист и знам, че има хора всякакви. Не ме учудва това, че не искаш деца, както и не изключвам варианта да останеш без такива по свое желание, насила не се става родител. Но седни и го изясни на приятеля си, такова разминаване съсипва двойката. А не е честно да му губиш времето, ако той категорично е на друго мнение.

Да родиш не е задължение, а право. Ти решаваш дали ще се възползваш от него. За мен най лошото е да се ражда под натиск.
Но наистина е добре да бъдеш с мъж, който иска или не иска същото като теб. Ако сте на едно мнение, няма да има проблем.

Имам близка, която не искаше дете. Седемгодишният им брак завърши с развод. Той веднага си намери друга, която му роди дете, а тя е още в търсене. В началото беше в тежка депресия, а сека е на фаза „онзи кретен”.

Спокойно,  и аз, и моята приятелка не искахме деца до преди 1 година. Сега си гледаме бебетата. Аз съм на 30, тя на 33. В последните 3 години бяхме подложени на непрекъснат натиск от родители, роднини, приятели, случайни познати. Най-досадни са вече родилите, които почват да ти изнасят лекции за смисъла на живота и т.н. Или пък укорителните погледи на майка ти и свекърва ти, когато им кажеш, че отиваш на поредната ексурзия и ги молиш да ти гледат котката, която обичаш... като дете 😁 Да не разкавам пък за всички случаи, в които съм наричала котарака „детето ми” и се почва „той е животно, трябва да си родиш истинско дете, дрън дрън, на 100'години си, стара си дрън дрън”
Винаги са ме дразнели хорските деца, да не кажа, че са ми били противни, не съм се училявала, ама хич! То и сега, въпреки че имам дете, пак не се умилявам и ме дразнаят!
Почти всичките ми приятелки родиха много преди мен и все им се чудехме, с моята приятелка как издържат. После бебетата се поучовечиха и видях как вече си общуват дете-родител и чак тогава се изкефих наистина и ми минаа мисли как не било толкова лошо и че и аз искам да го изпитам. Мъжът ми също искаше повече от мен и ме „понатисна” малко докато си правех планове за поредната екскурзия 😁 А и приятелката ми вече беше бременна,'та се навих и аз, поне да сме заедно и в това. Нито опитите ме изкефиха, цялото чудене стана ли, не стана ли.. нито бременността ми беше „уау”, а беше лека бременност... Самото раждане, добре че беше секцио, че хич не исках да чуя да се пъна цял ден и да се мъча.. абе общо взето темерут виждала ли си? 😁 И първите два месеца бебето ревеше нон стоп, идваше ми да се гръмна, буквално! Доста трудно издържах, особено за човек, който не харесва особено деца. Но пък сега честно да си кажа много си обичам малката душичка и всичко давам за нея, не съжалявам, че се реших и чакам с нетърпение моментите, в които ще играе , ще говорим и т.н.
Реши си сама за себе си, как го чувстваш, не се поддавай на натиска на околните, за да.не съжаляваш после и да не стъжниш живота на една невинно дете. Не си първата, нито последната, която няма деца и не иска. Освен това все си мисля, че тия много напористите, обясняващи за смисъл на живота майки са малко лицемерни, но това е друга тема

Вече са ти казали - нормално е да не гориш от мерак за дете и само по себе си това не е проблем. Проблем е за връзката ти.
Но също така и аз не мога да кажа, че съм изгаряла от страст за дете, а мъжът ми пък хептен не понасяше децата. Направихме си бебче, защото е редно, защото ни е време и т.н. Желано бебе беше, но някак ментално желано, не емоционално. Ама стой да видиш като се роди, чудим се как сме могли да живеем без детенце. А мъжът ми как се промени, сега с какъв кравешки поглед се заглежда по чужди момиченца...
В момента "страдаме", че беше доста кратко - годините, когато я гушкахме и ни даваше ръчичка като ходим, отлетяха като миг и вече няма... Сега се надяваме да доживеем внуци.  Бас държа, че и с теб ще е така, когато си родиш.

Ако наистина не искаш дете,не го прави.
Аз мисля,че и двамата партньори трябва да имат желание за дете.

Казваш ,,приятеля ми,,.не ,,мъжа ми,,.Така ли го възприемаш?Като приятел,гадже?Той ли е мъжа на живота ти?С него ли виждаш бъдещето си?Защото ако не е,то тогава е нормално да не искаш деца.

На каква възраст си? Ако си малка, почти на никой не му са се искали тогава деца. Възрастта е много важна.

И защо изобщо се сравняваш с хората, които искат, а не могат? Случаите са ви несравними.

Първо, ако жената не иска дете, се замислям какво й липсва. По принцип ако жената е притисната, преуморена, ако има някакви съмнения за мъжа, за ресурсите, нещо отвътре й казва, че не е време за бебе. В сегашния градски живот, с редуване на силно концентрирани моменти на стрес и моменти на забавление, буквално ти се разстройва мисленето и допаминовата система. Пренастроена си на режим "динамична мацка" и не може да си представиш как ще минеш на режим "мамичка".

Самите грижи по бебето са тривиални задачи, учат се за 3 дни максимум. Номерът обаче е в подготовката, психическата настройка. Имам три деца, с първото ранните години ми се сториха адски дълги и трудни, много стресови. След това бях подготвена и въпреки че пак е скучно и трудно, знам, че минава.

И, разбира се, когато вече усетиш, че имаш достатъчно ресурс, и си с правилния мъж, няма нищо лошо да си родиш поне едно. Ако щеш - за да затвориш устата на досадните тетки и да си живееш живота. Мен от момиче ме работят как да имаш дете е ехей, велика работа...ами родих три, за да проверя, не е чак велика, но и не е преживяване, което да пропуснеш с лека ръка. Но трябва да си подготвена психически, да прецениш какво ще загубиш и как да компенсираш загубите.

Един съвет: ако имаш усещане, че си попаднала на писта в работата и развитието, която в следващите 2-3 години ще носи дивиденти за много време напред, не е сега моментът за бебе. Първо се погрижи да се ориентираш в света, да имаш продаваеми знания и умения, да имаш идея какво ще правиш в живота си в дългосрочен план - как ще се връщаш на работа, какво ще доучваш, такива работи. И ако си стъпила на писта, повърви по нея още известно време, не си саботирай работния успех с бебе. Ще се мразиш после.

С първия ми брак искаха бебе доста рано - удържах около 3 години след сватбата. Ако бях родила веднага, щях да съм съвсем буквално с никакъв опит и много трудно начало след това. Та така, кариерата не е всичко, но 2-3-4 години ако дадеш газ ефективно, може да натрупаш ценни елементи за бъдещо развитие.

Детето ще ти попречи в ежедневен план на адски много неща, но ако си психически подготвена, в по-дългосрочен план всичко ще е точно - и работа, и пътувания, и време за нищоправене.

Заробването не е за 20 години, първите пет са най-заробващи и критични, в които няма измъкване, трябва да следиш изкъсо, след това става по-лесно. Няма 20 години да му кусаш в устенцата с лъжичка, да го кърмиш и да му бършеш дупето и да му трепериш на температурата.

Какви точно?
Каквото и да ти напишат, едва ли ще "зацвърчиш" от бързане да ставаш майка...а може и никога да не почувстваш подобна необходимост.
Е, и?
Светът няма да се свърши, защото някоя жена не изпитва желание да се множи....Гледай си живота, радвай му се, пък ако те споходи желание за "бебенце", ще си родиш.
Ама, странни "птици" сме ние, българите....Умрем да се мешаме в чаршафите на другите.

На 22 години си е съвсем нормално да не искаш дете. Особено пък от някакъв 21-годишен, с когото си от октомври т.г. Струва ми се, че си имаш далеч по-належащи проблеми за решаване.

Той на 21 години въобще не е достатъчно зрял,за да бъде баща.
На тези години едва ли има добро образование и стабилна работа,за да е способен да издържа семейство.
И мисля,че въобще не осъзнава каква отговорност е да имаш дете.
Много си права да не искаш деца.На 22 живота е пред теб.

И аз не искам деца на тоя етап и май на никой следващ. Омръзна ми обаче от този обществен натиск и мини лекции на тема Децата са най-важното. Нито ми се жени, нито ми се ражда. Мнението ми е в момента е такова, след няколко години може и да е друго. На 28 съм, ако има значение.

Трябваше да почнеш с това че си на 22 и да не.ни хвърляш в размисли.