Следродилна депресия

просто ти трябва време

Аз след раждането бях в ужасно състояние!!! Раждането ми беше ужасно трудно и травмиращо,в болницата не се държаха добре,у дома като се върнахме не можех да се храня,да спя,не можех дори един душ да си взема като хората,болеше ме супер много главата,корема,гърдите и ужасните шевове които имах не можеш да ходя до тоалетната със седмици! Малкият от както се роди беше с ужасни колики рев рев рев и това е по цял ден и нощ това си беше просто ужасен период цели 4 месеца колики...Не можех да излизам никаде той в колички не стои,в колата с 300 зора,в шезлонги и люлки НЕ само на ръце и това е! Просто имах чувството,че целия свят е против мен,не можех да се зарадвам на това,което ми се случваше просто депресията ме беше обзела до такава степен,че една вечер направих опит за самоубийство,но мъжа ме спря и ме удари жестоко.
Минаха седмици,заключена вътре като в затвор аз с моето ревливо бебе стояхме и се мъчех да го успокоявам от проклетите колики,детенцето ми се късаше да плаче нищо не му помогна нито капки нито чайчета,просто се примирих и това е друг избор нямах.Казах си "как може да се чувствам така та аз съм майка на това малко създание то има ограмна нужда от мен,има нужда просто от Мама! И така започнах да се съвземам хапвах стъбилно мъжът ми да ми е жив и здрав много ми помога той го гледаше аз си поспивах и излизах на чист въздух.Съвзех се и вече се чувствам чудесно малкият е на 6 месеца вече коликите си отидоха,бебчо се смее с глас играе с играчки,радваме му се много.Просто времето най-добре лекува нищо не помага само ти сама ще си помогнеш поспивай си повече,хапвай,радвай се на малката,излизайте и просто приеми,че живота ни с бебе вече е друг!

Тутис, как си сега? Прегръщам те.

Здравей,
Надявам се да е започнало да отшумява.
На мен ми помогна режимът, който имаме с малчо - той сам реши кога ще яде и спи и стига да се придържам към тези часове другото е: сутрин играе сам за 30ина минути, после с майка ми гледа книжки. Следобед слуша песнички и играе развиващи игри. Помолих и другата баба да се включи по малко, за да мога да имам малко време за мен. След като мина шест месеца започнах да се занимавам с хобитата си. Така и родата го вижда, има и време за мен. Помагат разходките, срещи с други деца, спорт и т.н.