Детето не иска да учи

  • 29 368
  • 410
 Здравейте ! Има две стари теми с подобно заглавие, затова реших да пусна нова. Целта е да споделим опит за деца, които не са ученолюбиви и  как се справяте като родители.
 Също така искам да помоля участниците в старите теми да споделят има ли положителна промяна при децата и как са го постигнали.
 Старите теми са :

http://www.bg-mamma.com/?topic=634731

http://www.bg-mamma.com/?topic=966747

Виж целия пост
# 1
Имаме си теми по класове.
Моите и двете не искат да учат в момента. Просто се умориха.
Виж целия пост
# 2
Здравейте!
Аз си мисля, че темата ще бъде полезна на много родители в подобно положение.
Имам две деца, които са коренно различни. При по-голямото - синът ми, който е 6 клас, определено напоследък забелязвам намалено желание да учи. Споделя, че му се играе и има нужда от почивка, което е нормално. Вкъщи му говорим, че трябва първо да си научи и свърши ангажиментите за деня, а след това ще има време и за игра, но не всеки ден се получава.
Той не се впечатлява особено нито от шарени оценки, нито от училищни проекти, чиито срокове може да изпусне. По принцип е много добродушно и позитивно дете, но сякаш му липсва амбиция и отговорност към поставените задачи, особено ако става дума за предмет, който не му е любим.
В момента го водим на позитивен психотерапевт, преди време посещаваше и психолог. Ще видим дали ще има ефект.
Виж целия пост
# 3
Майка съм на две деца. Първото ми дете никога не е ходило на занималня. От първи клас си пишеше домашните само вкъщи. При нужда съм помагала, препитвала. След пети клас е абсолютно самостоятелно и се справя отлично.
 Второто ми дете е вече в четвърти клас. От първи до втори клас  сме минали през занималня, писане на домашните с баба си, работа с частен учител за няколко месеца. Трети клас някак го избутахме заедно, след работа помагах с домашните и учехме. Тази година отново всяка вечер пишем домашни и учим /по 2-3часа/. Ако няма контрол и натиск от моя страна, ще си ходи с ненаписани домашни и няма да погледне учебник. Лошото е че вече се чувствам ужасно уморена.
Виж целия пост
# 4
Дъщерята в момента е 8 клас. Паралелка с английски. Да, учат много, но учителката прекалява с домашните! Снощи бяха 6 големи страници, вкл. писане на съчинение! А днес имаха тест по БЕЛ.
Виж целия пост
# 5
Здравейте. Не съм чела старите теми, но зад нежеланието да учи може да се крият различни неща. Това с претоварването е само едното. Има и други причини:
- детето губи интерес към предмет, който му е скучен/ труден и не го разбира
- мотивация за учене по даден предмет се губи и ако детето не вижда резултат от положения труд. Ако едно дете получава шестици на килограм, а другото за най-дребната грешка е санкционирано това също е причина за демотивация. На мен ми се случи в шести клас, когато на две последователни изпитвания по история (любим предмет) получих пет. Първият път не бях положила големи усилия, но за второто изпитване положих много труд и бях безгрешна, но оценката пак не беше отлична. Тогава си казах, че тези часове учене са безсмислени и спрях да полагам усилия. Резултатът - срив и много ниски оценки.
- детето учи само по предмети, които са му важни по някаква причина - харесва учителя и иска да се представи добре, харесва предмета и иска да задълбочи знанията си, смята, че знанията по този предмет ще са му нужни за в бъдеще.  Предмети, които не са му важни не представляват интерес и не полага усилия по тях. (Характер) Колкото, толкова.
- леки обучителни трудности, които остават прикрити в малките класове стават видими с навлизане на по-сложни я материал. Детето започва да се чувства като изгубено и лесно се демотивира, особено ако се притеснява да сподели, че има трудности и да потърси помощ или среща неразбиране от страна на родители и учители.
- някои деца просто нямат амбиция да са най, най и имат по-обикновени мечти от тези за доктори, мениджъри, ай ти специалисти, юристи... Никой родител не мечтае детето му да е земеделец или дърводелец, водопроводчик или монтьор, но това може да е силата на детето и то да е щастливо и реализирано именно в такава бачкаторска професия.
Сигурно има и други. За тези се сещам на прима виста.
Виж целия пост
# 6
Оставете децата на мира. Колкото и да ги натискате, няма.да.св.превърнат, в това което вие искате. И моята дъщеря не учеше. Чак в.гимназията се амбицира и започна.да.получава отлично оценки. Това е положението. И на мен ми се иска да.стане програмист и да взема.добра заплата, но тя изобщо не ства за.това. Успокояноето е, че има руса коса и лесно може да свали ИТ специалист.
Децата ни се различни от нас и като възможностти и като амбиции. Оставете ги да се развиват сами. На сила нищо добро няма.да.постигнете.
Виж целия пост
# 7
Mama Ru, благодаря!
Monza, съгласна съм с теб!
Искам да кажа, обаче, че ние със съпруга ми болни амбиции към децата нямаме. Нито бутаме сина ни насила да сбъдва наши мечти, нито искаме да става програмист, лекар, адвокат и тн. Мечтаем да стане такъв, какъвто той пожелае и да бъде здрав и щастлив. А междувременно се стараем да възпитаваме в него качества, които ще са му нужни занапред в живота, бъдещата му професия и личен живот. Желанието ни е да възпитаме момче, което да бъде добър, честен и отговорен мъж.
Проблемът с по-късното амбициране в гимназиална възраст е, че не виждам при огромната конкуренция в София той как ще се класира в добра гимназия, за да има време да се осъзнае и да попадне в среда с нормални деца. За мен най-водеща в тази възраст е средата, защото знания се получават всякак, стига човек да иска.
Между другото той и сега е в много добро и желано училище, кандидатства след 4 клас. Не го приеха там, където искаше на 1 желание, но все пак успя да се класира в другото желано училище. Паралелката им е съставена главно от много трудолюбиви и добри деца. В стария му клас нещата в момента са на много по-ниско ниво, за съжаление. Противно на очакванията ни - това първо разочарование в живота му не му подейства амбициращо. Предполагам, че си е въпрос до характер и емоционалност.
Виж целия пост
# 8
Monza, напълно съм съгласна че насила хубост не става! Но в нашето семейство сме на принципа, че всеки има задължения. Така като аз и съпруга ми ходим на работа и осигуряваме благополучието на семейството , така и децата трябва да ходят на училище и да си пишат домашните и учат уроците. За нас е неприемливо детето да ходи на училище за разнообразие, а след това да си "цъка" на телефона или да гледа телевизия. Опитваме се да възпитаме в децата си определени качества като отговорност, дисциплинираност,самостоятелност, планиране на времето и т.н. За нас не е важна оценката, а полагането на усилия и труд. Освен това до четвърти клас има определена база знания, която трябва да я имаш и без която няма как да надграждаш от пети клас нагоре.
Виж целия пост
# 9
Vita, +1. Същото е и у нас.
Виж целия пост
# 10
Базата знания може да бъде наваксана лесно. Когато дъщеря ми беше в трвти или четвърти клас, забелязах, че не знае таблицата за умножение. научи я за няма и месец. Всеки път когато оставах сама.с нея, започвах да я питам:„Колко е това по това?”. С писането новата жена на баща и свърши работа с ежедневни диктовки за един-два месеца. Спомням си. че в пети клас успехът и беше под 5. Дипломата и от гимназията е 5.72, а на матурите имаше 5.84 БЕЛ и 5.91 АЕ.
Конкуренцията за софийските гимназии е голяма, но не само в топ 5 от тях се учи. Дъщеря ми влезе в 32-ро и аз бях доволна. Преподаването и дисциплината бяха на ниво. Не мисля, че отстъпва на Втора англйска например.
Радвайте се, че имате здрави деца. Те ще намерят мястото си в живота.
Виж целия пост
# 11
Благодаря ти,Monza! Явно има светлина в тунела! Thinking
Виж целия пост
# 12
И аз благодаря!
Все това си повтаряме - най-важното е, че е здраво, добродушно и усмихнато дете.
Виж целия пост
# 13
Аз съм с 3 ученика (5, 4 и 1 клас) и като видя, че не върви ученето, т.е. лигавят се, мръщят се, тросват се, просто изчаквам определено време. Случвало се е вечер да заспиват с учебник в ръка, но не ги натискам. По-добре качествено да напишат домашното и да запомнят нещо, отколкото насила и как да е. Ходят с желание на училище.
Виж целия пост
# 14
Скрит текст:
Здравейте. Не съм чела старите теми, но зад нежеланието да учи може да се крият различни неща. Това с претоварването е само едното. Има и други причини:
- детето губи интерес към предмет, който му е скучен/ труден и не го разбира
- мотивация за учене по даден предмет се губи и ако детето не вижда резултат от положения труд. Ако едно дете получава шестици на килограм, а другото за най-дребната грешка е санкционирано това също е причина за демотивация. На мен ми се случи в шести клас, когато на две последователни изпитвания по история (любим предмет) получих пет. Първият път не бях положила големи усилия, но за второто изпитване положих много труд и бях безгрешна, но оценката пак не беше отлична. Тогава си казах, че тези часове учене са безсмислени и спрях да полагам усилия. Резултатът - срив и много ниски оценки.
- детето учи само по предмети, които са му важни по някаква причина - харесва учителя и иска да се представи добре, харесва предмета и иска да задълбочи знанията си, смята, че знанията по този предмет ще са му нужни за в бъдеще.  Предмети, които не са му важни не представляват интерес и не полага усилия по тях. (Характер) Колкото, толкова.
- леки обучителни трудности, които остават прикрити в малките класове стават видими с навлизане на по-сложни я материал. Детето започва да се чувства като изгубено и лесно се демотивира, особено ако се притеснява да сподели, че има трудности и да потърси помощ или среща неразбиране от страна на родители и учители.
- някои деца просто нямат амбиция да са най, най и имат по-обикновени мечти от тези за доктори, мениджъри, ай ти специалисти, юристи...
Никой родител не мечтае детето му да е земеделец или дърводелец, водопроводчик или монтьор, но това може да е силата на детето и то да е щастливо и реализирано именно в такава бачкаторска професия.
Сигурно има и други. За тези се сещам на прима виста.

Много хубав коментар, ама това удебеленото накрая ме отказа да натисна бутончето Полезно, защото просто не вярвам да познаваш мечтите на всички родители... С това изказване зачеркна мечтите на всички бачкатори, харесващи професиите си, чувствайки се доволни от тях, и логично пожелавайки подобно задоволство и на децата си.

А пропо, според мен най-голямата причина за демотивацията за учене на уроци и писане на домашни от децата е в методиката на преподаване и увличане на децата към конкретния предмет в клас... Когато едно дете се върне вкъщи демотивирано и планини да му местиш в опит да го убедиш в противното, успехът е много трудно постижим.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия