Не знам какво се случва

  • 2 481
  • 2
Здравейте. Аз съм жена на 23 години, майка на момиченце на 1,6м и студентка пети курс, специалност право. Нямам проблеми към момента никакви, освен напрежението от предстоящата пета и последна година в университета. В отглеждането на детето ни, не ни помага никой. За 2 седмици 2 пъти ми се случиха нещо като паник атаки- сърцебиене, изтръпване на лицето и крайниците, чувство, че ще припадна всеки момент, трудно заспиване (към 2-3 през ноща заспивам). Вчера вечерта ми беше криво- плач, сърцебиене, нервност. В следствие на това пих СЕДАКУР ФОРТЕ и изслушах една релаксация от една психоложка и заспах в 23:00 часа. Днес си пуснах друг вид релаксация и се чувствам добре от към сърцебиене, но се появи друт "симптом"- необясним плач.
  Преди 5-6 години имах подобни проблеми, когато кандидатствах в университет, само че се появи в следсвие на припадък. Тогава ми беше изписан СТРЕЗАН, а по-късно ЛАЙФ 600 и един сироп на Допелхерц. Правех гърчове тогава и пулса ми се увеличаваше. Устанои се, че е на нервна почва, но го преудолях съвсем сама, след като спрях хапчетата, защото смятах и сега смятам, че не ми помагаха.
  В момента имам лек проблем със свекърва ми и свекъра, които не биха ми направили впечатление, по принцип.
Като самодиагностика бих казала, че напрежението ми идва в повече от всичко, но все пак искам да се справя отново без лекарства. Моля за съвети- имам ли нужда от психолог, опасно ли е състоянието ми и въобще депресия ли е това, какво е?
Благодаря предварително и се извинявам за дългия пост!!!
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Това е основният проблем с всички тревожности - лекарствата запушват някой от симптомите, но той се трансформира в друг. Проблемът е, че не се "лекува" не става виден, самият механизъм на заформяне на телестните симтоми. На състоянието ви би могъл да помогне работа с психотерапевт. Сега ще се опитам да обясня защо и как, макар че ще е малко общо и теоретично.
В следстие ,вероятно на някакви травматизми, сте се научили когато има напрежение или проблем да правите психичните си граници  ригидни. Тоест всички чувства, особено негативните, ги" смитате под килима", не се занимавате с тях и те се нагнетяват и ни в клин ни в ръкав избухват - може да е паник атака, може да е безпричинен плач, може да е всякакъв телесен симптом..
Първото ,което трябва да направите с вашия терапевт е да си намерите начини безопасно да отвеждате навън избухливата смес от емоции. На това му казваме "вентилация"..
След това трябва да се занимаете на спокойствие с ригидността - тоест свръхконтрола, неадекватно ниското самочувствие, страховете. От кога и как се е стигнало до това? Причиненото обикновено е в детството.
Желая ви успех!
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Здравейте, консултирах се с психолог, благодаря за съвета 😊😊😊
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия