За болката - чуждата, нашата, на всички ни

  • 3 798
  • 29
# 15
Много е трудно, но крайно необходимо да се поставя граница. Не мога точно да го обясня. Когато аз водих нашата кампания бях като обсебена. Семейството ми и детето ми останаха на заден план. Всички мои приятели започнаха да се притесняват за мен. В един момент осъзнаваш, че каквото и да направиш има неща, които не зависят от теб. Раздадох се и се ограбих емоционално. Посещавах и психолог. Осъзнах, че не мога да помогна на целия свят. Мъчно ми е, но е факт. Направих каквото можах и то от сърце. Никога няма да потърся сметка за стореното. Осъзнах обаче, че човек трябва да се съхрани и себе си. Може да се сринеш тотално потъвайки в чуждата мъка. Просто не е за всеки. Опитвам се да се щадя, защото може би здравословният егоизъм е необходим. Един психически опустошен човек не е полезен за никого. Това успях да разбера и ми е за урок.  Здравето е най-важното нещо на този свят, затова го пожелавам на всички ви ! Опитвайте се  когато помагате, да поставяйте една тънката граница. Знам, трудно е. От личен опит обаче ви казвам, че е крайно необходимо за чувствителните хора.
Виж целия пост
# 16
Включвам се в благотворителни кампании, работя за мои познати про боно. Радвам се много когато успея да помогна. Не преживявам чак толкова дълбоко чуждата болка, че да се съсипя, но съм щастлива ако с нещо мога да помогна. Приемам философски всичко и се моля моите деца да са живи и здрави, но съм наясно, че това е извън моите желания. Просто знам, че каквото и да правиш не си застрахован от нищо и утре може да си на мястото на всеки един от хората, които молят за помощ. Но пък не го мисля постоянно това за да се съсипя. Днес давам колкото мога, утре ако аз имам нужда от помощ - аз ще моля. Нито съм по-специална, нито по-горда. Докато сме живи ще се борим.
Виж целия пост
# 17
Много е трудно, но крайно необходимо да се поставя граница. Не мога точно да го обясня. Когато аз водих нашата кампания бях като обсебена. Семейството ми и детето ми останаха на заден план. Всички мои приятели започнаха да се притесняват за мен. В един момент осъзнаваш, че каквото и да направиш има неща, които не зависят от теб. Раздадох се и се ограбих емоционално. Посещавах и психолог. Осъзнах, че не мога да помогна на целия свят. Мъчно ми е, но е факт. Направих каквото можах и то от сърце. Никога няма да потърся сметка за стореното. Осъзнах обаче, че човек трябва да се съхрани и себе си. Може да се сринеш тотално потъвайки в чуждата мъка. Просто не е за всеки. Опитвам се да се щадя, защото може би здравословният егоизъм е необходим. Един психически опустошен човек не е полезен за никого. Това успях да разбера и ми е за урок.  Здравето е най-важното нещо на този свят, затова го пожелавам на всички ви ! Опитвайте се  когато помагате, да поставяйте една тънката граница. Знам, трудно е. От личен опит обаче ви казвам, че е крайно необходимо за чувствителните хора.
Не можеш да помогнеш на целия свят, но можеш да промениш света на един човек с помощта си. С мъжа ми избрахме да направим именно това преди около година. Тъй като сме добре материално, взехме решение да спонсорираме дете, за да има шанс да ходи на училище и т.н. Избрах го аз, по рождена дата. Сложила съм нейни снимки у дома, и дъщеря ми казва, че това й е ''сестричка отдалече''. Един ден ще отидем и да я видим, сигурна съм, че срещата ще е много емоционална защото тя си е един вид ''моето момиче''.

Когато мога, участвам и в благотворителните базари, които се организират във ФБ - с някои от организаторите даже сме колеги от СУ или познати. За съжаление, откакто починаха две от дечицата, чиято кауза бях взела най-присърце, и дни наред не можех да изляза от дупката, се опитвам да гледам по-дистанцирано на нещата, да не влагам толкова емоции.
Виж целия пост
# 18
Tаис, това което правите със съпруга ти е достойно за уважение. Радвам се, че има такива хора като вас. Докато се водеше нашата кампания видях, че има и много доброта наоколо .
Но както сте го написали и вие, трябва да гледаме по-философски на нещата и да не влагаме толкова емоция.
Доброто сърце не може да спре да се раздава и да помага Simple Smile Заложено е и не можеш да избягаш. И наистина, докато сме живи ще се борим.
Виж целия пост
# 19
Благодаря, Лолита.
Има наистина много, много добри хора - всеки път когато участвам в някоя от кампаниите за болни деца, си давам сметка колко прекрасни хора има Heart
Виж целия пост
# 20
Таис, моите уважения.

Това са неща, които правят света по-добър. Човек ги прави не за да му се върне, а за да може този, на когото му се е помогнало, да помогне другиму. Получава се верижна реакция.

На мен също ми е било помагано - на тези хора никога няма да мога да върна доброто, но пък аз съм помагала на други хора. Понякога, едно нещо, което за нас изглежда незначително, може да промени всичко за някого.
Виж целия пост
# 21
Много точно казано, OnDiNe. Често съм получавала помощ в трудни моменти от непознати, съответно се старая да помагам, когато мога, без да деля хората на роднини, познати и непознати. Според мен, имаме ли възможност, трябва да помогнем - това единственият начин да държим апатията и безразличието настрана.

В гимназията, преди много, много години, четох Атанас Далчев и бях силно впечатлена от една негова мисъл - дни наред после разсъждавах, помня, че и с майка ми даже го коментирахме (баща ми вече беше починал). До този момент живеех по-скоро с идеята, че човек получи ли добро, трябва да благодари и да го ''върне обратно''. Тогава за първи път ми хрумна, че може би греша и всъщност не е точно така. Копирам въпросния фрагмент на Далчев и коментара за него, от ''Култура". По-добре не мога да го кажа и да искам Simple Smile

Един от фрагментите, който според мен всеки гражданин по нашата планета би трябвало да знае и който по обхватност и значение би могъл да се приеме за единадесета Божа заповед е фрагментът за „Благодарността“. Той гласи:

За това, което сме получили от едни, ние се отплащаме после на други: за полученото от родителите – на децата си, за полученото от учителите – на учениците си, за полученото от близки и познати – на непознати и чужди. Може би така е и необходимо. Доброто по тоя начин се разпространява и напредва с поколенията. Ако ние го връщахме на тия, от които сме го взели, то би тъпчело на едно и също място.

Не мога да не се възхитя на тази толкова чиста и човешка формулировка на благодарността, на цялата така добре синтезирана мъдрост, която лежи в основите на цялата хуманност. Толкова по-знаменателно е, че един български поет дръзва да говори за доброто и за благодарността в един свят, който се командва от законите на омразата, злото и неблагодарността.


http://kultura.bg/web/%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD … 1%87%D0%B5%D0%B2/

Това е в общи линии моето верую, което от тогава насам съм приела. Не твърдя, че е единственото вярно, би било твърде самонадеяно, но аз вярвам и постъпвам по този начин, и възпитавам така дъщеря си.
Виж целия пост
# 22
Прекрасен постинг. Много се радвам, че темата за болката се превърна в тема за закономерността на доброто, благородието и благодарността. Аз пък ще ти отговоря по-малко литературно, но поне за мен също толкова философско - с един дребничък и прост в кавички пример. Когато на 18 започнах следването си в чужбина и понеже нямах финансова помощ от никъде, ми се налагаше във всеки свободен момент да работя и то за малко пари, защото по времето на визите правата ни бяха много ограничени. Както и да е, беше ми много трудно, работех в едно заведение. Всеки ден идваше един неугледен човек - беден прошляк на вид, изглеждаше странно на фона на другите клиенти. Обаче ми оставяше най-големите бакшиши. Пиеше по едно голямо кафе и вместо 1,60 ми даваше между 3 и 5 евро. А на мен ми трябваше всеки цент и това ми значеше адски много - не само заради парите, но заради добрия жест. Просто денят ми ставаше по-хубав. Но винаги ми беше неудобно - защото той явно беше беден. И един ден посмях да го заговоря и да го попитам защо е толкова щедър с мен. Тогава той подхвърли ведро и някак между другото - аз съм безработен и получавам помощи. Понеже имам много свободно време, събирам фасовете от улици, тротоари и паркове. И хората като минават, ми оставят бакшиш. А който получава бакшиш - дава бакшиш, защото знае колко е важно. Това беше един от първите и най-важни уроци, които научих в живота си. Записа се в главата ми като на плоча, а той дори не вложи някаква особена мъдрост в думите си. И знаете ли - винаги се старая да оставям добри бакшиши - по абсолютно същата причина, по същата верига. И знам, че на много хора с тежък живот това им дава много. Simple Smile
Виж целия пост
# 23
И аз така.
Не ми се философства - защо, как и т.н. Такъв е животът, има различни съдби.
Благодарна съм, че съм родена в най-хубавото време от съществуването на човешката раса. Нито аз, нито никое от двете ми деца щяхме да сме живи, ако медицината не беше толкова развита, колкото е в момента. Нещастия е имало винаги, преди са били доста повече всъщност. Битовите условия на великите крале са били по-лоши от тези, в които живее обикновения човек в началото на 21 век.
Виж целия пост
# 24
Прекрасен постинг. Много се радвам, че темата за болката се превърна в тема за закономерността на доброто, благородието и благодарността. Аз пък ще ти отговоря по-малко литературно, но поне за мен също толкова философско - с един дребничък и прост в кавички пример. Когато на 18 започнах следването си в чужбина и понеже нямах финансова помощ от никъде, ми се налагаше във всеки свободен момент да работя и то за малко пари, защото по времето на визите правата ни бяха много ограничени. Както и да е, беше ми много трудно, работех в едно заведение. Всеки ден идваше един неугледен човек - беден прошляк на вид, изглеждаше странно на фона на другите клиенти. Обаче ми оставяше най-големите бакшиши. Пиеше по едно голямо кафе и вместо 1,60 ми даваше между 3 и 5 евро. А на мен ми трябваше всеки цент и това ми значеше адски много - не само заради парите, но заради добрия жест. Просто денят ми ставаше по-хубав. Но винаги ми беше неудобно - защото той явно беше беден. И един ден посмях да го заговоря и да го попитам защо е толкова щедър с мен. Тогава той подхвърли ведро и някак между другото - аз съм безработен и получавам помощи. Понеже имам много свободно време, събирам фасовете от улици, тротоари и паркове. И хората като минават, ми оставят бакшиш. А който получава бакшиш - дава бакшиш, защото знае колко е важно. Това беше един от първите и най-важни уроци, които научих в живота си. Записа се в главата ми като на плоча, а той дори не вложи някаква особена мъдрост в думите си. И знаете ли - винаги се старая да оставям добри бакшиши - по абсолютно същата причина, по същата верига. И знам, че на много хора с тежък живот това им дава много. Simple Smile
OnDiNe, HugHeart
Виж целия пост
# 25
Много ми е мъка, плача, страдам, боли ме адски много, не спя, с дни нямам настроение. Преживявам болката, несъзнателно си  казвам "ами ако ми се случи на мен как ще го преживея". Със сигурност лично аз не знам как да се съхраня. Мъча се да подмина някой зов и не мога трудно ми е, гледам да взема някакво участие. Може да е с малко, но такива са ми възможностите. После следващата и следващата, и следващата, толкова са много Disappointed Relieved. Наскоро за една седмица починаха 3-4 деца, направо бях съкрушена Weary.
Сега имам нова тактика влизам в група или базар, купувам нещо за някаква сума и напускам  групата. Не мога да подмина, но и прекалено тежко ми идва всичкото очакване, болката на родители, на детенцето. Тези деца имат нужда от нас, родителите им са безпомощни.
Водила съм две благотворителни кампании, за щастие децата са добре.
Мисля, че се сещам за кое детенце пишете. Подхвърля се  някакви теории за алтернативно лечение, което изцяло беше съсредоточено върху храненето на детето. Дано да е живо и здраво.
Виж целия пост
# 26
Аз също много се натоварвам, от друга страна се радвам, че когато става дума за пари, хората масово са готови да се отзоват. Често и с друга помощ- отстъпки, транспорт, лекарства и т.н. Радва ме, че все пак хората си помагаме.
Виж целия пост
# 27
Преди години приех присърце една кампания тук във форума

И аз си мисля, че за една точно определена кампания  става въпрос. Точно в нея не съм участвала, защото я забелязах накрая, така и не намерих обяснение.Имаше между съфорумки лек сблъсък, горчива история беше.

Участвала съм в много кампании, било тук, било за хора и деца, които лично познавам. Когато и колкото мога, ще давам. Но някак, гледам да не се задълбочавам в подробностите, защото и за мен е непоносимо.

Работата ми също е свързана с много човешка болка и страдание и с годините вместо да свиквам, взе повече да ме натоварва. Затова ми се иска синът ми да има професия, свързана с радост и веселба.





 

Виж целия пост
# 28
Когато преживяваш чуждата болка като своя, това е емпатия. Аз съм емпат от дете и вече доста години се боря с депресии, тревожности и подобни.
Спрях да гледам телевизия, не се зачитам в подобни статии, не защото не ми пука, а за да се съхраня поне да си изгледам децата. Иначе ставаш празен и неспособен да се справяш с ежедневните неща. На никой не помагаш така
Виж целия пост
# 29
Когато преживяваш чуждата болка като своя, това е емпатия. Аз съм емпат от дете и вече доста години се боря с депресии, тревожности и подобни.
 ...
да, хората със силно развита емпатия не са си най-добрит еприятели на себе си. другите може да профитират.
но емпатия или предпазливост за сене си ? Страх, самозащита? Защото някои се плашат от чужди тежки съдби, защото са напълно наясно, че само късмета им ги дели от тях.
OnDiNe_ много добре . Да, шефа на ФБ  раздавайки милиони , за да си изкара баланса както му изнася не е най-големия филантроп. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия