Детето ми си поема дълбоко въздух сякаш не му достига

  • 4 055
  • 1
Здаревйте,
Синът ми е на 8 години и забелязахме как понякога си поема дълбоко въздух сякаш не му достига. Най -често го прави през устата, но съм го виждала и през носа.
Ходихме на кардиолог, правиха му снимка и на бял дроб нищо не откриха.

Личната лекарка предположи че може да е на психична основа.
Малко повече разяснение:

1. Нощем детето не го први това поемане дълбоко на въздух. Има си и нормален брой дишания. Спи си нормално както преди, понякога бълнува и скърца със зъби.
2. Сутрин сякаш по- рядко го прави.
3. Не можем да кажем дали се уморява по-лесно, поне не е нещо толкова видимо, че да ни направи впечатление.
4. Понякога го прави много рядко, но понякога на всяка минута. Не можем да намерим някаква причина която да сме сигурни че предизвиква по-честото дълбоко поемане на въздух.
5. Когато го прави по-често поне според личната и родителите ми прилича на тик.
6. Мъжът ми каза, че едната вечер докато си е рисувал някакви неща го е правил на всяко 2ро вдишване, той е отворил прозореца и постепенно се намалили, но дали зареди въздуха незнаем...
7. Личната каза да не му привлчаме вниманието към това затова вече не го питаме само наблюдаваме и се притесняваме. В началото го бях попитла, защо прави така той ми каза, че не знае - охлаждал си гърлото..след време пак го питахи той ми каза, че поема въздух обаче част от него оставал тука горе и показа началото на гърдичките си, а другата част си слизала надолу и после тази част която оставала горе излизала с мръстният въздух.
8. Няколко пъти съм го виждала да си движи раменцата в кръгове все едно му са се схванали и ги раздвижва.
9. Той сякаш не обръща внимание на това не му прави впечатление нито се плаши. Знае че сме го водили на лекари за това и те са казали че нищо му няма, но и преди лекарите не го е правил на въпрос да каже мамо нещо ми има или не ми е добре.
9. Имам и клипчета които мога да ви изпратя и на 2та вида по-бързото и по-рядкото. За засга съм успявала да ги пратя само по viber,  защото са големи за по поща.

Малко за детето:
По принцип той е от децата които рядко стоят на 1 място. Общителен е и има приятели. Казва че не обича да ходи на училище и да пише домашни иска да си играе. Не мога да кажа че е отличник но не е и от най-слабите. По трудно му е писане и четене от математиката. Играе много на игри на телефона особенно лятото при бабите.  Има голямо въображение.
Определено съня не му достига, винаги е спял много и сега с това ранно стване е голяма мъка.
Хващали сме го да ни лъже, и като цяло си е нервак.

В момента чакаме 2ро дете и аз имам малко проблеми и трябва да лежа, но не съм в къщи защото сме на 30 мин от София, а ако тръгне раждането трябва бързо да стигна в болница за да пробват да го спрат, така е от 9.11 а от 16.10 до 9.11 лежах в къщи - тогава за първи път забелязахме тези вдишвания но бяха 2,3 на ден. След като личната разбра за това каза е то му е мъчно за майка му и е на психическа основа и спря да мисли дали няма физиологичен проблем, което мен ме побърква от седмици чета в интернет и умирам от страх, че ако не е на психологическа основа нещо много лошо може да му се случи, а и този симптом не изчезва.


След всичко което написах може ли да изкажете предположение дали може да е на психическа основа? Срещали ли сте нещо подобно в практиката си? Бих искала да ви изпратя и клипчетата които имам...

 Аз съм изключително притеснена, защото затруднение в дишането може да симптом на толкова много болести включително диабет, щитовидна железа, бъбреци и дори рак. Само да кажа, че това се случва всеки ден в началото бешее рядко 1-3 пъти на ден сме засичали, но сега това е в пъти по-често може на 30 мин на 10 мин на 1 час или на всяка мин по 2 пъти....
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Това което си мисля от описаното е, че като че ли вие с детето ви взаимно се дарявате с тревожностите си в израз на обич. Той се притеснява за вас, направо го е страх, че по някакъв начин може да ви загуби заради новата ви бременост, вие му връщате с притеснение, че може да го загубите поради някаква страшна болест, идваща от този начин на дишане. Така и двамата знаете и се уверявате, че другия ви обича. Все едно двамата сте скачени съдове, само дето сте се скачили по посока "разболяването".
Най-големият детски страх е да не би родителите да ме изоставя. Като се замисли човек, едно дете ще му е много трудно да оцелее без родителите си, така че този страх може би всячески пази от това.
От това което написах смятам, че е добра идея да поговорите със сина си какво точно си мисли или фантазира относно вашето седене в къщи и новото бебе. След което внимателно да му обясните защо го правите, както и че не смятате да си загубите живота, нито да го напуснете в процеса. Всеки страх е ирационален и реален. Тоест не се опитвайте да давате логични доводи, а се опитайте да му обясните какво чувствате. Същото правило важи и за това, какво да поискате от него - да ви обясни емоциите, които изпитва относно бременността ви и усложненията. Не слагайте етикети на преживяванията му, а си дайте време да ги обмислите. След това се опитайте да направите така, че и двамата да имате спокойствие - вие да се занимавате с износването на бременността, той със своите си занимания, задължения и приятели.
Тъй като написахте, че вече сте проверили и знаете, че няма соматичен проблем, приемам че проблема е психологически. И без това аз мога да съм от помощ само с тази гледна точка върху написаното.
Желая ви успех на всички фронтове.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия