Незнам от къде да я подхвана.
Женени сме със съпругът ми от 9години. Той беше най-отговорния мъж на света. И тогава вечно се мислеше за прав във всичко, но поне беше отговорен, не чакаше на никой, разчиташе на собствените си способности. Стана така,че след раждането на детенцето ни се наложи да продадем апартамента-неговия, купен преди брака изцяло от него и да се преместим при моите родители. Те са.....страхотни, никога за нищо ни забележка ни упрек, гледат винаги съпругът ми да се чувства добре. Докато бях в майчинство беше що годе добре- мъжът ми пазареше и той да вкъщи, поемаше половината от режийните.
Баща ми и майка ми имат семеен бизнес,от който вадеха добри пари и мъжът ми виждаше това и започна все по- рядко да дава също някакви пари за вкъщи-било то за сметки,продукти и т.н. Вече може би 6 7години не е купил дори един хляб , за сметки и други разходи изобщо да не говорим. Нашите никога нищичко не казаха,нито го направиха на въпрос, оправдаваха го- може да няма момчето.
Мъжът ми е управител на една средно голяма фирма,но до ден днешен аз незнам колко лева му е заплатата. Питам,увърта.
Аз работя също във фирмата на нашите, която обаче започна да запада и едва капе,колкото да кърпим положението. Аз отделям от моята заплата и от страничните си доходи(занимавам се и с друга дейност извън фирмата),но не стигат. Вчера например за сетен път се ядосах,че му казах да купи едни лекарства за детето и той нагло ми отвърна откъде да ги взема тия пари, тогава аз за пореден път си изкарах последните 30лв и му ги дадох,за да вземе нещо,което е спешно.
Нашите имахе кредити за изплащане,затънали бяха по едно време,баща ми се трепе като вол и въпреки недостига гледаха винаги всичко да има и нищо да не ни липсва на нас. Баща ми на детето постоянно му дава вякакви 5 10лв просто да си има в портмонето, а собствения и баща не и дал 50стонинки даже.
Дразни ме също,въпреки всичко,че мъжът ми се държи студено,грубо на моменти, нагло и безочливо с моите родители, които реално го издържат. Неговите пари къде отиват,никой не знае. Плюс всичко останало винаги се мисли за прав,никога НИКОЙ не прав освен него. И гледам майка и татко не смеят нищичко да му кажат,само за да не се стигне до конфликт между нас двамата.
Майка ми тая сутрин и дойде в повече и се разстрои жената. Вика колкото и гледам да ви е ок на вас, този твой мъж е неблагодарен, как не го е срам 1лв не е дал на детенцето си, имам чувството че ни използва, че ни се присмива, той с добротата ни ни взе за бъзик май. За първи път я чух така да избухне от 7години. Но просто който и да е няма да търпи това. За нея той е един тарикат и и е паднал в очите.
После съжали,че така е избухнала, помоли ме да не се карам с него, неискала да се караме. Ама как тогава този мой мъж ще разбере какво прави и как се чувстват всички.
Това е че той няма и да ме разбере, той е винаги правия, така извърта тънко нещата,че винаги ти да се чувстваш виновен.
Любовницата я изключвам на пълно, той не мърда от вкъщи, такова къщно гърне е. Ной няма търпение да свърши работа и да се прибере.
Как да постъпя хора, ще се побъркам.
Виж целия пост
Женени сме със съпругът ми от 9години. Той беше най-отговорния мъж на света. И тогава вечно се мислеше за прав във всичко, но поне беше отговорен, не чакаше на никой, разчиташе на собствените си способности. Стана така,че след раждането на детенцето ни се наложи да продадем апартамента-неговия, купен преди брака изцяло от него и да се преместим при моите родители. Те са.....страхотни, никога за нищо ни забележка ни упрек, гледат винаги съпругът ми да се чувства добре. Докато бях в майчинство беше що годе добре- мъжът ми пазареше и той да вкъщи, поемаше половината от режийните.
Баща ми и майка ми имат семеен бизнес,от който вадеха добри пари и мъжът ми виждаше това и започна все по- рядко да дава също някакви пари за вкъщи-било то за сметки,продукти и т.н. Вече може би 6 7години не е купил дори един хляб , за сметки и други разходи изобщо да не говорим. Нашите никога нищичко не казаха,нито го направиха на въпрос, оправдаваха го- може да няма момчето.
Мъжът ми е управител на една средно голяма фирма,но до ден днешен аз незнам колко лева му е заплатата. Питам,увърта.
Аз работя също във фирмата на нашите, която обаче започна да запада и едва капе,колкото да кърпим положението. Аз отделям от моята заплата и от страничните си доходи(занимавам се и с друга дейност извън фирмата),но не стигат. Вчера например за сетен път се ядосах,че му казах да купи едни лекарства за детето и той нагло ми отвърна откъде да ги взема тия пари, тогава аз за пореден път си изкарах последните 30лв и му ги дадох,за да вземе нещо,което е спешно.
Нашите имахе кредити за изплащане,затънали бяха по едно време,баща ми се трепе като вол и въпреки недостига гледаха винаги всичко да има и нищо да не ни липсва на нас. Баща ми на детето постоянно му дава вякакви 5 10лв просто да си има в портмонето, а собствения и баща не и дал 50стонинки даже.
Дразни ме също,въпреки всичко,че мъжът ми се държи студено,грубо на моменти, нагло и безочливо с моите родители, които реално го издържат. Неговите пари къде отиват,никой не знае. Плюс всичко останало винаги се мисли за прав,никога НИКОЙ не прав освен него. И гледам майка и татко не смеят нищичко да му кажат,само за да не се стигне до конфликт между нас двамата.
Майка ми тая сутрин и дойде в повече и се разстрои жената. Вика колкото и гледам да ви е ок на вас, този твой мъж е неблагодарен, как не го е срам 1лв не е дал на детенцето си, имам чувството че ни използва, че ни се присмива, той с добротата ни ни взе за бъзик май. За първи път я чух така да избухне от 7години. Но просто който и да е няма да търпи това. За нея той е един тарикат и и е паднал в очите.
После съжали,че така е избухнала, помоли ме да не се карам с него, неискала да се караме. Ама как тогава този мой мъж ще разбере какво прави и как се чувстват всички.
Това е че той няма и да ме разбере, той е винаги правия, така извърта тънко нещата,че винаги ти да се чувстваш виновен.
Любовницата я изключвам на пълно, той не мърда от вкъщи, такова къщно гърне е. Ной няма търпение да свърши работа и да се прибере.
Как да постъпя хора, ще се побъркам.
