Здравейте! Не знам как да започна и ми е изключително кофти, че си изливам емоциите сега точно преди тези светли празници. От 4 години сме заедно с моя приятел. Той е наполовина германец наполовина италианец, запознахме се в университета. Заживяхме заедно в Германия и всичко вървеше добре първите две години, след това някак си нещата започнаха да се клатят и много да се караме... Да споделя, че аз обичам много България, родителите си и всички мои близки хора! Няколко пъти годишно си ходя на България и това е важно за мен и моето психическо здраве. Е, на моята така голяма любов му било писнало да си ходя до България... и от къде на къде съм си позволявала да си ходя толкова пъти? Сега трябва да му кажа ( не че не знае, всяка година е едно и също), че трябва да си отида, да видя родителите си, да си направя преглед на колата, да свърша някои други работи...И НАПРАВО НЕ ЗНАМ КАК ДА ГО НАПРАВЯ. С всеки изминал път когато ходя там все повече се караме. Той все повече откача и превърта само за мисълта да си ходя. Аз се чувствам изолирана от любимите хора. Когато той си е вкъщи играе някакви скапани игри, ама постоянно, по-бетер от децата ( той е на 25 и постоянно мрънка защо не сме си направили дете), също така дори дрехите не си хвърля за пране в коша, а навсякъде, където му е удобно. Згъвам му дрехите, но уви, никога не си ги прибира, някак си омаловажава. След като закусва/обядва/вечеря казва благодаря и просто става и си оставя чинията на масата. Харчи адски много пари, без да ми дава отчети и когато остане без започва да харчи от моите, проверява ми телефона когато иска, че дори за известия от играта билиард се сърди, бил почнал да си мисля, че си чата там и после уж се бил майтапел, а аз дори нямам ПРАВОТО да му гледам в телефона. Не харчим пари за да прекарваме време заедно, тоест аз си седя вкъщи, на него когато му изнася излиза прибира се към 9-10-11 вечерта, не работи, защото майка му е много добра и му дава пари, макар че и на нея почна много да и писва и вече не иска да му дава и една стотинка...
Та нормално ли е да изпитвам страх, че искам да си отида в България? Прав ли е, че трябва да се съобразявам с него и НЕ е нормално да си ходя често в България? Прав ли е, че ако баща ми иска да ме види трябвало да дойде той?! Прав ли е майка ми да живее на 150 км и той да се сърди, че искам да ходя два пъти месечно при нея и било много, трябвало тя да иде. Прав ли е, че трябвало да си продам колата, защото той има и моята е само разход? Куп други работи....
Моля за съвет
Виж целия пост
Та нормално ли е да изпитвам страх, че искам да си отида в България? Прав ли е, че трябва да се съобразявам с него и НЕ е нормално да си ходя често в България? Прав ли е, че ако баща ми иска да ме види трябвало да дойде той?! Прав ли е майка ми да живее на 150 км и той да се сърди, че искам да ходя два пъти месечно при нея и било много, трябвало тя да иде. Прав ли е, че трябвало да си продам колата, защото той има и моята е само разход? Куп други работи....
Моля за съвет
Честно казано не го очаквах, надявах се да поговорим да ме разбере или поне да осъзнае, но колкото повече минава времето, той толкова повече се губи...Аз съм на 23.. не искам да пропилявам каквото ми е останало от младостта, искам да прекарам щастливи моменти с хора, които най-вече ме уважават и обичат искрено 
