Проблеми с половинката

  • 8 612
  • 91
# 75
Остри разтърсващи реакции- да, но без обидни епитети- това вече е излишно.
Може би не веднага, но вероятно скоро авторката ще осъзнае нуждата от промяна.
Виж целия пост
# 76
Здравейте!
Скрит текст:
Не знам как да започна и ми е изключително кофти, че си изливам емоциите сега точно преди тези светли празници. От 4 години сме заедно с моя приятел. Той е наполовина германец наполовина италианец, запознахме се в университета. Заживяхме заедно в Германия и всичко вървеше добре първите две години, след това някак си нещата започнаха да се клатят и много да се караме... Да споделя, че аз обичам много България, родителите си и всички мои близки хора! Няколко пъти годишно си ходя на България и това е важно за мен и моето психическо здраве. Е, на моята така голяма любов му било писнало да си ходя до България... и от къде на къде съм си позволявала да си ходя толкова пъти? Сега трябва да му кажа ( не че не знае, всяка година е едно и също), че трябва да си отида, да видя родителите си, да си направя преглед на колата, да свърша някои други работи...И НАПРАВО НЕ ЗНАМ КАК ДА ГО НАПРАВЯ. С всеки изминал път когато ходя там все повече се караме. Той все повече откача и превърта само за мисълта да си ходя. Аз се чувствам изолирана от любимите хора. Когато той си е вкъщи играе някакви скапани игри, ама постоянно, по-бетер от децата ( той е на 25 и постоянно мрънка защо не сме си направили дете), също така дори дрехите не си хвърля за пране в коша, а навсякъде, където му е удобно.  Згъвам му дрехите, но уви, никога не си ги прибира, някак си омаловажава. След като закусва/обядва/вечеря казва благодаря и просто става и си оставя чинията на масата. Харчи адски много пари, без да ми дава отчети и когато остане без започва да харчи от моите, проверява ми телефона когато иска, че дори за известия от играта билиард се сърди, бил почнал да си мисля, че си чата там и после уж се бил майтапел, а аз дори нямам ПРАВОТО да му гледам в телефона. Не харчим пари за да прекарваме време заедно, тоест аз си седя вкъщи, на него когато му изнася излиза прибира се към 9-10-11 вечерта, не работи, защото майка му е много добра и му дава пари, макар че и на нея почна много да и писва и вече не иска да му дава и една стотинка...

Та нормално ли е да изпитвам страх, че искам да си отида в България? Прав ли е, че трябва да се съобразявам с него и НЕ е нормално да си ходя често в България? Прав ли е, че ако баща ми иска да ме види трябвало да дойде той?! Прав ли е майка ми да живее на 150 км и той да се сърди, че искам да ходя два пъти месечно при нея и било много, трябвало тя да иде. Прав ли е, че трябвало да си продам колата, защото той има и моята е само разход? Куп други работи....
Моля за съвет
Ей това гадже е супер подходящо за темата за бившите...Това е мъж, от който трябва да научиш супер ценния урок от какви мъже занапред да бягаш като дявол от тамян.

Виж целия пост
# 77

Много се радвам, че има истински мъже, които знаят кое е вай-важнато. На мен ми е много далечно, но се надявам и аз да намеря човек, който да ме прави щастлива и съответно аз него Simple Smile Благодаря за вдъхновението

Те и простаците, като твоя са истински, не са анимационни и знаят, кое им е най-важното - да унижават някой друг, пък току виж забравили, какви нищожества са.

Не ти трябва вдъхновение, а да потърсиш, къде си закопала достойнството си. Гади ми се от такива. Ако ми е насреща бих повърнала отгоре му, върху немско-италианската му муцуна.

Това ми е вторият приятел, първият ми приятел беше чист българин, който веднъж ме би, но още същия ден нещата приключиха, а и бях на 18. След това намерих този и ми се струваше първите 2 години прекрасно, но после нещата станаха други. Лесно изглежда да се каже намери си достойнството, но колкото повече минава времето имам нужда от помощ... Тази Коледа е напълно възможно да я прекарам при психолози, надявам се да намеря сили от някъде и да си събера мислите..
Виж целия пост
# 78
Скрит текст:

Много се радвам, че има истински мъже, които знаят кое е вай-важнато. На мен ми е много далечно, но се надявам и аз да намеря човек, който да ме прави щастлива и съответно аз него Simple Smile Благодаря за вдъхновението

Те и простаците, като твоя са истински, не са анимационни и знаят, кое им е най-важното - да унижават някой друг, пък току виж забравили, какви нищожества са.

Не ти трябва вдъхновение, а да потърсиш, къде си закопала достойнството си. Гади ми се от такива. Ако ми е насреща бих повърнала отгоре му, върху немско-италианската му муцуна.
Това ми е вторият приятел, първият ми приятел беше чист българин, който веднъж ме би, но още същия ден нещата приключиха, а и бях на 18. След това намерих този и ми се струваше първите 2 години прекрасно, но после нещата станаха други. Лесно изглежда да се каже намери си достойнството, но колкото повече минава времето имам нужда от помощ... Тази Коледа е напълно възможно да я прекарам при психолози, надявам се да намеря сили от някъде и да си събера мислите..
Тази Коледа прекарай с родителите си и хората, които те обичат.
А след Коледа, може би не е лоша идея да се видиш с психолог, поне има шанс да разбереш защо привличаш все мъже-насилници.

Виж целия пост
# 79
   Моят съвет е, след като приключи всякакви отношения с този плужек, да остане със себе си и да преосмисли всичко до сега. А не пак някой мъж й смигне и тя пак да създава някакви връзки с такъв мъж. Пак ще попадне в същия капан. Може да отнеме време - 1 година, 3 години, 5 години, но трябва да се научи да цени себе си и да разбере, че тя е най-важната на този свят. Разбере ли го, тя няма никога да допусне вече такива мъже в живота си, които физически и психически я тормозят. Някои хора много се страхуват да останат сами. Нещо разбрах до сега, че по-добре да бъдеш сам, отколкото някакъв идиот да те тормози по всякакъв начин.
Виж целия пост
# 80
   Моят съвет е, след като приключи всякакви отношения с този плужек, да остане със себе си и да преосмисли всичко до сега. А не пак някой мъж й смигне и тя пак да създава някакви връзки с такъв мъж. Пак ще попадне в същия капан. Може да отнеме време - 1 година, 3 години, 5 години, но трябва да се научи да цени себе си и да разбере, че тя е най-важната на този свят. Разбере ли го, тя няма никога да допусне вече такива мъже в живота си, които физически и психически я тормозят. Някои хора много се страхуват да останат сами. Нещо разбрах до сега, че по-добре да бъдеш сам, отколкото някакъв идиот да те тормози по всякакъв начин.

Това ми е вторият приятел, и ако успея да си наредя живота сама, не искам и да чувам за мъже в близките години! Нито искам да се доверявам на някого, нито мога. Първо психолог, за да видя защо така не мога да отстоявам мнението си и се чувствам като мижитурка.
Виж целия пост
# 81
    Наистина ви желая късмет и успех да намерите себе си. Разбирам ви много добре. Също не желая да чувам и виждам мъж. Прегръщам ви.
Виж целия пост
# 82
В кой град живееш? Сигурна съм, че има българска група за населеното място където живееш и ако помолиш някой за помощ при изнасянето примерно, все ще ти помогнат. Също бих те посъветвала да потърсиш психолог още от сега, напълно е възможно да чакаш поне 3 месеца до първия ти термин.
Като 25  годишно момиче с приятел германец, мога силно да потвърдя всички мнения до сега, че този за никакъв не става и няма смисъл да чакаш и да се чудиш, а просто действай! Самооценки и т.н. ще си даваш по нататък, когато нещата се успокоят, но сега е жизнено важно за теб самата да се махнеш от тази среда и да си с близките ти. Знам, че ще ти е трудно, но трябва да успееш да се самосъхраниш в такъв момент и да си егоист! Мисли за себе си ПЪРВО и се спаси от този муньо!
Надявам се да направиш правилния избор възможно най- скоро и ще видиш колко по- добре и леко ще се чувстваш! Simple Smile Всичко ще се оправи, само застани зад себе си и махни лепенката бързо Simple Smile
Успех!
Виж целия пост
# 83
В кой град живееш? Сигурна съм, че има българска група за населеното място където живееш и ако помолиш някой за помощ при изнасянето примерно, все ще ти помогнат. Също бих те посъветвала да потърсиш психолог още от сега, напълно е възможно да чакаш поне 3 месеца до първия ти термин.
Като 25  годишно момиче с приятел германец, мога силно да потвърдя всички мнения до сега, че този за никакъв не става и няма смисъл да чакаш и да се чудиш, а просто действай! Самооценки и т.н. ще си даваш по нататък, когато нещата се успокоят, но сега е жизнено важно за теб самата да се махнеш от тази среда и да си с близките ти. Знам, че ще ти е трудно, но трябва да успееш да се самосъхраниш в такъв момент и да си егоист! Мисли за себе си ПЪРВО и се спаси от този муньо!
Надявам се да направиш правилния избор възможно най- скоро и ще видиш колко по- добре и леко ще се чувстваш! Simple Smile Всичко ще се оправи, само застани зад себе си и махни лепенката бързо Simple Smile
Успех! - много ти благодаря за съвета! Ще потърсе групи, макар че ме беше срам, а и абсолютно никой не е длъжен нито да ме разбира, нито да ми влиза в положението и не искам да бъде упреквана от никой, просто наистина не съм в сътояние да приемам упреци към себе си, вината за случващото си е моя- никой не е длъжен да търпи такъв човек, но се надявам да намеря и аз своята половинка, когато и да е. В случай че няма такава за мен, по-добре да си умра сама, ама спокойна.

Хора,вие някакво самоуважение нямате ли? Някакво чувство за самосъхранение нямате ли? Майките ви слугини и боксови круши ли са раждали? Последните три дни прочетох пет такива сълзливи теми,в които мъжа ги псува,бие,ограничава,заплашва,малтретира физически и психически и те пак питат по форумите какво да правят.Аз на 38 няма да седя секунда при такъв прошляк,а вие на по 20-25-27 се чудите? Толкова ли ги обичате тези нещастници,че сте готови да се жертвате? Ако те е страх,когато го няма си събираш багажа и се махаш - по възможност за 1-2 дни на хотел ако нямаш вече друга квартира.Ако не може да събереш багажа си за 1-2 часа докато го няма,събери най-ценното,всичко друго ще си го купиш. Не му давай шанс дори да ти говори и да ти се обяснява,да те склонява да се върнеш.Загърби 4 години докато не си загърбила 40 без да се усетиш

Аз мисля, че хората, които търсят помощ все пак имат някакво самоуважение, а това че си прочела пет сълзливи - повярвай ми, много повече са, просто много от тях са затворени в себе си, точно защото са критикувани и реално никой не може да види проблема, който е много, много по-дълбок и емоционално и както и да го видиш. Важното е да срещнат някъде подкрепа, защото ако виждат как някой им задава такива въпроси 100% ще се затворят още повече в себе си. Доколкото до мен, не искам да си губя живота, за това ще се взема в ръце и ще потърся помощ за себе си Simple Smile
Виж целия пост
# 84
Браво! Много се радвам, че потърси помощ! Естествено, че всеки си пати, важното е да намираме поука и да се пазим по- нататък. Не се страхувай да попиташ за помощ, в това няма нищо срамно, напротив! Показва, че излизаш от ситуацията ти с достойнство и ще те направи по- силна. А и не се самообвинявай,  няма смисъл просто да си вменяваш вина. Не си знаела как ще развият нещата, затова просто си тръгни навреме, за да няма по- лоши последствия. Стискам палци!
Виж целия пост
# 85
Браво! Много се радвам, че потърси помощ! Естествено, че всеки си пати, важното е да намираме поука и да се пазим по- нататък. Не се страхувай да попиташ за помощ, в това няма нищо срамно, напротив! Показва, че излизаш от ситуацията ти с достойнство и ще те направи по- силна. А и не се самообвинявай,  няма смисъл просто да си вменяваш вина. Не си знаела как ще развият нещата, затова просто си тръгни навреме, за да няма по- лоши последствия. Стискам палци!

Благодаря ти! Ще измисля как да се оправя, желанието го имам
Виж целия пост
# 86
От Германия не знам дали да бягаш, но от него със сигурност.
Успех!
Виж целия пост
# 87
sunshine_karli, майка ти е на 150 км. ако решиш да идеш при нея ще има ли възможност да останеш докато спре да те търси приятелят ти?
И честно си кажи, ти искаш ли тази връзка да продължи?

Не разбрах кой каза, че майка ми е на 150 км?!
Виж целия пост
# 88
Ти, кой ...


Та нормално ли е да изпитвам страх, че искам да си отида в България? Прав ли е, че трябва да се съобразявам с него и НЕ е нормално да си ходя често в България? Прав ли е, че ако баща ми иска да ме види трябвало да дойде той?! Прав ли е майка ми да живее на 150 км и той да се сърди, че искам да ходя два пъти месечно при нея и било много, трябвало тя да иде. Прав ли е, че трябвало да си продам колата, защото той има и моята е само разход? Куп други работи....

Моля за съвет
Виж целия пост
# 89
В крайна сметка родителите ти в България ли са или на 150 км в  Германия? Ако можеш да си позволиш 2 пъти месечно пътуване до България като пари и време, то защо си правиш преглед на колата в БГ?
Браво на авторката! Да каже какво работи и аз да търся  подобна работа в Гремания.
За другите ти проблеми с приятеля, послушай съветите, които ти дадоха за справяне с насилници.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия