За децата и опасните ситуации.

Много благодаря за линка. Покрай тази статия открих още две интересни статии, които са свързани с темата.
https://www.adme.ru/zhizn-semya/10-poleznyh-sovetov-kotorye-zasc … -rebenka-1505965/
https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fwww.adme.ru%2Fzhizn … sRF-vF0Us&s=1

Нямам деца все още, но съм от поколението, което още от първи-втори клас започваше да ходи и да се прибира самостоятелно от училище, както и след училище си стояхме сами докато родителите са на работа. В тази връзка 10-годишните са достатъчно зрели и големи да бъдат самостоятелни, стига родителите да са възпитали до тази възраст чувство на отговорност.

От моя гледна точка част от въпросите трябва да са изчистени още в детската градина. Моите спомени са, че именно в този период с мен се коментираше да не говоря с непознати, да не взимам нищо от такива хора и да не тръгвам с тях. Знаех адреса си и телефонния номер наизуст.

Има и неадекватни въпроси, като този за бурята - едно дете следва да е попадало многократно с родителите си в буря и през тяхната реакция да си е изградило впечатление как трябва да се реагира. Все пак от момента на раждането си човек попада в климатичните условия на заобикалящата го среда и свиква с тях.

Бих се абстрахирала от подобни статии, защото те задълбават излишно в ненужни детайли и единственото, за което биха допринесли, е по-висока степен на страхливост у родителите. Мнението ми е, че децата не бива да се гледат под похлупак и че насърчаването на самостоятелност от ранна възраст е важно.

[quote author=natiii link=topic=1080228.msg37852054#msg37852054 date=1544388651А на въпроса за кучето, че трябва да останеш спокоен, да не го гледаш в очите и да му отвлечеш вниманието с нещо, което имаш под ръка- я чадър, я шапка, тетрадка, раница, да я хвърлиш в страни и да се отеглиш, ако то тръгне след това, което си хвърлил. Според мен обаче, в такава ситуация нищо не помага.
[/quote]

Чела съм в специализирани списания, че когато те нападне куче, освен, че трябва да останеш спокоен и да не го гледаш в очите, трябва да си наклониш главата настрани и да оближеш с език устните си, но без да си показваш зъбите. Не изпускаш кучето от поглед, но не го гледаш в очите и започваш бавно да се движиш назад, без да му обръщаш гръб. Изпитано е и от мен, и от съпругът ми.

Аз пък се страхувам от кучета.Знам как трябва да се държа,знам,че трябва да остана спокойна,но не ми се получава.
Случвало ми се е да ми се нахвърли куче,обаче домашно.И първата ми реакция беше да изпищя...
На детето съм обяснила,че не трябва да бяга и трябва да остане спокойно,ама в реална ситуация не знам дали ще се справи.Аз не успях.

И мен като дете два пъти ме е нападало куче. Първият път бях доста малка и си спомням, че побягнах от страх и то директно ми се хвърли на гърба и ме събори. Добре, че имаше хора,  иначе нямаше да пиша в момента.
Вторият път запазих самообладание, но така или иначе дойде, захапа ме за крака и си замина, като за здрасти.
И въпреки това, обожавам кучета и нямам страх от тях.

И аз съм тъй, белези имам по ръцете и пак бих пипнала всеки помияр

И аз въпреки че ме нападна куче , пак си ги галя и им се радвам 😂❤

Аз съм от поколението, когато беше напълно в реда на нещата децата да се оправят сами от детска възраст. Водена съм на училище само в първи клас. От трети клас съм била сама в къщи по цели дни. Топлех си манджата за обяд и си миех чинията. Никога не съм се страхувала от кучета или непознати.
Но живеех в малък град и не излизах сама да играя, защото страхът на мама беше да не ме вземе някой и все ми повтаряше да си стоя у дома. Ами стоях си до 14 годишна. После избухнах с много излизания и скитане навсякъде из квартала. Нямах и телефон и няколко пъти съм отнасяла шамари, че не съм казала къде и с кого ще ходя...
В по-късните тийн години и по сред нощ съм се прибирала пеш на 2 км по тъмни улици. Не ме е било страх. Сега вече не бих го направила, или ако се наложи ще съм доста на щрек

Дъщеря ми е на 3г. и се учим да не говори с непознати  и да не взема нищо от непознати. Аз давам пример като винаги отказвам на загрижените майки по площадките да я почерпят с някоя гадория. Наистина не ѝ купувам и не давам гадории. Съответно се надявам и с примера си да я уча да не взема нищо от непознати, та дори и от познати с риск да ги обидя.
Телефона на баща си знае на изуст, както и адреса ни. От кучета я е страх и се опитвам да я отуча от това. Според мен страхът провокира животните да нападат. Когато има удобен случай ѝ показвам, че не са страшни - обикновено на домашни кучета с подходящ размер питаме собствениците дали може да се пипат. До сега сме успели само веднъж да погалим едно малко куче.
Работим с баща ѝ по въпроса с личната ѝ сигурност и много се надявам да успеем.
Ще следя темата с интерес.

И сега по-голямата част от децата са така,

Аз от втори клас отивах и се прибирах сама от училище. Най-често със съученички, чакахме се някъде и отивахме заедно, както и се прибирахме заедно, но не веднъж и сама съм ходила и съм се прибирала. Била съм си сама вкъщи, честно казано не е имало никакви произшествия, пък нямам спомен някой да ми е обяснявал какво да правя в дадена ситуация и т.н. Излизала съм пред блока да играя, не е имало проблем никакъв. Не мисля, че сега е по-опасно от преди. Винаги е имало всякакви хора и все още ги има. Мечешка услуга им правите на тия деца като не ги оставяте да са самостоятелни. Познавам едно момче - 7 клас. Майка му още го води на училище, една филия сам не може да си намаже. В крайна сметка не могат да се опазят докрай децата. Колкото по-дълго живеят в балона на сигурността, който им се осигурява, толкова по-трудно ще им е да излезнат сами в реалния свят, даже ще им дойде някак си шоково. Хубаво е сами да се сблъскват с проблемите и да се опитват да ги решават. Ако сте възпитали мислещи деца, няма да има нужда да им се обясняват правилата и забраните чак толкова подробно. Даже много често свикват, че трябва някой да им казва какво да правят и ако се окажат в ситуация, която не е била преговаряна, се вцепеняват и се чудят какво да правят, защото няма кой да им каже.

Сега времената са други.
Освен това има и закон според който не може деца под 12 години да се оставят без надзор.
А ако не дай Боже се случи нещо,после родителите са виновни.

Законът не позволява, ако децата са поставени в риск.
Нещастия и преди ставата, просто не ги даваха по телевизията.

Странно ми е като казвате, че сега е друго - около нас почти всички деца си се прибират сами след 2 клас.

По-голям трафик.
По-голяма престъпност.
Не бих оставила дъщеря ми да се прибира сама от училище.
Училището не е много близо, трябва да пресече  главна улица,чантата е тежка.

Малък съвет за улични кучета - ако прояви агресия клекнете и се престорете, че търсите камък. Всички се сепват за момент и 99% после държат дистанция. Е, ако е някое много злобно и едро, алфа мъжкар вече може и да реши да се пробва с предизвикателството. Но за обичайния помияр действа безотказно. Явно вече им е заложено в гените.

Говоря по принцип - че при повечето деца положението е като при нас някога. Иначе е ясно, че има изключения, и преди, и сега.
И мен ме е страх, но това е положението... Иначе - повече трафик, но и повече спазване на правилата (неслучайно загиналите сега са по-малко от тези в нашето детство, данните долу), по-голяма престъпност, но не съм сигурна, че е такава, която засяга деца. По мое време имаше много повече от онези по храстите и с шлиферите, сега май поизчезнаха...

П.П Тук я има официалната статистика по години. Примерно през 80-те всяка година на пътя са загивали по 1200+ човека. От 2011-та насам са м/у 600 и 700, т.е. половината. Но преди по новините казваха само хубави неща, сега само лоши, това че новите мерки подобряват положението явно не е интересна новина...