Мъжете или жените трябва да правят първата крачка?

  • 16 543
  • 399
Замислих се по темата. Често пъти от мъжете се очаква да бъдат по-активни и да "направят първата крачка".

Нека вземем предвид изпращането на покана за приятелство, например. Ако една жена първа изпрати покана на харесан от нея мъж, това за натегачество и досада ли се счита? Все си мисля, че ако мъжът отсреща иска контакт с теб, той сам ще направи тази стъпка, без сама да му се буташ и досаждаш.

Говорих си и с приятелки - те също са твърдо против изпращането на покани за приятелство или пък първо позвъняване, приемайки това като вид досада и самопредлагане.

Но пък се сещам и за контра примери от реалността. Жената на Дидо от Д2 разказваше как сама му е пратила покана във Фейсбук, гледала е да се задича нарочно с него на различни места. Просто тя е била активната в тяхното запознанство, което е дало резултат в прекрасна любов. Да не говорим пък за всеизвестното предложение за брак отстрана на Нети към Дони, които и досега са много щастливи.

Та въпросът ми към вас е: смятате ли, че съществува неписан закон, в който жената е най-малко активна -  никога не праща покани на непознати, не пише първа, не звъни първа и т.н? Или не бива да се робува на егото, а да се слуша сърцето?

П.С: не съм тийнейджър, просто ми хрумват интересни теми за размисъл и винаги се доверявам на вас! 😍
Виж целия пост
# 1
 Мъжете харесват жени, които не се притесняват да заявят интереса си. Играта на ловец и сърна започва малко по нататък, няма проблем 😃
Виж целия пост
# 2
С мъжът ми първо бяхме приятели, после се скарахме и близо две години не си говорихме. Реших, че вече е време да се сдобрим (аз бях виновна), той ме отблъскваше и накрая му казах, че го чакам пред един ресторант. Не вярваше, че ще отида, но дойде около час и половина по-късно. След година бяхме сгодени (той ми предложи), но си имаме проблеми с това, че аз съм свикнала да имам контрол над всичко и работя върху това.
Мисля, че е ок жената да покани, да покаже интерес и да признае първа чувствата си. Но все пак всичко има граници и смятам, че жената трябва да бъде по-слаба пред мъжа си.
Виж целия пост
# 3
Ако въобще я оставят да бъде слаба и беззащитна.
Виж целия пост
# 4
Мисля, че мъжа трябва да направи първата/първите стъпки, както и като цяло да е по-инициативен, но все пак всяка ситуация е различна, а и ако жената не покаже никакъв интерес, мъжете (които, както на всички е ясно, не разбират от намеци Grinning ), няма как да знаят, че се очаква да действат. Мисля, че просто ни е по-лесно жената да е по-активна.
Виж целия пост
# 5
Съгласен съм с тезата, че мъжът трябва да направи първата крачка. Все пак векове наред е било така. Но днес времената са други. Не виждам проблем, ако жената направи първата крачка. Дори тогава е по-лесно, понеже няма да има бариери, които ще трябва да преодоляваш.
Например на първа среща, жените чакат ти да водиш разговора, пестят си думите, сякаш ги е страх да не вземат да кажат нещо, което да улесни свалката.
Виж целия пост
# 6
Правила съм първата крачка. И отсреща са правили. Според случая. На мен не ми пука да покажа интерес. В крайна сметка това донякъде ласкае самочувствието на човека. Защо не? Не живеем в средновековието все пак.
Виж целия пост
# 7
Ако въобще я оставят да бъде слаба и беззащитна.
Разбира се, съгласна съм за частта за слаба, но не и за беззащитна. Освен това мисля, че и мъжът може да покаже слабост пред жена си.
Иначе имаше една теория, чието име не си спомням, но с две думи тя гласи, че всяка жена търси мъж, който е по-добър от нея в интелектуално, психическо, физическо и финансово състояние. Започнали сме да загърбваме това "правило" може би защото искаме да докажем, че не сме слабият пол. Само че това понякога има обратен ефект и мъжете започват да се опитват да доказват надмощие с психически и физически тормоз.
Не казвам, че е така, размишлявам си просто. Хора всякакви, на някои мъже ще им хареса активна жена, а други ще се отблъснат от това.
Виж целия пост
# 8
И според мен е според случая.
Виж целия пост
# 9
Помня първия ни разговор с ММ. Беше по моя инициатива. Тогава се познавахме много малко, бяхме посрещнали случайно нова година заедно малко преди това. Трябваше ми компютърна помощ и просто звъннах, като идеята беше да питам 1-2 неща и толкова. Разговора продължи над час, като така и не оправихме проблема с компютъра, а по принцип ММ не обича да говори по телефон. 5 минутен разговор му се вижда вечност. Та или аз съм била достатъчно досадна, или на него му е било приятно да си говорим, към него момент не знам.
Как трябва да е - ами зависи от ситуацията. Няма универсално правило.
Виж целия пост
# 10
Разбира се, че времената са други, ситуациите на комуникация и запознанства- също, но и женската еманципация доведе до това да се правим на силни и независими. Естествено, че можем да сме такива, но трябва ли да смачкваме мъжкото самочувствие и достойнство ? По темата- и аз съм пристъпвала първа, и към мен са пристъпвали първи, но може би не това е най-важното. По-скоро да оставим и мъжете да имат своите МЪЖКИ задължения. И макар вече да съм далеч от любовните срещи , може би бих чакала първата крачка да бъде от мъжа, в крайна сметка не са само за секс и осеменяване де, нека се потрудят малко  Grinning
Виж целия пост
# 11
Разбира се, че времената са други, ситуациите на комуникация и запознанства- също, но и женската еманципация доведе до това да се правим на силни и независими. Естествено, че можем да сме такива, но трябва ли да смачкваме мъжкото самочувствие и достойнство ?
Скрит текст:
По темата- и аз съм пристъпвала първа, и към мен са пристъпвали първи, но може би не това е най-важното. По-скоро да оставим и мъжете да имат своите МЪЖКИ задължения. И макар вече да съм далеч от любовните срещи , може би бих чакала първата крачка да бъде от мъжа, в крайна сметка не са само за секс и осеменяване де, нека се потрудят малко  Grinning
Е, ти пък изкара мъжете съвсем нежни и кекави. Нормалният мъж, мъжът със самочувствие и увереност, няма да бъде смачкан от силна и независима жена.
Виж целия пост
# 12
Замислих се по темата. Често пъти от мъжете се очаква да бъдат по-активни и да "направят първата крачка".

Скрит текст:
Нека вземем предвид изпращането на покана за приятелство, например. Ако една жена първа изпрати покана на харесан от нея мъж, това за натегачество и досада ли се счита? Все си мисля, че ако мъжът отсреща иска контакт с теб, той сам ще направи тази стъпка, без сама да му се буташ и досаждаш.

Говорих си и с приятелки - те също са твърдо против изпращането на покани за приятелство или пък първо позвъняване, приемайки това като вид досада и самопредлагане.

Но пък се сещам и за контра примери от реалността. Жената на Дидо от Д2 разказваше как сама му е пратила покана във Фейсбук, гледала е да се задича нарочно с него на различни места. Просто тя е била активната в тяхното запознанство, което е дало резултат в прекрасна любов. Да не говорим пък за всеизвестното предложение за брак отстрана на Нети към Дони, които и досега са много щастливи.

Та въпросът ми към вас е: смятате ли, че съществува неписан закон, в който жената е най-малко активна -  никога не праща покани на непознати, не пише първа, не звъни първа и т.н? Или не бива да се робува на егото, а да се слуша сърцето?

П.С: не съм тийнейджър, просто ми хрумват интересни теми за размисъл и винаги се доверявам на вас! 😍
Ами, вижда се накъде отива "света", откакто жените станаха нагли, нахални и самопредлагащи се.....Нароиха се едни "мъже"-плюнчовци, дето за нищо вече не ги бива.
Преди поне се напъваха жена да "им върже", сега вече и това им "задължение" отпада.....жените ги свалят, жените ги женят за себе си, жените си ги отглеждат като примадони (че да не вземе някоя по-нахална да им ги отмъкне)...Абе, мъж да си на днешно време, само облаги и нула задължения.  Smile

Виж целия пост
# 13

Та въпросът ми към вас е: смятате ли, че съществува неписан закон, в който жената е най-малко активна - никога не праща покани на непознати, не пише първа, не звъни първа и т.н? Или не бива да се робува на егото, а да се слуша сърцето?
Това ме учуди. Как се очаква непознат да разбере, че имаш интерес, ако го нямаш в списък с приятели, или става въпрос за някое събитие?
Иначе по темата: Преди е било прието мъжете да правят първата крачка, а жените да се притесняват много, да мигат на парцали и да се правят на трудно достъпни. Тази тема съм я обсъждала с мои приятели, мъже. Според тях, няма нищо по-хубаво от това жена да направи първата крачка и да покаже интерес. Говорим за малка крачка- да е инициатор на запознанството или да изпрати покана в социалните мрежи. От там нататък мъжът, ако има интерес, да започне разговор или да пише пръв. Все пак и мъжете са хора и те си имат притеснения и може да се чувстват несигурни.

Например, с ММ като се запознахме (събиране с общи познати), той беше този, който ми поиска скайп и фейсбук профил. Но аз бях тази, която го целуна първа. После сме се смяли, че все искал да е романтична първата ни целувка и не намирал правилния момент, пък аз както не обичам романтиката....

Значи, все ни се обяснява, че ако искаш нещо, трябва да се стреми да го постигнеш, но става ли въпрос за любов, трябва да чакаш принца на бял кон сам да се сети за теб? Еми, според мен няма как да стане. С моите приятели стигнахме до заключението, че като има една жена интерес, трябва да го покаже по деликатен начин. Ако сме по-директни може да уплаши горките мъже. Joy Сега, ако мъжът пръв прояви интерес е в реда на нещата да го покаже.
Виж целия пост
# 14
Разбира се, че времената са други, ситуациите на комуникация и запознанства- също, но и женската еманципация доведе до това да се правим на силни и независими. Естествено, че можем да сме такива, но трябва ли да смачкваме мъжкото самочувствие и достойнство ?
Ако на някой мъж му пречат правата на жените (защото еманципацията е точно освобождаване от зависимост, подчинение и ограничения), жените не са му виновни за смачканото самочувствие и достойнство. Ако не ще да приеме, че жените не са длъжни да бъдат такива, каквито той иска - тоже. На такива им препоръчвам да посещават психиатър, може пък да им помогне да разберат, че не само те имат права и светът не се върти около тях. То пък и егати мъжа, ако независимостта и способността на жената да се справя и без него, го смачкват, завалията. Ако пък на някоя жена й пречи същата еманципация, също е свободна да се откаже от нея и да го кара като едно време - благодарение точно на еманципацията днес тя има право на избор, бил той и неблагодарен.
Първа крачка бих направила, независимо от всеобщите предразсъдъци, ако смятам, че човекът си заслужава - при всички положения е по-добре да опиташ, отколкото да стоиш безучастно, отново заради тъпите предразсъдъци, и след това да се чудиш как биха се развили нещата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия