Трудни взаимоотношения

  • 13 236
  • 178
# 165
Много приятни и топли взаимоотношения описваш. Напълно в реда на нещата.
Виж целия пост
# 166

Не ми се вижда нищо плащането на заплата и осигуровки. Тук осигуровките, които работодател плаща на държавата са по-високи от заплатата, която наетият получава. А и като е нищо защо се е съгласила?

Не плаща заплата. Назначил я е уж, че работи при него, излязла е в болнични и плаща само минималните здравни осигуровки от около 20 лева. Може и болнични да взима даже, да си има джобни.
Виж целия пост
# 167
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?
Виж целия пост
# 168
Промяната настъпва с осъзнаване, само с любов няма да стане. Хора, които обичат има колкото искаш, но въпреки това, те пак нараняват хората до себе си, защото са контролирани от нещо по-силно, обикновено това са неосъзнати, неотработени травми, които са част от оформянето на личността.

С други думи, те самите също са жертви на нещо, което не могат да контролират, не могат дори да го определят какво е и не подозират, че поведението им се ръководи от него.

Но това, че реално те може да нямат вина, не означава, че си заслужава да оставате с тях и да бъдете нещастни.
Виж целия пост
# 169
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?
Обич (истинска, неистинска), вярност, отговорности -  понятия, с които се спекулира също така умело, както и със семейството и неговото запазване.
Ако искаш, жертвай се в услуга на нечии нужди. Няма отговори на въпросите ти. Решавай сама. Simple Smile
Виж целия пост
# 170
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?

Нека подредим нещата- всеки може да се промени, ако изпита вътрешна нужда да го направи.
Когато обича "истински", всеки се опитва да дава най- доброто от себе си и ако очакваш че ще се промени в нещо друго, което ти решаваш, че иска да бъде, няма как да се получи.
Колкото и да иска да те задържи- ще бъде "несебеси" известно време и ако се пречупи от натиска, ти ще го изриташ.
Ако просто възвърне първоначалните си "фабрични" настройки, ще те напусне той, защото реално погледнато, ти уж с тях си го харесала, че и си се влюбила в него, а си го измамила.

Затова, прецени за себе си- какво можеш да промениш дотолкова, че да не те дразни в характера му и действията му, и какво твърдо не можеш да понесеш.
И решавай, с оглед от какво ти имаш нужда занапред, а не той какви нужди ще има.
Виж целия пост
# 171
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?

Ако обича истински, човек е готов на големи компромиси със себе си. Това включва и търпене и прощаване на глупости от партньора. Но и това е до време, от един момент нататък се включва инстинкта за самосъхранение, когато въпреки голямата обич усещаш,че губиш...себе си.
Виж целия пост
# 172
Не е инстинкт, а осъзнатост. Може да я има, може и да я унищожиш, в името на някакво никакво бъдеще. Избори.
Как се обича неистински? Истински за мен, неистински за другия, или обратно. Всекиму, според представите и очакванията.
Виж целия пост
# 173
Хората НЕ се променят.                             Могат временно "да влязат в роля", докато има "пеперуди в стомаха ", но мине ли тръпката по "завладяване" на любимия, излизат от ролята. Това е.                                        Чепатия характер няма да стане мил и добър. Мързеливия няма да закипи от енергия за работа. Лъжеца няма да стане честен и откровен. И т. н....
Виж целия пост
# 174
Е чак такива "смъртни" присъди на характера не бих раздавала. Хората имат потенциал да се променят, но трябва много осъзнаване и желание за по-добро.
Виж целия пост
# 175
Хората имат потенциал да се развиват, ако имат стабилна самомотивация, но от същността си не могат да избягат. Съществена промяна в личността не настъпва. Никога. Е, всеки е в правото си да вярва и да се самозаблуждава... Simple Smile   докато му писне да чака великата промяна. Която така и не става.
Виж целия пост
# 176
Човек на първо място трябва да разбере сам какво го кара да е "лош", да разбере, че проблемът е в него и да пожелае да промени нещо.
Ако не се виждат дори тези наченки, шанс няма или ще отнеме прекалено много време - години. Но ако има някаква осъзнатост, аз лично не бих отхвърлила така лесно никой.

Перфектни хора няма, всеки има емоционални проблеми, осъзнати, неосъзнати...
Виж целия пост
# 177
Положените основи в детството трудно се променят. Въпреки това човек "израства", ако го пожелае. Но трябва да осъзнае, че има проблем, върху който да работи.
Виж целия пост
# 178
Моят приятел беше същия. С времето и разговорите в които обяснявах като на 12годишно дете ме разбра и свикна. Много страх брах преди тях. След тях. Докато говорех бях готова да избягам. Ще имате семейство. Сега е момента да му обясниш, че не може да продължава така. Че ти не можеш да си така по време на бременност. Ако те слуша, но не те чува, мисля че е време да помислиш дали искаш такъв баща за детето си. Не съм вземала такова решение, не знам какво е. Знам, че ще е трудно. Не съм била бременна, но знам, че никое детене заслужава такъв родител.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия