Здравейте.С моя приятелка и двете бяхме бременни, аз все още съм,но тя роди скоро и каза, че нямало такова чувство, че плакала от радост, когато и дали бебето, че се събудил в нея дълбок майчински инстинкт, който по време на бременността го е нямало. Аз направо се притесних, ами ако аз не изпитам тези чувства и не мога да усетя тази радост? Едва ли не реших,че така трябва да бъде. Това прави ли ме лоша майка, която няма да обича детето си?Изобщо нормално ли е любовта към детето да закъснее ? Вие как се чувствахте? Притеснено ми е какво ще изпитам...а и по принцип съм си страхлива и не знам...Едва ли не съм си наложила, че и при мен така трябва да стане. Съвети?
Виж целия пост
Чувствата при първата среща с бебето?
- Публикувана: 13 дек. 2018, 09:10 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2019, 10:58 ч.
# 1
13 дек. 2018, 09:16 ч.
Страх. Това беше първото ми чувство. Страх, че това малкото нещо вече зависи от мен и дали ще правя всичко както трябва.
Не, в мен не се събуди майчинско чувство. Аз съм писала и по други теми и никак не съм изключение. Майчинското чувство се събуди бая по-късно. Първата година и нещо детето за мен беше отговорност и задължение. Почувствах истинска връзка с нея като мина втората годинка и започнахме да общуваме.
Това не ме прави лоша майка, както и теб няма да те прави такава, ако си от моя сорт
Не се занимавай с глупости, хората не сме от един калъп правени. Роди си детето, гледай си го, нещата ще дойдат естествено. Има и по-важни неща от това като си видиш бебето за първи път да изпаднеш в диво умиление. Малко пресилва нещата приятелката ти ми се струва.
Виж целия пост
Не, в мен не се събуди майчинско чувство. Аз съм писала и по други теми и никак не съм изключение. Майчинското чувство се събуди бая по-късно. Първата година и нещо детето за мен беше отговорност и задължение. Почувствах истинска връзка с нея като мина втората годинка и започнахме да общуваме.
Това не ме прави лоша майка, както и теб няма да те прави такава, ако си от моя сорт
Не се занимавай с глупости, хората не сме от един калъп правени. Роди си детето, гледай си го, нещата ще дойдат естествено. Има и по-важни неща от това като си видиш бебето за първи път да изпаднеш в диво умиление. Малко пресилва нещата приятелката ти ми се струва. 
# 2
13 дек. 2018, 09:33 ч.
И аз нищо не изпитах след раждането. Даже си спомням как го гледах с учудване и не можех да повярвам, че точно това е моето дете. Бебетата по книгите и тези на приятелките ми изглеждаха по друг начин. 
Въпросното чувство изпитах една седмица по-късно, когато бебето ми се усмихна насън. Не мога да го опиша точно – хем като че ли ме цапна някой с мокър парцал, хем ме заля и някакъв водопад от емоции: любов, чувство за принадлежност, чувството, че сме свързани за цял живот и, не на последно място, осъзнаване на огромната отговорност, която съм поела. Не само за живота и физическото състояние на човечето в ръцете ми, но най-вече това, че главно от мен зависи какъв човек ще порасне – добър или лош, щастлив или нещастен... Дали ще мога да му дам като майка всичко това, което ще бъде най-доброто за него и от което най-много се нуждае.
Виж целия пост
Въпросното чувство изпитах една седмица по-късно, когато бебето ми се усмихна насън. Не мога да го опиша точно – хем като че ли ме цапна някой с мокър парцал, хем ме заля и някакъв водопад от емоции: любов, чувство за принадлежност, чувството, че сме свързани за цял живот и, не на последно място, осъзнаване на огромната отговорност, която съм поела. Не само за живота и физическото състояние на човечето в ръцете ми, но най-вече това, че главно от мен зависи какъв човек ще порасне – добър или лош, щастлив или нещастен... Дали ще мога да му дам като майка всичко това, което ще бъде най-доброто за него и от което най-много се нуждае.
# 3
13 дек. 2018, 10:28 ч.
И аз нищо не изпитах при раждането - нито първия, нито втория път. Първият път ме беше страх, защото толкова малко бебе не бях виждала преди, камо ли да го пипам и нещо да му правя. Вторият път не ме беше страх, но ми беше... ами никакво Седмица - две по-късно вече нещата бяха други. Как' Сийка много точно го е описала; същите чувства ме заливаха и мен.
Виж целия пост
Седмица - две по-късно вече нещата бяха други. Как' Сийка много точно го е описала; същите чувства ме заливаха и мен.
# 4
13 дек. 2018, 11:12 ч.
При всяка жена е различно. Аз никога няма да забравя първият път, когато видях бебето. Сълзи на щастие потекоха от очите ми. Три дни плаках от радост, че съм станала майка. Звучи тривиално, но наистина си беше така.
При някои жени това се случва по-бавно, но това въобще не ги прави лоши майки.
Виж целия пост
При някои жени това се случва по-бавно, но това въобще не ги прави лоши майки.
# 5
13 дек. 2018, 11:15 ч.
И при мен майчиното чувство се прояви по-късно. Но най-силната емоция беше, когато ми го показаха след раждането. След два дена като трябваше да го поема се чувствах пълен провал. Той плаче, аз не мога да го успокоя и да го нахраня. Постепенно нещата се подреждат, а любовта с времето става все по-силна.
Виж целия пост
# 6
13 дек. 2018, 11:17 ч.
Хормоните си знаят работата.
Аз се спуках да плача и двата пъти, но аз съм си ревлива и емоционална.
Виж целия пост
Аз се спуках да плача и двата пъти, но аз съм си ревлива и емоционална.
# 7
13 дек. 2018, 12:28 ч.
Родих спешно секцио с пълна упойка през нощта. На следащия ден ми я донесе кумата, работи като акушерка родилното. Помня как отваря вратата и ми я дава в ръцете, не можах да се сдържа разплаках се. Бебето ми чакано много дълго 13 години се борих със стерилитет и нямаше как да не се разплача...
Виж целия пост
# 8
13 дек. 2018, 13:38 ч.
Докато си бременна, няма как да си представиш какво те очаква. Усещаш неразположения, ритници и общо взето, не ти е много до майчинско чувство. Затова е съвсем нормално сега да не се чувстваш по някакъв кой знае какъв начин и да се чудиш как ще се чувстваш занапред. След раждането, някои жени са на върха на щастието, други са все още в шок и не осъзнават съвсем какво им се случва. Затова не се настройвай предварително, а просто се опитай да бъдеш спокойна.
Аз след раждането не съм плакала от щастие, но се чувствах уникално. Имах пеперуди в стомаха(вероятно под влиянието на хормоните) и това ми помогна бързо да забравя трудното раждане. Но първите месеци ми бяха трудни, защото всичко ми беше ново. Не можех да се насладя на 100% на моментите с дъщеря ми, защото мислех само как да се наспя.
Според мен, майчинското чувство и връзката с детето се изграждат постепенно. Да, човек от самото начало си обича детето, но с времето отношенията някак стават по-дълбоки. Както някой по-горе каза, когато детето започне расте и да общува с теб, тогава започваш да се чувстваш като майка. Първият път, когато дъщеря ми се обърна към мен с "мамо", аз си казах "Я, ама аз наистина съм майка". Странно звучи, но майките ще ме разберат.
Виж целия пост
Аз след раждането не съм плакала от щастие, но се чувствах уникално. Имах пеперуди в стомаха(вероятно под влиянието на хормоните) и това ми помогна бързо да забравя трудното раждане. Но първите месеци ми бяха трудни, защото всичко ми беше ново. Не можех да се насладя на 100% на моментите с дъщеря ми, защото мислех само как да се наспя.
Според мен, майчинското чувство и връзката с детето се изграждат постепенно. Да, човек от самото начало си обича детето, но с времето отношенията някак стават по-дълбоки. Както някой по-горе каза, когато детето започне расте и да общува с теб, тогава започваш да се чувстваш като майка. Първият път, когато дъщеря ми се обърна към мен с "мамо", аз си казах "Я, ама аз наистина съм майка". Странно звучи, но майките ще ме разберат. 
# 9
13 дек. 2018, 13:42 ч.
Толкова трудно родих, че първото чувство, което изпитах беше облекчение.
Виж целия пост
# 10
13 дек. 2018, 14:23 ч.
Градска легенда е, че майчинският инстинкт е заложена, а при мъжете не, защото жените били носили бебето 9 месеца и т.н. За съжаление тези измислици карат много млади жени да си мислят, че нещо не е наред с тях, да изпадат в депресии...
При мен също го нямаше. Изпитах единствено облекчение, че всичко свърши, защото съм много страхлива и изпитвах ужас от раждането. Приеха ме за нормално, в хода на раждането се наложи секцио и като се събудих ми донесоха бебето, просто изпитах огромно облекчение, че задачата е приключила.
Не знам точно кога се е събудил майчинският ми инстинкт, но беше доста по-късно - през първите месеци.
Няма от какво да се притесняваш, нещата се нареждат по естествен път.
Виж целия пост
При мен също го нямаше. Изпитах единствено облекчение, че всичко свърши, защото съм много страхлива и изпитвах ужас от раждането. Приеха ме за нормално, в хода на раждането се наложи секцио и като се събудих ми донесоха бебето, просто изпитах огромно облекчение, че задачата е приключила.
Не знам точно кога се е събудил майчинският ми инстинкт, но беше доста по-късно - през първите месеци.
Няма от какво да се притесняваш, нещата се нареждат по естествен път.
# 11
13 дек. 2018, 16:54 ч.
Аз бях благодарна че е жива и здрава :д ако това се брои за майчински инстинкт. А иначе и досега като я гледам се чудя как Бога ми това е пораснало в матката ми. Не мога да се начудя на тялото. Всмисъл нещо толкова съвършено ей така расте от едно "яйце" . Заедно пък с това има моменти, където се чудя изобщо справям ли се. Като цяло е нормално много и различни мисли да минават през главата...то хормони, то чудо....нови емоции, чувства и при всеки е различно
Виж целия пост
# 12
13 дек. 2018, 17:19 ч.
Нейното бебе и чувства са нейни и уникални. Твоето бебе ти и твоите чувства също. Аз плаках три пъти, последния таткото присъстваше. Просто се радвай отпусне се и всичко ше е ОК.
Ти си си мама на твоето бебче и това е важното са сте живи и здрави добре.
Леко раждане.
П.с толкова емоции и всичко ще ти е толкова бързо летящо. .. Няма да имаш време да ке обърнеш камоли да размишлявам като сега преди раждането.. Ако щеш и от самото раждане - болки еуфория ....От всичко има 😀😀😀
Виж целия пост
Ти си си мама на твоето бебче и това е важното са сте живи и здрави добре.
Леко раждане.
П.с толкова емоции и всичко ще ти е толкова бързо летящо. .. Няма да имаш време да ке обърнеш камоли да размишлявам като сега преди раждането.. Ако щеш и от самото раждане - болки еуфория ....От всичко има 😀😀😀
# 13
13 дек. 2018, 17:27 ч.
Благодаря ви, момичета! Просто наистина не знам какво ме очаква и се терзая дали ще съм добра майка, дали ще се справя и ще ми е мило това дете, ще мога ли да се грижа адекватно и какво ли още не. Благодаря за подкрепата и разбирането ви.
Виж целия пост
# 14
13 дек. 2018, 19:59 ч.
Първото ми чувство беше дълбоко облекчение. Имах дълго и тежко раждане, а накрая детето трудно изплака.
След това и аз плаках. Много плаках. Първите два часа след раждането са ми в мъгла. Обаче радостта наистина е неописуема. Хем е спокойствие, че всичко е минало наред, хем е истинско безмерно щастие от първата среща с едно малко същество.
Колкото до майчинския инстинкт, лично аз предполагам, че съм имала такъв и преди това. Естествено, че не е бил толкова развит, но реално отгледах двете ми братовчедки и се чувствах една идея по-подготвена.
Бъди спокойна, всичко ще бъде наред. Колкото и банално да звучи, след като го гушнеш, дълбоко в себе си ще знаеш какво да правиш.
Виж целия пост
След това и аз плаках. Много плаках. Първите два часа след раждането са ми в мъгла. Обаче радостта наистина е неописуема. Хем е спокойствие, че всичко е минало наред, хем е истинско безмерно щастие от първата среща с едно малко същество.
Колкото до майчинския инстинкт, лично аз предполагам, че съм имала такъв и преди това. Естествено, че не е бил толкова развит, но реално отгледах двете ми братовчедки и се чувствах една идея по-подготвена.
Бъди спокойна, всичко ще бъде наред. Колкото и банално да звучи, след като го гушнеш, дълбоко в себе си ще знаеш какво да правиш.
Препоръчани теми