Мъжът ми не ме понася

  • 14 968
  • 117
От 13години сме заедно. Обича ме по принцип (останала любов от преди) и се грижи за семейството, но вече почти всичко го дразни в мен. Беше спокоен, уравновесен, сега всичко може да го подразни. Много работи, да. Събота и неделя иска ако може да стои на компютъра, и с никой да не се занимава. С две малки деца сме и е невъзможно. Няма желание за нищо, например обича много морето, но трябва два дена да дудна, за да идем на плаж (на морето живеем от скоро). И след час се почва - кога ще си ходим. С първото дете с голямо желание се занимава с него, учи го, сега и това му е втръснало.
Редно е да споделя, че аз си имам доста трески за дялане. И при ММ много го дразнят тези неща, как пък не съм се променила , и го казва с такава досада. Ами и аз искам много заради себе си, защото самата аз не се чувствам добре така. Полагам усилия, ама трудно и бавно става. Например мрънкам (мрънках), заповядвам (според него, ама той сам чака да му кажа какво да направи в някои случаи), крещя и други.
Не знам дали въобще ще има подобрение във връзката помежду ни.
Виж целия пост
# 1
Сядай с някоя интересна книга в неделя и го остави да свърши всичко сам. Поне един ден в седмицата да е на твое място.
Виж целия пост
# 2
Помага доста все пак, но с нежелание и досада. Като се прибере, помага с едно от децата. Събота и неделя също, води голямото на различни места, да му е интересно.
Няма кой да ни помага и това си е факт.
Виж целия пост
# 3
Радвай се, че няма кой да ви помага.

А на мрънчо му кажи, че дава лош модел на децата - мрънкащ мъж, който се бои от домакинска работа.
Виж целия пост
# 4
Проблема изобщо не е в домакинската работа според мен.
Рутината и ежедневието си казват думата.
Виж целия пост
# 5
Ще се промениш само ако ти смяташ промяната за правилният начин. Опитай, не губиш нищо.
Виж целия пост
# 6
Да, така е.  Наложително е, Имам емоционални травми от детството, посещавала съм психолог. Всичко това много ми пречи да живея с позитивна нагласа.
Виж целия пост
# 7
Промяната я направи повече заради себе си, отколкото заради мъжа ти, защото дори и положителна промяна да има в теб мисля, че вече толкова си му втръснала, че няма значение, след толкова години едва ли ще погледне с други очи на теб, вече си го отблъснала с характера си. Но поне ще има разбирателство.
Виж целия пост
# 8
Изведнъж ли стана раздразнителен? Какво прави на компа?
Виж целия пост
# 9
Казваш, че много работи. И аз съм така, та го разбирам донякъде защо иска да си гледа компютъра в почивните дни. И за плажа, с две деца си е мъка.
Не го оправдавам, който има и иска семейство и деца, би трябвало да знае, че те си вървят с отговорностите. Но не мисля, че не те понася, просто е изнервен.
А ти работиш ли?
Виж целия пост
# 10
Имаше една тема за едно или повече деца, тук виждам точно проблема с повече от едно дете - не е за всекиго това. Едно е да ти се иска лелеяният в мечтите двудетен модел, друго е и двамата да са готови да платят цената. Особено пък, когато отначало се знае, че има трески за дялане, защото практиката е показала, че още едно дете не оправя проблемите в брака, а ги задълбочава. Но практиката също така е показала, че жените никога не вярват на опита и все си мислят, че едно ново дете е лекарство за болно семейство.
Виж целия пост
# 11
Не е изведнъж. На компютъра работи, гледа филм, преди и игра може да пусне.
Аз съм в майчинство.

Черна станция, ние със или без второто, долу горе все тая относно взаимоотношенията. Пак щеше да е същото може би. А и то милото не го бяхме планирали Simple Smile)))
Виж целия пост
# 12
Депресия. Нещо за което тук не се говори, не се познава и признава.
Загубил е път и посока и желание за каквото и да било. Рутината убива. Ден след ден, едно и също. Кой иска това?
За съжаление модела на българското семейство е свързан с мърморене, вместо с търсене на решение, разговори, признаване и търсене на отговори от други жени, дълбаещи от години в този коловоз и даващи еднотипния отговор: - Ами така е с 2 деца и при нас е същото.
Виж целия пост
# 13
Въобще не мисля, че е удачно темата да се превръща в поредния спор: "едно или повече деца"! И поста на Черна станция за пореден път доказва, това което написах и в другата тема, че някои хора явно имат сериозен вътрешен конфликт с избора си да останат с едно дете щом чувстват необходимост да обяснят на целия свят колко добро решение са взели! И нека не обвиняваме за всичко децата. Много семейства се разбират и с две и три деца. Достатъчно по тази тема.

Към авторката - аз също мисля, че рутината и ежедневието са си казали думата. Ако не промените нещо все така ще си я карате. Ти може да мрънкаш, да имаш трески за дялане (то кой ли няма), но и мъжът ти казваш, че прави всичко с досада и все недоволства.
Какво правите заедно, освен домакинстване и гледане на деца? Имате ли хобита, някакви общи интереси, нещо с което да се занимавате само двамата като заспят децата? На компютъра си вместо да гледа сам филм защо не го гледате двамата?
Виж целия пост
# 14
Няма ли на кой да оставите децата за 2/3 дена да отидете двамата някъде сами да си починете да се поглезите или да отидете на ресторант само двамата Simple Smile Може би има нужда малко от разнообразие и почивка и двамата
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия