Искам бебе а той-не

  • 10 325
  • 196
Здравейте.
Аз съм на 27г.
Имам приятел от 2013,доста по-голям от мен.
Разликата в годините не ни е било пречка никога...
Той има едно дете от първия си брак.
Миналата година забременях.
Той искаше за махна бебето,а аз не.
Тръгна си...след 2 дни се върна и ме попита какво съм рещила-ще задържа ли детето или не.Казах,че аз искам да го задържа и се върна.отношенията бяха страхотни-дори много ме глезеше...
И така в 9 седмица-мисед...
Нещата вървяха добре още изместно време-докато не отворих темата за децата.
Категоричен и дори със скандал каза,че не иска деца.
Разделихме се.
Аз се мислих известно време и взех решение да имам дете-говорих с едно момче...съгласи се....започнахме с опитите.
Тук стана проблема.
След 4 месеца опити и никакъв резултат аз започвах да се чудя дали правилно постъпих...
Вижзах и мъжът,с когото се разделих(имаме общи приятели,работим заедно) той беше сринат(спря да си сменя дрехите,да се бръсне,идвашу подпухнал-един ден разбрах,че е припаднал и му се обадих...взех го вкъщи...плачеше и ми каза,че не е спирал да мисли за мен и че много исса да ме види с дете)...така една седмица...
В която си дазох сметка,че аз обичам него,а не мъжа,с когото съм тръгвала да създавам семеъство...
Мина още известно времевиждахме се,говорихме си...взех решение да приключа с другото момче,докато не е късно и говорех с него...
И така докато един ден не седнахме да се поговорим с човека,когото обичам...разбрахме се и отново се събрахме...
И за тези които ще питат-да говорехме и за деца.той каза,че иска,но го е страх да не би да му се случи нещо и да остави детето сираче(не е точкова стар-просто има високо кръвно,проблеми със сърцето и още няколко по-дребни неща)
В края на краищата завърши със"ако Господ даде"
И така заедно от 5-6години с раздяла от 6 месеца и пак заедно...отново аз съм с вадежда,че той ще се реши...
Да ама май се лъжа
Освен последния разговор всеки друг завърщва със"не му е сега времето...ако беше 5 години по-рано нямаше и да се замисля"
И така аз май съм в една центрафуга и не знам какво да правя и как да постъпя...
Обичам го,но искам и дете,а май от негова страна са само думи и нищо повече(и все пак нещо вътре в мен-вадежда предполагам-нашепва"просто изчакай")
Моля ви дайте ми някакйм съвет...как да постъпя,какво да направя?
Виж целия пост
# 1
"Не му е сега времето, ако беше 5 години по-рано"... Мда, ама времето върви напред, а не назад, той по-млад и здрав няма да стане, за теб времето също си върви. Не го губи във връзка, лишена от бъдещето, което искаш.
Виж целия пост
# 2
Не е трябвало да се връщаш при него, след като се разминавате толкова в желанията си. Неразбирам смисъла от толкова дълги връзки- това са цели 5 години и да няма развитие. Поговори с него и си изяснете нещата, дали сега е на твойта вълна, да не стане така, че само си губиш времето.
Виж целия пост
# 3
Здравей ! Може би трябва да поговорите открито . Просто му кажи , че нямате бъдеще в това положение . Нима ти ще живееш живот без деца и семейство в името на .... Нека избере , или създавате семейство заедно , или ти сама продължаваш напред . Децата и семейството са най-хубавото нещо , което може да се случи на човек . Не се лишавай от шанса да го изживееш ... Негавото поведение е отбиване на номер ... Бъди категорична . Страх и притеснение има при всеки . Никой не е застрахован как ще е след време , независимо от възрастта . Ако не те разбере и не промени нагласата за бъдещето си , просто преглътни тази любов и продължи напред . Имам приятелки в същото положение ... даваха шансове , надяваха се и все пак се стигна до раздяла ... Никоя жена не трябва да се лишава от тази радост , в името на мъж , който вече е минал по този път ... и редовната фраза ... Аз имам вече едно дете , друго не желая ... Говори и действай ... не прави компромиси за толкова важно решение ! Успех !
Виж целия пост
# 4
Разбирам да не иска, но да няма
или да не може. Макар, че в днешно време с доста упоритост и желание и на това може да се намери решение! А той просто не бил искал!?
Бива наглост, бива чудо!!! Когато обичаш някой не го лишаваш от това, което ти сам имаш! От горе на всичко се държи с теб и "много те обича" сигурно. До колкото разбирам сте заедно от 5г, ама явно и тогава си е бил на мнение "ако, беше преди 5г....
Този мъж не те обича и буквално си губиш времето с него!Когато обичаш, не си долен егоистичен псевдо обичащ мъж\жена, поне не и с любимия си!!!На 27г,а се моткаш още с този? Недей да забравяш, че все пак се иска време да откриеш нов, да се опознаете, да се решите. Така, че не го губи това време с безсмислен човек!
До колкото разбирам имаш си дом, работа и реално по никакъв начин не си зависима от този тип? Освен психически, но..и това се  решава  с малко подкрепа!
Бил се разболял.. бла-бла...
Ти си искала да вярваш, че се е разболял и т. н.
Той се е наредил вече.. работа, дете и т. н.
Ами ти? Я, се взимай в ръце и недей си губи времето с мъж, който ясно и точно ти е показвал, че нито държи на теб, нито не обича!
Ясно е, че или ти ще се лишиш от всичко важно за теб или той... ами той така или иначе, май няма да се лиши в никой случай от нищичко.
Гледате в различни посоки.
Не вярвай, че един ден...... той ще оцени, колко много си го обичала и от какво си се лишила заради него!
Дано да вземеш най правилното решение!
Сигурна съм, че знаеш кое е то!
Успех!
Виж целия пост
# 5
Бий му шута на тоя неориентирания, дето смята за много мъжко да реве като магаре и да те действа сякаш е истерична кокона, която постига всичко със сълзи и сополи. Няма да се реши, а ако го направи - ще е с клизма, а не искрено. Едно дете е изпитание за връзката, а този не знае дали те иска и без дете, камо ли с него. Ще даде фира веднага. А ако си без друго готова да гледаш дете сама, по-добре тоя да не е баща и да не е вписан като такъв.

Щом си готова да забременееш от кого да е (като чета за онзи, втория, който само за осеменител си го взела), ми направи си дете от донор тогава.
Виж целия пост
# 6
Авторке, никой не е длъжен да иска деца. Трябва да намериш такъв, който иска същото като теб. Явно този не е.
Виж целия пост
# 7
Той ти е казал какво иска и какво не иска, ти си тази, която се е съгласила да пее старата песен на нов глас. Не виждам какво повече очакваш, след като поведението му е повече от ясно.
Той не е напълно коректен с теб, задържайки те, ти не си коректна с него, защото емоционално го изнудваш, време е да се разделите.
Виж целия пост
# 8
Щом толкова години играе на искам дете, не искам дете. Тръгва си, връща се и така до безкрай.... Какво си мислиш дори и да го прикоткаш да те забремени, ти ще станеш самотна майка. Другото което е погледни той грижи ли се за неговото дете, взима ли го, дава ли пари и консуматив извън издръжката. Това ще ти е важен ориентир дали става за баща.
След като не се чувствате щастлива с него, по-добре да се разделите, след появата на детето ще ви стане 10 пъти по-трудно. Усещам, че искате дете на всяка цена, хващате даже който и да е само да ви забремени, без изобщо да си давате сметка какво значи това. Решението за мен лично е , първо тази връзка да приключи, да останеш за малко на саме със себе си, да се изясниш, да не бързаш така с искането на дете, т.е. не така веднага, от кой да е, само да има. Защото това ще ти донесе голяма беда. След като откриеш човека, да поживеете, да походите, да има желание и у двете страни за дете и чак тогава да пристъпиш към бебеправене. На 27 години имаш време, не си престаряла.
Виж целия пост
# 9
Не си губи времето с тоя егоистичен чичка, който само те шантажира!
Сринал се бил горкия, не ядял, не се къпел...малеее, разплаках се!
Яко те връзва и те мотае! Разбирам, че го обичаш, но е едностранно. Не си струва.
Не е казано да имаш дете от този втория, с който не разбрах изобщо имахте ли връзка и от къде излезе...
Раздели се и с двамата, остани малко сама и ще срещнеш нормален човек, с който да създадеш семейство.
Виж целия пост
# 10
За какво ти е на 27 този мъж - сигурно около 40 годишен - със сърдечни и други проблеми, с високо кръвно, човекът си има достатъчно грижи себе си да опази, припаднал на работното си място, ти дете искаш да гледате. Ами той няма грам ентусиазъм отсега. Като се роди бебето, дори и много да му се радва, грижите ще паднат изцяло върху теб.

И ще гледаш не само малко дете, ами и мъж с болежки, прекалено си млада за това. Аз никога не бих се навила.
Виж целия пост
# 11
Здравейте.
Аз съм на 27г.
Имам приятел от 2013,доста по-голям от мен.
Скрит текст:
Разликата в годините не ни е било пречка никога...
Той има едно дете от първия си брак.
Миналата година забременях.
Той искаше за махна бебето,а аз не.
Тръгна си...след 2 дни се върна и ме попита какво съм рещила-ще задържа ли детето или не.Казах,че аз искам да го задържа и се върна.отношенията бяха страхотни-дори много ме глезеше...
И така в 9 седмица-мисед...
Нещата вървяха добре още изместно време-докато не отворих темата за децата.
Категоричен и дори със скандал каза,че не иска деца.
Разделихме се.
Аз се мислих известно време и взех решение да имам дете-говорих с едно момче...съгласи се....започнахме с опитите.
Тук стана проблема.
След 4 месеца опити и никакъв резултат аз започвах да се чудя дали правилно постъпих...
Вижзах и мъжът,с когото се разделих(имаме общи приятели,работим заедно) той беше сринат(спря да си сменя дрехите,да се бръсне,идвашу подпухнал-един ден разбрах,че е припаднал и му се обадих...взех го вкъщи...плачеше и ми каза,че не е спирал да мисли за мен и че много исса да ме види с дете)...така една седмица...
В която си дазох сметка,че аз обичам него,а не мъжа,с когото съм тръгвала да създавам семеъство...
Мина още известно времевиждахме се,говорихме си...взех решение да приключа с другото момче,докато не е късно и говорех с него...
И така докато един ден не седнахме да се поговорим с човека,когото обичам...разбрахме се и отново се събрахме...
И за тези които ще питат-да говорехме и за деца.той каза,че иска,но го е страх да не би да му се случи нещо и да остави детето сираче(не е точкова стар-просто има високо кръвно,проблеми със сърцето и още няколко по-дребни неща)
В края на краищата завърши със"ако Господ даде"
И така заедно от 5-6години с раздяла от 6 месеца и пак заедно...отново аз съм с вадежда,че той ще се реши...
Да ама май се лъжа
Освен последния разговор всеки друг завърщва със"не му е сега времето...ако беше 5 години по-рано нямаше и да се замисля"
И така аз май съм в една центрафуга и не знам какво да правя и как да постъпя...
Обичам го,но искам и дете,а май от негова страна са само думи и нищо повече(и все пак нещо вътре в мен-вадежда предполагам-нашепва"просто изчакай")
Моля ви дайте ми някакйм съвет...как да постъпя,какво да направя?
Абе, къде ги намирате подобни ...образи?да не пиша по-силна дума.....
Няма ли тормални мъже, млади, интелигентни, с добро себеусещане, и с усет към жената.....
Аман от дрЪти льохмани, дето не знаят на кой свят са и какво искат от живота.

Предполагам, съвета ми е повече от ясен....не си с точния мъж за теб.

Виж целия пост
# 12
Абе, къде ги намирате подобни ...образи?да не пиша по-силна дума.....
Няма ли тормални мъже, млади, интелигентни, с добро себеусещане, и с усет към жената.....
Аман от дрЪти льохмани, дето не знаят на кой свят са и какво искат от живота.

Предполагам, съвета ми е повече от ясен....не си с точния мъж за теб.

Ами някои жени явно така са възпитани, или друго не са видели. Мислят си, че животът е черна и тежка женска съдба. Или примерно смятат, че задължително трябва да има някакъв там мъж, ако ще от кал да е. Не знам какво е това - тотална липса на самоуважение, или някаква задръжка да си поискаш хубавите неща в живота, че са глезотия и на теб не ти се полагат. Та затова да вземем дърт депресар с кофти хигиена и вероятно проблеми с алкохола.
Виж целия пост
# 13
Няколко неща ме притесняват в тази история и ме карат да не ѝ вярвам много, но ако е истина - наистина не звучат никак добре, пояснявам какво и защо:
Миналата година забременях.
Той искаше за махна бебето,а аз не.
Знам, че сигурно е малко късно за подобен разговор на 27г., но нали знаете как се случва забременяването? И че има предпазни средства, и че е добре тези неща човек да ги планира, а не да ги оставя на късмета? Толкова ли сте безотговорни и двамата, че той хем не иска дете, хем не ползва предпазни средства и не си е направил вазектомия примерно (което е най-логичното щом толкова силно не иска дете), пък Вие не сте обсъдили с него този въпрос и си чакате да забременеете без брак, без годеж, без поне разговор по въпроса с него? Абсурдно ми звучи това. Знам, че периодично се пускат теми тук за хора, които се пазели по "метода навън", по метода "имам прозрение, че не съм в овулация и няма да бъда идните 7 дни" или по метода "луната ми е в 7ми дом, а меркурий е ретрограден, няма риск в момента" и други простотии, но лично не съм срещал подобна жена в реалността. Та как го направихте това забременяване при положение, че той не иска?

Разделихме се.
Аз се мислих известно време и взех решение да имам дете-говорих с едно момче...съгласи се....започнахме с опитите.
Тук стана проблема.
След 4 месеца опити и никакъв резултат аз започвах да се чудя дали правилно постъпих...
Вижзах и мъжът,с когото се разделих
Така ли ставали нещата? Взима решение момичето, намира си някое момче (по обява ли го намерихте), говори с него "ей чш, айде да си направим няколко чавета", той отговаря "ами айде" и почват опити. На мен ми звучи абсурдно и измислено. А ако не е - замислете се реално дали наистина сте готова за това дете с подобно инфантилно поведение, мислене и отношение. Детето не е шега работа, детето е огромна отговорност. Не е като да си купи човек спонтанно въй фон на изплащане без да може да си покрива вноските и да му го вземат примерно или каквото там се случва при лоши потребителски кредити. Знам, че сте на 27 и сте физиологично готова, но психично не ми звучите съвсем. Не че не познавам жена, която направи нещо такова, но там беше ясно решението и мислено дълго време, беше няколко години над 30 като реши да го прави, животът ѝ сега изглежда доста труден. Естествено си обича децата и съм сигурен, че не съжалява.


Извън горните две червени лампички - подобни въпроси се решават единствено с разговор между двете страни. В редки случаи може и някой добър психолог-семеен терапевт сигурно да помогне, ако има такъв, аз лично не знам, но на запад има много такива. Но без да говорите помежду си, няма как да стане. Неговите притеснения не звучат автентично, не е това същината на нещата или има нещо по-дълбоко. Детето променя драстично живота на възрастните, връзката между партньорите и всичко. Той го знае това, защото има вече едно дете и очевидно му се е случило под някаква форма, щом е разделен с майката. На Вас не се е случвало и може би затова говорите така фриволно за правенето на бебе, все едно е прищявка някаква и става с всеки срещнат. Може би там се крие разковничето - че не е достатъчно уверен, че ще се развият добре нещата. Иначе за живота и здравето - има застраховки, които да помогнат в случай на подобен проблем и майката и детето да не останат на улицата.

В крайна сметка трябва да помислите и да вземете сериозно решение:
1. Колко силно искате да имате дете и доколко сте готова за такова в момента, включително и доколко сте готова да отглеждате такова (времево, финансово и т.н.) като самотна майка, ако се наложи
2. Колко силно обичате този човек и искате да сте с него.
Това са основните въпроси, после слагате нещата на кантар и преценявате. Има различни варианти за действие, но без да имате яснота по тези два въпроса и с детинското желание някой да Ви глези ("отношенията бяха страхотни-дори много ме глезеше") не мисля, че ще се развият добре нещата ако просто действате, без да помислите. Може да се посъветвате и с родителите си, ако са сравнително млади (<60 примерно) и най-вече адекватни.
Виж целия пост
# 14
Така се създават нещастни деца... Детето трябва да е искано и от двамата, а вашата работа е абсолютно изнасилена. Като гледам, може и скоро да го убедиш и да забременееш, но не вярвам, че това ще оправи отношенията ви, а точно обратното. Едно дете иска грижи и от двамата родители, а във вашата ситуация е много вероятно той да се отдръпне и всички грижи и отговорности по детето да легнат на теб. Ако, пък, останете без дете, ти ще си нещастна и само ще му го натякваш. Смятам, че и в двата случая няма да сте щастливи. Били сте предостатъчно време заедно и сте установили, че имате различия по генерални въпроси. Това е достатъчен знак, че не сте подходящи един за друг. Това не значи да се хвърляш да си търсиш донор. Млада си, имаш време за деца. Просто се раздели с него и си дай възможност да срещнеш някой, с който имате еднакви виждания за бъдещето и желание за истинско семейство. Но да стоиш с този си е чист мазохизъм. Годините минават, а вие тъпчете на едно място и дъвчете една и съща тема...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия