Вярвате ли в това, че когато нещо, което много искаме не се случва, значи просто не е трябвало?

  • 7 248
  • 87
# 30
Забелязала съм, че нещо като не става, след него е чакало нещо по-добро, което става ей така просто. Но това важи за нещата, които не зависят от мен. Защото нямаше да е по-добре ако не бях влязла и завършила университет, ако не научих няколко чужди езика,  ако в работата си разчитах на "каквото ставела" и т.н. По принцип нещата като се оставят на случайността имат склонност да се влошават. Но не винаги и не най-вече при междучовешките отношения.

Що се отнася до вселенските теории, аз въобще не вярвам, че някой следи за желанията ни. Някои неща просто се случват, повечето обаче ние си ги правим.
Виж целия пост
# 31
Интересна тема ...

Зависи каква е мечтата - колкото хора, толкова и мечти.

В момента моята е да стана добър шофьор. Много ми е трудно но не се отказвам. Откажа ли се, значи да предам себе си.
Другата ми мечта- мъж и дете, знам, че не й е сега времето. Може да си сбъдне, а може и да не.

Интересно каква е мечтата на авторката. Едва ли е неосъществима. Но може и да не е нейната мечта.
Виж целия пост
# 32
В момента моята е да стана добър шофьор. Много ми е трудно но не се отказвам.
Няма начин да не станеш, като караш всеки ден и внимаваш. Вчера много се смях с паркирането на една девойка, на която от километри ѝ личеше, че току що е взела книжка. Не за друго, ами защото видях себе си преди години- чак един съсед заряза цигарата, която пушеше на балкона и слезе да ми паркира колата на място колкото за бедуин с кервана му.
Виж целия пост
# 33
       Вярвам в това, че човек трябва да умее и да се отказва. В това няма нищо мистично и нищо пораженческо.
В един момент трябва да се приеме, че нещо може и да не се получи. Да, изучавал си инструмент с усърдие, но си оставаш на посредствено ниво, искаш детето ти да е сред първите и го насочваш, мотивираш, но то н се опъва и опъва, искаш да учиш медицина, но колкото и упорито да четеш все не ти стигат няколко стотни да влезеш.Ами, това е животът, има ситуации при които просто трябва да имаш силата да загърбиш мечта и да се обърнеш с лице към друга, по- реалистична.Това ще донесе не по-малко удовлетворение.

В мистичната страна на нещата не вярвам много, но съм очевидец на един случай, който може и да е съвпадение, но за мен беше много странен.
В скрит текст, да не отегчавам темата:

Скрит текст:
Преди години работех извън града, в който живея.Повечето бяха също пътуващи. Един ден колежка идва на работа, точно на рождения си ден разплакана.Веднага да кажа, защото има значение- отлична домакиня, много обича да прави сладкиши.
Вечерта направила торта за колегите си, която е правила години наред.Не и се получава за първи път. Изхвърля я.Прави втори опит, не се получава, ама въобще.Изхвърля я.Вместо да се откаже, упорито прави трета торта рано сутринта.Този път тортата е страхотна, каквато е била винаги.Колежката натоварва в колата си почерпката- бонбони, бутилки и тортата. На около 30 -40 мин разстояние, път, който познава с вързани очи.На един завой катастрофира.Без никаква причина, лека авария. Повреди по колата. Стъклените бутилки в багажника- непокътнати. Тортата- на мармалад.Ама за да я утешим, с по една лъжица си гребнахме.

Е, няма как да не се замисли човек, че просто в момента нещо е подсказвало да я остави тази торта.
Колкото и да не е рационално това.
Виж целия пост
# 34
В последната година затвърдих вярването, че ако нещо не ми се случва с лекота - значи не е моето..
Виж целия пост
# 35
Именно, защо да пилея сили, енергия, време, дори финанси в нещо обречено, като бих могла да се съсредоточа върху това, което мога и лесно ми се получава. Когато една врата се затваря, се отваря друга. Това е моето житейско мото.
"Да осъзнаеш своята дарба, да я развиваш и живееш в пълна хармония с нея, това е най-голямото изкуство в живота."   
Виж целия пост
# 36
Аз вярвам, че всичко се случва с причина. Ако не се е случило - има причина, която по-късно научаваш.
Виж целия пост
# 37
Може би трябва да спреш да се стремиш толкова много към тази мечта. Понякога ако натискаме твърде много нещата в определена посока, крайният резултат не е добър. Примерът с тортата е добър. Щом не е станало, фокусирай се върху нещо друго в момента. След време опитай пак по друг начин - например ако се придължам към примера с тортата, опитай друга рецепта или купи готова.
Успокой се. Пробвай да разгледаш нещата от всички възможни ъгли отново, но когато вече си приела възможността, че няма да ти се случи това мечтано нещо. Тогава може да забележиш нещо, което ти е убягвало до този момент или да си дадеш сметка, че тази мечта изобщо не е най-значимото и необходимо нещо, за да бъдеш истински удовлетворена от това, което имаш. Научи се да се радваш на това, което имаш, дори и то да ти се струва твърде малко. Потърси други неща, които са нови в живота ти, но ти носят удоволствие. Просто си дай време да се отпуснеш без да насилваш мечтата. И тогава, ако все още толкова много я мечтаеш тази мечта, опитай отново да я постигнеш.
Успех!
Simple Smile Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 38
Вярвам, че когато не се случва сега, значи е за добро и всъщност накрая точно така се оказва. Не, че не е трябвало да се случи или въобще няма да се случи, щом го искам наистина ще се случи. Бъди спокойна просто не натискай прекалено. Пък, ако наистина не се случи, значи - да, за добро е.
В каквото и да се вглъбяваш, то не се случва по - лесно, а напротив,защото просто в желанието си да постигнем дадена цел бързо, се объркваме, прецакваме и грешим с подхода. Когато не бързаме и мислим трезво взимаме правилните решения, казваме правилните думи и мислим, че нещата са се случили от самосебе си, а всъшност ние сме си го направили така.
Виж целия пост
# 39
Аз мога да дам пример с две мои несподелени любови, които имах. Изживях несъстоялите се отношения много тежко и дълго след това се обвинявай, че не съм направила необходимито, за да се случат.
С едното момче чувствата ни уж бяха взаимни, но той често проявяваше странности в характера си. Веднъж не издържах, избухнах, той се ядоса много и...бяхме дотам. Другият ми беше колега. Хлътнах страшно много по него, виждаше ми се идеален- интелигентен, възпитан, страхотен професионалист, красавец, абе...мъж-мечта.
В тези времена фейсбук още го нямаше никакъв:). По-късно се открих в социалната мрежа и станахме приятели. С първият, като започнах чат, се хванах за главата. Спасявал света, изпълнявал мисии, сформирал отряди, преследвали го, искали да го убият. Оказа се, че е развил тежка шизофрения, лежал няколко пъти в психиатрия.
Вторият( идеалния:), беше създал страница във фейсбук...такива отвратителни, оскърбителни неща пишеше там, ужасно отношение към определени групи хора, крайна нетолерантност, цинизъм, жестокост...
Тогава разбрах, че Бог не е предпазил да се събера с някой от двамата, представете си какъв щеше да бъде живота ми ...
Виж целия пост
# 40
Christis,
не се знае дали нещата, ако бяхте продължили с тези хора щяха така да се развият .
Но и аз по същия начин се успокоявам, за това нама да ти преча. 😊Как да е. Не съжалявай, а се благодари!
Сигурна съм, че това е бил най-добрия възможен вариант за теб.
Виж целия пост
# 41
Убедена съм, че ако нещо не се случи и не се случи с лекота, значи съм изпуснала някой елемент, или изобщо не осъзнавам, че има такъв елемент. Не знам каква е мечтата в случая, но обикновено постиженията са резултат от индиректна работа, която после дава плодове. Ако обаче гониш директно плодовете, то неглижираш някои елементи от работата и заради това стават издънки - заради пропуските.

Има възможност да си попълниш пропуските, но понякога не може, вкл. заради обективни препятствия. Тогава - това нещо явно не е за теб.

А иначе отказването е хубава стратегия - ако видиш, че нещата не вървят, забави, дай на заден, да се изясниш, защото ако само натискаш напред, накрая ще се преметнеш презглава.
Виж целия пост
# 42
А децата как мечтаят? Дали подбират мечтичките да са малки и изпълними, или реални/нереални?
Значи, ако мечтата ни е неизпълнима, да сменим просто мечтата?
Виж целия пост
# 43
Нищо лошо няма в това да знаеш, че мечтата ти е неизпълнима. Тя е просто мечта. Когато стане цел и я преследваш, тогава може и да се разочароваш, ако не си си преценил силите.
Виж целия пост
# 44
Не можем да следваме мечтите си на всяка цена. Хубаво е да не се отказваме от тях, но си има граници. Понякога, вглъбени в постигането на една мечта може неосъзнато (или пък съвсем преднамерено) да постъпим зле с други хора , а може и да навредим на самите себе си, фокусирайки се в едно единствено нещо и пропускайки други важни неща. Редно е да си знаем възможностите. Има и невъзможни мечти. Ако осъзнаем това и се откажем от невъзможната мечта това не ни прави слабохарактерни или нещо подобно, а напротив - означава, че сме разумни и умеем да преценяваме възможностите си обективно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия