Кога е правилното време да напуснем човека до себе си?

  • 9 163
  • 125
# 120
Децата осмислят живота- създаваш нещо значимо, отглеждаш го, даваш най- доброто от себе си, за да израсте стойностна личност.
Но, да се прави сравнение между отношението и важността им, с отношението и важността на баща им, е глупаво.
Само недорасъл индивид може да ревнува и да се чувства пренебрегнат заради децата.
"Дораслият" ще поеме своята част от ангажимента по отглеждането им, за да освободи време за личните отношения с жена си, а не да създава лагери- той, срещу жената и децата.
Виж целия пост
# 121
Семейството излиза, че е нещо като затвор, от който няма мърдане обаче, веднъж влезеш ли.

Ако няма разни екстремности, семейството е затвор само за инфантилни егоисти и лигльовци...
Щом си се  хванал на хорото, трябва да го играеш. Като искаш да си живееш по ергенски, не прави семейство.
Виж целия пост
# 122
И къде е драмата? Семейство, но в смисъла на партньорство,  може да се създаде и в по-късн етап, дори с деца, но от двама души, напълно наясно как се усещат и какво искат, и не с база - търся баща/майка  на децата си, мъж да ме отглежда/жена да ми готви.
Simple Smile
Виж целия пост
# 123
И къде е драмата? Семейство, но в смисъла на партньорство,  може да се създаде и в по-късн етап, дори с деца, но от двама души, напълно наясно как се усещат и какво искат, и не с база - търся баща/майка  на децата си, мъж да ме отглежда/жена да ми готви.
Simple Smile
Ми никой не отрича. То и първото семейство може/би трябвало да е по смисъла на партньорство, да се усещат и т. н.
А второто, ако е пак със същия егоистичен и инфантилен акъл, свършва като първото.
Виж целия пост
# 124
Други приоритети и липсата на житейски опит предопределят избора на “партньор” с несходни потребности. Вече е въпрос на избор кой, защо и как функционира в това.
Виж целия пост
# 125
Аз лично отбелязах една година.  Вярвам, че и 6месеца са достатъчни ако се придържаме към правилото, че един навик се гради за 90дни, независимо какъв е.
Най-много вярвам, че подходящият момент е веднага. Сърцето ми се къса, но аз си изчаках чакането няколко пъти. Преди не бях такава, на момента всичко приключваше. Дали изневяра, дали лъжа все ми беше тая. Имаш ли смелостта да излъжеш, то всичко рухва и стоиш на руини да събираш кураж, който еветуално няма да дойде.
1година, за да се убеди сърцето, не главата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия